Д-р Явор Енчев: Мозъчната аневризма се оперира бързо - не се знае кога ще прокърви!

Доц. д-р Явор Енчев е неврохирург в болница “Св. Марина” - Варна и преподавател в Медицинския университет в морския град. През 2000 г. младият специалист печели наградата “Златен Хипократ”, която му дава правото да специализира безплатно избрана от него специалност. Той избира кариерата на неврохирург без никакво колебание. Важен период от многобройните му специализации по света е петмесечен стаж в Хелзинки при един от най-големите специалисти по опериране на мозъчни аневризми - проф. Юха Хернесниеми от Финландия. Учи при проф. Хелмут Берталанфи в Германия хирургични техники за операция на съдови малформации. Ученик е на проф. Шизуо Ой - световен авторитет в детската неврохирургия. Днес ви предлагаме кратко, но съдържателно интервю с доц. д-р Явор Енчев на тема мозъчните аневризми.

- Д-р Енчев, наистина ли е безнадеждно състоянието мозъчна аневризма? Какво всъщност представлява?
- Това е болестно разширение на стената на мозъчен кръвоносен съд, което се издува като балон. Този балон, вследствие на високото кръвно налягане, атеросклероза или вродена слабост на съдовата стена, постепенно нараства по обем. Това раздуване може да доведе до спукването на стената на кръвоносния съд и т.нар. субарахноиден кръвоизлив или да достигне големи размери и да я превърне в гигантска аневризма.

- Кое се случва по-често - аневризмата да се спука или да достигне огромни размери?
- При повечето болни нарастването на аневризмата завършва с нейното руптуриране - това означава спукване. Руптуриралата аневризма и съпътстващите я субарахноиден или вътремозъчен кръвоизлив са животозастрашаващи състояния. Да, смъртността при тях е много висока. Тези болни се нуждаят от спешна хоспитализация, адекватна диагностика и лечение. При по-малък процент от болните аневризмите достигат много големи размери и водят до оплаквания, подобни на тези, които се проявяват при мозъчните тумори. Тези наистина гигантски аневризми изискват специфично лечение.

- Кога се открива аневризмата? Има ли първоначални симптоми, или те се проявяват чак когато се спука?
- За съжаление установяването на диагнозата мозъчна аневризма обикновено става в напреднал стадий на заболяването. При спуканите мозъчни аневризми болните се оплакват от остро настъпило главоболие на фона на физическо усилие, напъване по голяма нужда, полов акт или други подобни натоварвания. Това главоболие се описва от пострадалите като най-силното, което са изпитвали през живота си.

Понякога е съпроводено със загуба на съзнание или епилептичен припадък. След инцидента болните съобщават за скованост във врата или това, че силно ги дразни светлината, т.е. фотобоязън. Може да са объркани и сънливи, а при тежките случаи са направо коматозни. Главоболието е придружено от гадене и повръщане. В по-редки случаи болните може да имат

кратки периоди на дискретно главоболие,

т.е. съвсем бледо изразена клинична картина, което не е свързано с тежестта на заболяването.

- Различни ли са симптомите при гигантските аневризми от тези при спукана аневризма?
- Има разлика, да. При гигантските аневризми постепенно се появяват упорито главоболие, гадене, повръщане, влошаване на зрението, слабост за крайници, пареза на периферни нерви.

- А има ли болни, при които мозъчната аневризма да е открита случайно, по друг повод?
- Макар и рядко, има такива случаи - когато на такива болни е направено изследване на главата по някакъв друг повод.

- Как диагностицирате тази болест?
- Първата стъпка, която предприемаме, след като болният е докаран при нас, това е изследването компютърна томография (КТ), т.е. скенер на глава. Там ясно се визуализира субарахноидният кръвоизлив, т.нар. интрацеребрален хематом или тумороподобната гигантска аневризма. Ако все пак има съмнение за мозъчна аневризма при КТ изследването, следващата задължителна стъпка е мозъчната ангиография. Означава контрастно изследване на мозъчните съдове. Това изследване може да се осъществи на скенер или на ангиограф. Именно изследването на ангиограф е златен стандарт за диагностика при това заболяване, освен това позволява незабавно ендоваскуларно лечение. На мозъчната ангиография се визуализира балонно разширение и неговите отношения с околните кръвоносни съдове. Често аневризмата има оформена шийка.

- Въпреки неутешителната прогноза, по какъв начин все пак лекувате тези болни?
- Мозъчната аневризма се лекува по два начина. Първият класически метод на лечение е чрез мозъчна хирургия. Осъществява се т.нар. краниотомия, т.е. отваряне на черепа с последваща дисекция на субарахноидни пространства и се достига до самата аневризма. Нейната шийка се отпрепарира от околните кръвоносни съдове и се поставя аневризмален клипс. Клипсът изолира аневризмата от кръвообращението и

елиминира риска от повторно кървене

Имайте предвид, че такова повторно кървене може да е фатално. Лечението с клипс е дефинитивно. Операцията на мозъчните аневризми е една от най-трудните в неврохирургията.

- Каква е същността на ендоваскуларното лечение, то ли е за предпочитане, или зависи от състоянието на болния?
- Ендоваскуларният метод се осъществява под рентгенов контрол. При него чрез пункция в т.нар. ингвинална гънка, по хода на магистралните кръвоносни съдове, се достига до мозъчните съдове. Там се идентифицира аневризмата. В нея се въвеждат т.нар. спирали, които я изпълват, т.е. емболизират. По този начин водят до нейното запушване. Друга опция е използването на т.нар. флоу дайвъртари или стентове, които изграждат нов лумен. Тази процедура е по-минимално инвазивна, но тя често не е дефинитивна, т.е. налагат се няколко процедури в сесии и проследяване чрез ангиографии. Относно въпроса ви кой метод е за предпочитане, мога да кажа, че и двата метода на лечение имат своите безспорни предимства и недостатъци. Бездействието обаче обикновено е най-опасното поведение. Във всички случаи трябва да се действа, и то бързо.

- В крайна сметка, ако болният бъде опериран навреме, има ли по-високи шансове за излекуване?
- Перфектно осъществени клипсиране или емболизация на мозъчната анеризма не означават задължително излекуване на болния, но значително повишават шансовете за добър изход. Лечението продължава и след това като последващо на мозъчната исхемия и евентуално хидроцефалия.

Веднъж диагностицирана, мозъчната аневризма трябва да се лекува максимално бързо, защото тя би могла да кръвне във всеки момент.


Яна БОЯДЖИЕВА