Диана Маркова е преподавател по философия в Трета природоматематическа гимназия във Варна и една от многобройните майки на вече пораснало дете с увреждания. Диана беше сред участниците в документалния филм “Заложници на своите деца”, който преди една година разбуни духовете с тревожната констатация, че отговорните родители, които се грижат за своите деца с увреждания, след пълнолетието им нямат никаква помощ от държавата.Тогава настъпва пълната им социална изолация, защото съществуващите дневни центрове са отдавна запълнени, а и условията за по-тежко увредените младежи не са адекватни. “Сега сме се фокусирали да упражним граждански натиск, за да се открият нови социални услуги за хора с множество увреждания”, сподели в началото на 2015 г. Диана Маркова. Но ето, че с тази борба беше постигнат първият успех - дневен център “Слънчевата къща” във Варна за младежи с множество увреждания. Диана Маркова вече е управител на дневния център.
В София също имаше протести на родители, но тяхната дума още не е стигнала до институциите. За това какво е постигнато във Варна и какво предстои Диана Маркова разказва в интервю:
- Г-жо Маркова, как се чувствате след първата победа - откриването на дневен център за младежи с множество увреждания?
- Като че ли още не можем да си дадем сметка, че така успешно приключи тази гражданска кампания, която продължи повече от година. Това беше наша битка - на родителите на вече пораснали деца с увреждания. За първи път във Варна се създаде социална услуга под граждански натиск. Подкрепи ни кметът Иван Портних. Ремонтът на помещенията стана изцяло с пари на общината. Опитваме се родителите да бъдем партньори на общината, да ги убедим, че това е пътят да бъдат създадени повече като профил и неголеми като капацитет социални услуги. Така близките на хора с увреждания да могат да живеят по-свободно, да имат възможност за кратковременен отдих. А младежите да имат жизнената за тях поддържаща рехабилитация и развиващо обучение.
Дневният център вече функционира. Първите 15 влязоха на 7 декември 2015 г. През ноември подготвихме различни технически приспособления, които да ги улесняват при всекидневните дейности. Имаме повече пространство да се придвижват с инвалидните колички, удобни маси, тоалетни. Така те попадат в адаптирана среда.
- Какви специалисти ще работят с младежите с увреждания?
- Стартираме с двама рехабилитатори, защото поддържащата рехабилитация е особено важна за младежите с церебрална пареза. Имаме много добър трудо- и арттерапевт. На разположение е и медицинска сестра, която изнася беседи за здравословно хранене и начин на живот, за рехабилитацията на младежите.
Имаме много креативен психолог, който направи първичните интервюта на хората и техните характеристики. Така улеснява работата на останалите специалисти. Двама социални асистенти са почти през целия ден на разположение на младежите и са много натоварени. Защото те им асистират при обличане, хранене, тоалетна. Малко са асистентите ни, защото повече от половината от младежите в центъра са на инвалидни колички и с висока степен на зависимост от външна помощ. Но пък от самото начало те направиха стъпка към по-голяма самостоятелност. Опитваме се да ги приучим към правилата тук, за
да прекарват по-смислено свободното време
Искаме да им даваме възможност да избират по-често с какво да се занимават.
Имахме много срещи и разговори с родителите, които споделиха за привичките на техните деца за това как реагират при различни дразнители, от какво се страхуват. Това много ни помогна, за да може младежите да се адаптират към условията и специалистите да свикнат с тях. Вече е към края си процесът на оценка на потребностите на всеки от тези младежи и се изготвят индивидуалните планове за работа с всеки от тях. Вървим към ясно разпределение на времето им по часове и по минути.
- Какви са уврежданията на 15-те младежи?
- Вече са 17, защото в края на месеца приехме още двама. Повече от половината са със сериозни двигателни увреждания, съчетани с интелектуални затруднения. Няколко души са с водещи сензорни нарушения, съчетани с умствено изоставане.
- Колко часа те могат да остават в дневния център?
- От 8,30 сутрин до 17,30 ч. следобед. Имат закуска, гимнастика, правят сутрин социален кръг, групови занимания, получават обилен топъл обяд. Който желае, може да си полегне следобяд в двете спални. Специалистите ни са с плаващо работно време, за да могат да покриват тези часове.
Дневният център “Слънчевата къща” се намира в приземни помещения (бл. 67) в жк “Чайка” близо до Морската градина с много зелени площи наоколо. Имаме паркинг, адаптираните бусове на общината за инвалидни колички са с достъп до дневния център. Основният проблем е с транспорта, трябва да организираме добра транспортна услуга. Засега родителите си помагат взаимно.
- Какво плащат и кой издържа центъра?
- Дневният център е на общинска издръжка засега, разбира се, с подкрепата и на родители, и на спонсори. Но родителите не плащат никаква такса, услугата е безплатна за потребителите. Капацитетът на “Слънчевата къща” е 25 места. Някои родители още умуват дали да изпратят децата си. Част от тях
никога не са извеждани от дома си
не са ходили на училище. Родителите са с куп предубеждения. Искат транспорт от врата до врата. Агенцията за социално подпомагане още не се е произнесла дали дневният център може да се ползва и от младежи от центровете за настаняване от семеен тип и от защитените жилища. А има голям интерес от младежи, настанени там. Но от общината ни отказват да ги приемем, защото се получава двойно финансиране. Макар че философията на целия процес на деинституционализация е тези хора да са близо до социални и здравни услуги. Сега действаме в тази посока, защото смятаме, че няма никаква причина тези младежи да се дискриминират.
- Какви проблеми имате?
- Проблемът е с щата, който ни се полага. Хората с множество увреждания не са определени като специфична група в Закона за социално подпомагане и не са свързани със специфична издръжка. Затова се грижим за тях с персонал, който се полага и на всички останали специални услуги. Това е недомислие в закона и битка, която водим от две години. Надявам се някога да ни чуят, че хората с множество увреждания имат нужда от повече асистиране, че тяхното обгрижване е по-тежко.
Веселка Георгиева:
Арт-терапията е много полезна
Веселка Георгиева е арт- и трудов терапевт в дневен център “Слънчевата къща”. Тя е инструменталист-виолист и музикален пeдагог, 17 години е била преподавател в училището за деца с нарушено зрение във Варна. През 2015 г. работи с младежи с множество увреждания по летен проект за приобщаващо обучение и ритъм-терапия, а вече се е посветила постоянно на тази специална група момичета и момчета. Г-жа Георгиева обясни какво може да постигнат те с арт- и трудова терапия чрез индивидуални и групови занимания: “Сега сме на етап затвърждаване на уменията, които те притежават или изграждане на умения, за които не са нужни особени усилия. А в дългосрочна перспектива нашата цел е да изградим нови за тях умения. Правим упражнения за фината моторика, движения по линии, плюс ежедневните умения, поддържане на личната хигиена и на работното място. Всеки от младежите си има любимо занимание. Работим с конструктори с по-едри и с по-дребни елементи. Пъзелите много им харесват. Също рисуваме, оцветяваме елементи на азбуката, надграждаме над елементарното ограмотяване.”
Програмата по музикотерапия е с богат набор от ударни музикални инструменти - два вида африкански барабани, маракаси във формата на плодове. “Младежите са много музикални. Акомпанират на позната любима мелодия, дори имат лично творчество”, хвали ги терапевтът.
Мара КАЛЧЕВА
