Хората с инсулт трябва да се научат да живеят днес и сега, да обогатят живота си, да открият смисъл, да приемат, че не са болни, препоръчва рехабилитаторът Димитър Христев, познат на нашите читатели от предишни публикации с полезни практически съвети във връзка с различни болестни състояния. Завършил е МУ - Пловдив, създава собствен сайт physiobg.com, но активно публикува и във видеоканал Rehabilitation Plovdiv и фейсбук страницата Физиотерапевт БГ ЕООД.
- Г-н Христев, защо е важно преживелите инсулт да осъзнаят, че след такъв тежък инцидент няма как да очакват състоянието им да се промени изцяло?
- Едно трябва да е ясно - няма излекуван човек с инсулт чрез рехабилитация! Лечението се случва първото денонощие в болницата. Както не мога да променя цвета на очите си от кафяви на сини и да стана Ален Делон с упражнения, електростимулация, магнити и нагревки, така и умрялата част от мозъка не може да се върне.
С други думи, състоянието след инсулта не може да се промени, но може да се подобри до положение, в което да се живее по-леко, да се понасят трудностите, да се научи човек на умения, а където не може, да се измислят компенсации, с които да има максимална независимост. Това става за сметка на промени в живите неврони извън зоната на инсулта. Това е реалност, която хора, озовали се в тази ситуация, понякога не могат да приемат.
- Защо не могат да я приемат? Какво не искат да осъзнаят?
- Защото чувам изрази, като: „Искам стария си живот!“. Да, но старият живот навярно е допринесъл за това инсултът да се случи. Или пък: „Като се оправя, ще започна да върша това или онова“. Да, ще се възстановиш до някакво положение, но много неща може би няма да можеш да ги вършиш както си го правил преди.
„Искам бързо да оздравея!“, казват други. Да, но ти не си болен. Болестта има начало и край. Това е състояние, при което с тренировки и постоянство трябва да се научиш да живееш по-добре. Но, докато остаряваш и животът ти минава, е в твоите ръце дали ще го живееш, или ще станеш част от онези 50% от преживелите инсулт, които развиват деменция и/или депресия. Друг не може да живее и да прави нещата вместо теб.
„Ако не бързам до година, година и половина, няма да се оправя никога”, заявяват трети. Отново, ако бързаш година, година и половина, и след това спреш да тренираш, състоянието ти ще се върне до изходното положение. Защото спира спонтанното възстановяване на възможностите, което се случва първите 3-6 месеца след инсулта. Както си миеш зъбите всеки ден, така ще трябва да правиш упражнения всеки ден по-старателно от човек, който не е получил инсулт. Ако не си миеш зъбите, в един момент ще ги загубиш. Същото е и с движението и упражненията!
Димитър Христев
- Какъв е изводът и за вас, специалистите, и за нас и най-вече за хората, преживели инсулт?
- Животът си тече за хората с инсулт. От 18% до 30% ще получат нов инсулт през първите 5 години след първия инцидент. До 9 години 34% ще са починали. Много от тях ще паднат и ще счупят крак, ръка или ще наранят меките си тъкани тежко. Инсултът значително ще ускори всякакви невродегенеративни и артрозни процеси.
Хората с инсулт навярно няма да могат да доживеят до генетичния си потенциал. Те трябва да разберат тези факти и да живеят сега.
Ще припомня, че при инсулта става дума за мозъчносъдов инцидент, с неврологични последици и симптоми, които могат да останат с човека много дълго време. Но общата реакция на нервната система, когато се случи инсулт, обикновено е реакция на шок.
Отначало инсултът може да изглежда изключително тежък, но неговите последствия да отминат много бързо. Това се дължи на няколко различни причини. Една от тях е диасхизата (разкъсана връзка). Изразява се в отмиране, изчезване на нервна тъкан, което води до шок и до временно прекъсване на функцията на функционално свързани части в останалата част на нервната система.
Тази диасхиза се разрешава от само себе си през следващите няколко месеца след инсулта.
Яна БОЯДЖИЕВА
