Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ - Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ “Свети Врач”. Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт/Майн-Германия. Разговаряме с д-р Веселин Герев за депресията, нейната сезонност, причините за страданието и изхода от него.
- Д-р Герев, нагазихме ли в сезона на депресиите – есента?
- Еуфорията покрай избора на най-достойните да усложнят и без това трагичното ни психическо и физическо здраве, приключи. Връщаме се обратно към природата, а тя казва - сега е сезонът на депресията. С мрачното и мъгливо време светлината ни огрява все по-малко.
Денят намалява, слънцето се показва за кратко, серотонинът спада плавно, но системно. Заради многоцелевата си функция той е най-проученото от всички мозъчни биоактивни вещества. Това е веществото на спокойствието, тонуса, настроението, концентрацията, вниманието и паметта. От серотонин се синтезира и мелатонин - естественият регулатор на биологичния часовник при всички организми.
Спадът на серотонина е сезонен за това време на годината и ще продължи чак до февруари-март догодина. Това се усеща като ленивост, затруднена концентрация, липса на настроение, меланхолия, влошен сън, с чести пробуждания или сънуване. Всички тези симптоми се усилват от постоянното и безпричинно насаждане на страх покрай несигурността, обхванала почти всички сфери на живота ни – война, енергийна криза, политически абсурди, растящи цени...
За да поддържаме нивата на серотонин стабилни, няма да ни помогне нито новото правителство, нито новият парламент. В този случай трябва да си помогнем сами. Бионаличностите на „хормона на щастието” се контролират само по биохимичен път. Ето защо, е желателно при дефицит на серотонин той да бъде внасян под формата на основните му прекурсори.
- Стресът ли е свързващото звено между психосоматиката и телесните болести?
- Психосоматиката е сравнително нов дял на медицината, който разглежда здравословните проблеми като следствие от стрес. Още през седемдесетте години на миналия век лекари са установили, че когато човек преживее силен и неочакван стрес, може да развие раково заболяване.
Телесните заболявания при стрес се дължат основно на високите нива на кортизол, който психиката генерира. Те предизвикват безсъние, тревожност, страхове, учестен пулс, високо артериално налягане и понижен имунитет.
- През какви етапи преминава стресовата реакция?
- Някои изследователи отчитат две фази на стресовата реакция: първата – остра, а втората – хронифицираща. В острата фаза организмът ни се стреми да преодолее високата биоактивност на психиката, като разрежда натрупаната енергия от стреса към тялото.
То реагира съобразно различните активни зони в мозъка, с отделни симптоми. Ако острата фаза се преодолее, стресовата реакция може да отшуми, без сериозни проблеми за тялото. Но, ако стресът хронифицира, стига се до трайни изменения във функцията на различни органи, дори до рак.
Теорията за йерархията психика-мозък-тяло е в основата на психосоматичната медицина. Почти навсякъде по света има изцяло психосоматични клиники, а във всяка болница – психосоматично отделение. Там вашият здравословен проблем се преценява йерархично и се лекува първопричината.
Например, една стресова хипертония не отзвучава, без комбинация на антихипертензивна и антистресова терапия. Оказва се, че лекуването на следствието – тоест, монотерапията, прави човек хронично страдащ, защото първопричината за проблема му не е решена.
Все още у нас се обръща малко внимание на психосоматичните заболявания. Най-често срещаните такива са есенциалната хипертония, астмата, мигрената, сърдечната аритмия, гастро-езофагиалния рефлукс, язвата, дразнимото черво, скърцането със зъби, невродермитът и още много. Страдащите знаят, че това са мъчителни здравословни проблеми, лечението на които е невъзможно, без антистресова терапия.
Д-р Веселин Герев
- Как влияе стресът и на хормоналното състояние на организма ни?
- Стресовото състояние е основна причина за хормонални функционални проблеми. При високи нива на стрес и продължителна давност на състоянието, както вече споменах, в организма се ръси кортизол. На ниво психика кортизолът се трансформира в адреналин.
Адреналинът е причина за тревогата и вътрешното безпокойство, за безсънието и голяма част от сомато-вегетативните симптоми, като сърцебиене, главоболие и световъртеж, колебания в артериалното налягане, както и обилното изпотяване.
При изследване на хормоните може да се наблюдават колебания на релизинг факторите от хипофизата и игра на периферните хормони на жлезите с вътрешна секреция. Най-често при високо ниво на кортизол страда щитовидната жлеза.
Състояние, при което нивото на тиреостимулиращият хормон е високо, а периферните хормони на жлезата Т3 и Т4 са на долна граница, се маркира като тиреоидит на Хашимото. Това не е истинското автоимунно заболяване, открито от Хашимото след ядрените бомбардировки в Япония. То имитира такова по лабораторни изследвания. Следва терапия с кортизон, която още повече влошава положението.
Хормоните не се „наместват”, а напротив – още повече „играят”, тревогата и безсънието се засилват. Сърцебиенето и колебанията на артериалното налягане се засилват. Възстановяването на правилната комуникация по оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза решава проблема както на психична, така и на хормонална основа.
- Най-често изписваните медикаменти при стрес и депресия са антидепресантите. Предизвикват ли зависимост?
- Това е парадоксално твърдение, но всъщност, е факт. Срещам се с много хора, които не могат да спрат антидепресантите с години. На първо място, не се чувстват добре, заради самия антидепресант – получават сомато-вегетативни пристъпи, повишават килограмите с 20-30%, задържат много течности, не спят добре.
А при спиране на антидепресантите се получават симптоми на отнемане. Те се характеризират с мощни вълни от напрежение, страх, сомато-вегетативни симптоми, като силно сърцебиене, повишаване на артериалното налягане, гадене и главоболие, мускулни крампи.
Настроението е нестабилно, апетитът и сънят – страдат. Такива химически формули са пароксетин и сертралин.
Практиката показа, че спирането на тези антидепресанти е по-трудно от успокоителните. Това е така, защото на ниво молекулярна биохимия тези химични съединения променят генетично заложени кодове в нервната клетка, като така я правят „зависима” към субстанциите, отнемането на които я карат да се съпротивлява.
3 природни средства при депресия
Имал съм пациенти, които по 20 години не могат да прекратят приема на пароксетин в различните му търговски варианти, защото си има технология на спирането му. По-сериозен е проблемът със сертралина. Тази формула е така синтезирана, че кара неврона да става по-апетитен към нея. Това означава, че дозата се увеличава ежемесечно до достигане на максимални нива, а ефектът от лечението се губи.
Това са търговски трикове, имащи за цел да ви завържат за хапчето и да не можете да се откачите от него. Така хем ви е некомфортно, хем без хапче не можете. В този смисъл приемът на антидепресанти създава сериозна зависимост, от която може да се избавите с техники, отнемащи много време. Целта е да се възстановят нормалните за неврона кодове и той да започне да функционира автономно.
- Съгласни ли сте с твърдението, че колкото повече серотонин имаме в клетките, толкова по-щастливи ще сме?
- Сред хората се шири такова мнение, но практиката показва точно обратното. Оказва се, че човек се ражда с генно определено ниво на серотонина. Затова едни хора са по-весели и контактни, а други – по-сдържани и меланхолични.
Както ниското, така и високото ниво на „хормона на щастието” – серотонин не се отразяват добре на психиката и тялото ни. При ниско ниво симптомите са депресивни, а при системно приемане на антидепресанти – нивото му става високо и симптомите, с които се проявява, са на тревожност.
Високото ниво на серотонин се нарича серотонинов синдром. Той включва главоболие, световъртежи, сухота в устата, сърцебиене, до аритмия и колебание на кръвното налягане, гадене, крампи. От психичните симптоми, вместо щастие, се получава страх, безсъние, колебание на настроението, квазипсихотични мисли.
Имам клиенти, които приемат антидепресанти повече от петнадесет години и щетите, нанесени на психиката и тялото им, са съществени. По стандарти приемът на антидепресант при първи депресивен епизод се прави за не повече от година. При тревожно състояние прием на антидепресанти не се препоръчва.
Милена ВАСИЛЕВА
