От юли 2015-а в “Токуда болница” се прави радиохирургия на линеен ускорител от по-старо поколение, а в средата на декември заработи и машината от най-висок клас в Университетската “Св. Иван Рилски” в София.
- Д-р Лазаров, една болница вече сключи договор за радиохирургия с НЗОК. Може ли да се гарантира, че всички, които работят по тази клинична пътека, наистина ще притежават техниката, кадрите и компетентността да правят радиохирургия?- Да. Цената наистина е висока за българска клинична пътека, но иначе е два пъти по-ниска от най-ниската цена в Европа за такава дейност. Не е изкушаващо за едно лечебно заведение да “отчита” такава дейност, защото пътеката е скъпа, но не е печеливша.
Освен това колегите, смятам, имат достатъчна доза инстинкт за самосъхранение и няма да си позволят да облъчват с радиохирургична доза радиация пациенти, които не са подходящи, или с апарати, които не са оборудвани с всички необходими приставки и софтуер. Така че съм убеден, че злоупотреби няма как да има. А за пълна гаранция - машините записват данните от облъчването и ги пазят десет години
- Къде всъщност ще се работи истинска радиохирургия в България?
- На апарата в нашата болница от юли, когато започнахме, са лекувани десет пациенти. Долу-горе толкова са направени в “Св. Иван Рилски” за дните от старта на работата на линейния им ускорител досега. В България има не повече от 1000 пациенти, които се нуждаят от лечение с радиохирургия. Според неврохирурзите те са малко повече, но в момента тези спорове не стъпват на реални данни за България. Мое дълбоко убеждение е, че различните машини имат различни възможности, но разликите могат да доловят само специалистите. Не трябва да се фаворизира определена фирма или технология. В двете частни болници в София има линейни ускорители - при мен е по-стар, в новата онкологична клиника е от последно поколение - същият като този в “Св. Иван Рилски”. Линеен ускорител ще има и в болница “Св. Марина” във Варна. В пловдивската “Св. Георги” ще сложат кибер нож, а в Специализираната болница по онкология в София - апарат за томотерапия, който също е много добър за радиохирургия. Пак казвам, тези машини имат специфики, но те са важни за максимум 1% от пациентите и само специалистите могат да преценят кой болен за коя машина би бил по-подходящ.
- Как да прецени пациентът къде да отиде?
- Няма как. Не по-малко от 10% от пациентите, които се подготвят за такава дейност, отпадат по медицински причини, така че дори и самите лекари не винаги и не веднага могат да преценят някои неща. Прави се скенер, ядрено-магнитен резонанс, и двата с много високо качество, едва тогава може да се направи програма за облъчването.
Това са - в повечето случаи - еднодневни процедури, в най-лошия случай тридневни. Пациентите могат да бъдат насочвани между различните апарати, дори когато те са в различни градове.
- Всички апарати ще започнат с радиохирургия на глава. Кога в България ще може да се прави и радиохирургия на тяло?
- Ще ви дам малко статистика, немска. Разпределението на пациентите е долу-горе следното - около 80-85% от пациентите се нуждаят от лечение в областта на главата и шията. От тях около 80% (иначе казано - около 65% от всички пациенти, препоръчани за радиохирургия) са неонкологични, тоест с доброкачествени заболявания. Там е и най-ефективна.
Много пъти го казвам - това е нова технология с точно определени индикации, тя не прави чудеса. Не е вълшебна пръчица, не е пенкилер, не може да излекува неизлечими състояния. Важно е пациентите да го знаят.
- Имате предвид нелечими случаи ли?
- Аз не обичам да използвам тази дума, защото надеждата е нещо, което си отива последно. Тъй като става въпрос за процес, който е обусловен генетично, съществува възможността в определен момент генетичният код да каже “стоп” и включително да има обратно развитие на процеса. Такива случаи могат да се случат и без лечение, но за съжаление те са изключително редки и науката все още не е разгадала механизма, по който се случват.
- Ще има ли лимит в броя на пациентите, които ще се лекуват с радиохирургия?
- Не знам, честно казано. Лъчелечението е дейност, освободена от лимит, но на този етап не мога да кажа нищо със сигурност.
Иван Добрев, пациент с предстояща процедура в “Св. Иван Рилски”:
Страх ме е от операция на мозъка - ще се доверя на киберножа
- Г-н Добрев, с какво заболяване сте?
- Заболяването ми е белодробен карцином, дребноклетъчен. Той много бързо се развива. Диагностицираха ме през 2013-а в белодробната болница тук, в София, и оттогава се лекувам в Специализираната болница по онкология. Засега лечението е сравнително успешно, химиотерапия и лъчетерапия ми приложиха. Ефектът е цикличен - влизаш в ремисия, след време заболяването се връща. Сега имам метастаза в мозъка - 2,5 см. Препоръчаха ми хирургична намеса, но не мога да се съглася на такова нещо - трепанация, изрязване на мозъчната кора, много е рисковано.
- А как решихте да дойдете в болница “Св. Иван Рилски”?
- Аз по принцип чета, много се интересувам. Знам за този апарат отдавна, България е едва шестата страна в Европа, в която има такава апаратура. С този апарат може да се оперират места, които са недостъпни за класическата хирургия. За мен е важно, че радиационният лъч може да постигне много голяма прецизност. Защото мозъчните операции са рискови - стига се нерядко до парези, органи спират да работят...
Сега предстои да облъчат мозъчната метастаза и почти 100% е сигурно, че тази тъкан, туморна, се стопява.
- Имате ли доверие в екипа - все пак тук радиохирургия се работи отскоро?
- Имам пълно доверие! Персоналът е много любезен тук, намерих човешко отношение. А на пациента това му трябва - да му обясниш човешки, да се почувства сигурен. С такова заболяване човек се хваща и за сламка.
- Ще трябва ли да си платите?
- Не, Здравната каса поема всичко. Това е много важна крачка за българските пациенти. Досега най-евтиният вариант беше Турция, а и за там на хората им трябваха по 15 000 евро кеш. Не всеки може да си го позволи, а понякога от това ти зависи животът.
- Как гледате на идеята онкологичното лечение вече да се осигурява комплексно от болниците?
- Не мога да кажа, аз познавам само болницата, в която се лекувам. Хората са много добри, а също и утвърдени професионалисти. Но техниката им не е на нивото на професионализма, а пациентите им са толкова много, че нямат физическото време да ти обърнат достатъчно внимание. Но са прекрасни хора.
Надежда Георгиева
