24 март е Световният ден за борба с туберкулозата. На този ден през 1882 г. германският бактериолог Робърт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата. За това откритие Кох получава Нобелова награда за физиология и медицина.
В миналото туберкулозата е била проблем предимно на бедните страни. Но в днешно време се среща в почти всички развити икономически държави. За борбата с туберкулозата в България разговаряме с пулмолога д-р София Ангелова.
- Д-р Ангелова, какво заболяване е туберкулозата?
- Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга белите дробове в около 90% от случаите. Но има и други форми, при които се засягат лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, коремната кухина, кости и стави, урогенитална система и др. Или както ни учеше нашият учител проф. Ничев, “туберкулозата е велика имитаторка на всички болести”.
Причинителят на туберкулозата Mycobacterium tuberculosis е много устойчив във външна среда, като в тъмни и непроветрени помещения може да живее и 3 години! Но е чувствителен на директна слънчева светлина и може да загине след 5 - 10 минути.
Практически всеки човек се среща с туберкулозни бактерии, но се заразяват около 22% от хората, изложени на продължителен контакт с микроба, а от тях само 10% развиват болестта. Останалите са носители на заразата, тъй като имунната им система се справя с микроба. Това състояние се нарича латентна туберкулозна инфекция. Такива хора не заразяват други, но ако защитните им сили намалеят, самите те може да заболеят.
- Само бедните ли заболяват от туберкулоза?
- Туберкулозата не е само заболяване на бедните, а на хората със слаб имунитет. Слаб имунитет имат тези, които не се хранят рационално. Това е доказано в практиката. Когато започна преходът в България през 1989 и 1990 г., започна да расте и заболеваемостта от туберкулоза. Тогава голяма част от хората не се хранеха пълноценно.
Д-р Веселин Давчев: Туберкулозата може да се развие във всеки орган
- Какво означава рационално и пълноценно хранене?
- Да има правилно съотношение между въглехидрати, белтъчини и мазнини. А възрастните хора в началото на прехода се хранеха само със запасите, които имаха в мазетата, и с хляб. Това отслаби имунитета им и създаде условия за нарастване на заболеваемостта от туберкулоза. Следователно ниският социален статус беше причина за това увеличаване на заболеваемостта.
Втората причина беше отпадането на широката диспансерна мрежа. Всеки областен град имаше туберкулозен диспансер, който провеждаше активна профилактика. Мобилните флуорографи кръстосваха градове и села. По този начин се диагностицираха много случаи на туберкулоза, особено в рисковите групи - сред малцинствата, в затворите и др. Така се откриваха и много карциноми на белия дроб в ранна фаза. Масовите профилактични изследвания бяха причина да спадне заболеваемостта от туберкулоза.
През 70-те и 80-те години на ХХ в. в България тя спада до 16 на 100 000 души. Но в периода на прехода при липсата на диспансерна мрежа и на активна профилактика, както и на ниския социален статус, заболеваемостта започна да се увеличава значително. В някои райони, като Северозападна и Югозападна България, достигна 100 на 100 000 души население.
През 2005 г. влезе в действие Национална програма за борба с туберкулозата и оттогава заболеваемостта започна да намалява. По данни на Националния статистически институт до 2018 г. заболеваемостта от туберкулоза е 25,8 - 22,5 на 100 000 души население.
Но пак заболеваемостта у нас е по-висока от средната за Европа, която е 12,8 на 100 000 души. Така че туберкулоза в България е имало, има и ще има. Затова съветваме колегите винаги в диференциално-диагностичен план да мислят и за туберкулоза.
Д-р София Ангелова
- Може ли да се обърка туберкулозна кашлица с кашлица от коронавируса или от други инфекции?
- В днешно време хората, омаяни от коронавируса Ковид-19, забравят за голяма част от своите болести. Съответно и ние, лекарите, също сме в процес на натрупване на опит за коронавируса
Но въпреки всичко не трябва да забравяме туберкулозата. Затова бих отправила апел към хората да мислят за туберкулоза, когато имат хронична, дълговременна кашлица. Някои се страхуват от сухата кашлица като симптом на Ковид-19. Но не всяка кашлица е свързана с коронавируса.
Когато ние, лекарите, разсъждаваме върху статуса на даден пациент, се съобразяваме с епидемичната обстановка в страната. Но когато човек кашля повече от четири седмици, трябва да мислим и за туберкулоза. Когато е прилагано антибиотично лечение при възпалителен процес в белия дроб - бронхит, трахеит или пневмония, но кашлицата продължава и след това, трябва да се мисли и за туберкулоза. Затова пациенти с продължителна кашлица трябва да се консултират с белодробен специалист (пулмолог), за да се изключи и туберкулоза.
- Дайте пример от вашата практика.
- Имах пациентка с кашлица от една година. Когато ми се обади за преглед, й казах, че преглеждам само с направена рентгенография на бял дроб. Често на слушалка нищо не се чува, но на рентгенова снимка се вижда много. Тогава тя направи снимка и ми се обади през сълзи още от рентгенологичния кабинет, където й казали, че има туберкулоза.
Да, жената имаше каверна в белия дроб. Като я разпитах, се оказа, че за упоритата си кашлица е получавала рецепти за сиропи и антибиотици, от които временно се е подобрявала. Но никой не се е сетил да й направи рентгенография. Ето защо е важно при продължителна кашлица да се потърси белодробен специалист - рентгенографията е “златният стандарт” в нашата пулмологична практика.
- Какви други симптоми, освен кашлицата, говорят за туберкулоза?
- При нощно изпотяване, отпадналост, загуба на тегло освен да търсим друг патологичен процес, трябва да мислим и за туберкулоза. Кръвохраченето вече е късен симптом - когато има каверна и може да се нарани кръвоносен съд. При кръвохрачене пациентът трябва да се насочи към личния си лекар, който ще направи Ро графия и ще го насочи към белодробен специалист. При по-обилно кръвохрачене незабавно трябва да потърси помощта на спешно звено!
US-учени установиха как да разберем болни ли сме от туберкулоза
- Кога пациент с туберкулоза е заразен за околните и кога не е?
- Той е заразен, когато има отворена каверна. Кашляйки, пациентът отделя туберкулозни бактерии и е опасен за околните. Когато кашля, на един метър пред него, на метър след него и встрани той сее туберкулозни бактерии, от които може да се заразят околните. Ако храчка попадне върху почвата, върху тротоар или друга повърхност, с времето тя ще изсъхне, но туберкулозните бактерии в нея ще останат живи и ще се пренасят с вятъра. Ако човек инхалира туберкулозни бактерии, може да се зарази. Затова съветваме да не се храчи по улиците!
- Но дали всеки човек би се заразил?
- Зависи от имунната му система. Ако имунитетът е силен, още на “входната врата” на дихателната система се включва цяла система за защита, при която имунните клетки улавят туберкулозния микобактерий, убиват го и го калцират. Много пъти на рентгеновите снимки виждаме калцирани огнища в белия дроб. Това означава, че пациентът се е срещнал с туберкулозния микобактерий, но имунитетът му е бил достатъчно активен да не развие заболяване. Затова съветът, който можем да дадем на хората, е да поддържат силна имунна система.
- Как да поддържаме силна имунна система?
- В настоящия момент на епидемия с коронавирус, когато цари страх, паника, напрежение, всичко това води до потискане на имунните клетки и те не могат да извършват ефективно своята работа. Затова трябва да свалим напрежението, да се храним рационално с белтъци, мазнини, въглехидрати в оптималните съотношения. Сега не е време за диети.
Лишавайки организма от едни или други храни, наказваме имунните клетки да страдат. Доказано е категорично, че тютюнопушенето е фактор, който убива първо локалния имунитет. Защото води до трайна парализа на ресничките на мукоцелиарния апарат. Ресничките извършват 1000 - 1500 удара в минута. Върху тях полепва слузта, която се отделя от слузестите клетки. Върху тази слуз полепват и вируси, и бактерии, включително туберкулозният бактерий, и токсични вещества.
Слузта се изхвърля под формата на храчка през устната кухина. Но когато човек пуши, ресничките на мукоцелиарния апарат се парализират напълно или частично. И тогава си представете една тръба от устната кухина към белия дроб, по която се “хлъзга” безпрепятствено всеки бактерий. Ето защо пушачите боледуват три пъти по-често от пневмония от непушачите, а и рискът да заболеят от туберкулоза също е по-висок.
Злоупотребата с алкохол също потиска дейността на имунните клетки, които трябва да се справят с вирусите и с бактериите.
Третият рисков фактор е стресът. Спокойствието, хармонията със себе си и с околния свят помагат на имунните клетки.
Мара КАЛЧЕВА
