Паническите атаки са все по-често срещани състояния и се проявяват при поне 11% от възрастните. Повечето хора се възстановяват и без лечение, но някои развиват паническо разстройство. Паник атаката е кратък период на силен дистрес, тревожност или страх, който се появява внезапно и е придружен от физически и емоционални симптоми. Повтарящите се състояния могат да доведат до коренни промени в поведението. Как става това разяснява онкопсихологът Елена Атанасова.
Визитка♦ Елена Атанасова е онкопсихолог с над 15 години клинична практика в Комплексния онкологичен център в Пловдив. Магистър е по психология от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново със специализация по клинична психология и онкопсихология в Москва. От 2008 г. е специалист по кризисна интервенция към БЧК и ментор на студенти по психология от ПУ "Паисий Хилендарски" в Пловдив. Акредитиран хипнотерапевт е от Европейското дружество по хипноза, лектор към БАХХ и обучител по програми на МОН, МТСП и корпоративни структури. Съавтор е на първото у нас ръководство „Психосоциална подкрепа и рехабилитация в онкологията“. От 2015 г. е член на експертния борд по онкопсихология. Притежава квалификации по клинична и медицинска психология с онконасоченост, сексология, позитивна психотерапия и кризисна помощ. Работи с утвърдени диагностични инструменти, включително MMPI-2, BVRT, TAT и LJI. |
- Госпожо Атанасова, какво представлява паник атаката?
- Това е внезапен епизод на интензивен страх или силен дискомфорт, който може да настъпи без видима причина. Често се съпровожда от физически симптоми като сърцебиене, стягане в гърдите, задух, треперене, световъртеж или усещане за загуба на контрол. За много хора първата среща с паник атаката е шокираща и се търси помощ най-напред от спешна помощ поради подозрение за сериозно физическо заболяване. В действителност паник атаките са свързани с повишена активност на симпатиковата нервна система – системата, която отговаря за реакцията "бий се или бягай". Те могат да бъдат изолирани епизоди или част от по-широка клинична картина, като паническо разстройство. Паник атаката никога не идва от нищото. Тя е отговор на липсата на опора, на натиска да се справяш, на страхове, които не смееш да формулираш.
- Споменахте паническо разстройство. Каква е разликата от паник атаката?
- Паник атаката е отделен епизод – внезапна, интензивна реакция на тревожност, която обикновено достига своя пик в рамките на 10 минути. Може да се появи веднъж или в отговор на конкретна ситуация, натрупан стрес, преумора или физическо изтощение. В този смисъл една или дори няколко паник атаки не означават наличие на психично разстройство. Паническото разстройство е диагностицирано състояние, при което паник атаките се повтарят редовно и са съпътствани от постоянна тревожност относно бъдеща атака, както и от поведенчески промени – избягване на определени места, дейности или ситуации. В някои случаи се развива и агорафобия – страх човек да остане сам или на място, откъдето евентуално "няма изход".
В практиката ми често се срещам с хора, които дълго време са успявали да "контролират" тревожността си, но след повтарящи се епизоди започват да променят всекидневието си – избягват срещи, спират да пътуват, отказват определени ангажименти. Това поведение обикновено е сигнал, че преживяването е преминало границата на епизодичното и изисква по-задълбочена психотерапевтична работа.
- Какви са причините за поява на паник атака?
- Причините за възникване на паник атака обикновено са комплексни и не се свеждат до един-единствен фактор. Най-често става дума за взаимодействие между биологични, психологически и социални компоненти. От физиологична гледна точка паник атаката е резултат от рязко активиране на симпатиковата нервна система – същата, която се задейства при реална опасност. Това активиране може да бъде предизвикано не само от психичен стрес, но и от промени в хормоналния баланс, нарушен сън, недостиг на хранителни вещества, хронични възпалителни процеси или дори рязко понижение на кръвната захар.
На психологическо ниво често се наблюдават потиснати емоции, нерешени вътрешни конфликти, усещане за натиск, липса на контрол или неосъзнати страхове. Понякога тревожността се натрупва дълго време и тялото реагира с паника в момент, който не изглежда "обективно" заплашителен. Например една от пациентките ми е преживяла първата си паник атака по време на обикновен разговор в работна среда
Поводът на пръв поглед изглежда незначителен – забележка от колега. Но при задълбочена работа стана ясно, че тя живее под дългогодишен вътрешен натиск да бъде перфектна, да не показва слабост и да отговаря на изискванията на всички около нея. Тялото й реагирало там, където разумът отказвал да изрази натрупаното. Паник атаките често са именно това – сигнал, че психиката и тялото не могат повече да носят нещо мълчаливо, натрупвано с години.
- Има ли наследственост?
- Съвременната наука потвърждава, че съществува определена генетична предразположеност към тревожни разстройства, включително панически епизоди. Според близнакови изследвания приблизително 30% до 48% от риска може да бъде обяснен с наследствени фактори. При еднояйчни близнаци, които споделят идентична ДНК, честотата на съвпадение на тревожни състояния е значително по-висока в сравнение с двуяйчните. Изследванията на гени, отговорни за регулацията на невротрансмитерите – особено свързани със серотонина и норепинефрина, показват потенциални генетични маркери, които могат да повишат чувствителността към стрес
Но гените не работят във вакуум. Важна роля играят и епигенетичните процеси, т.е. как начинът на живот, стресът и преживяванията оформят активността на генетичната информация.
Наследствеността при паник атаките не е присъда, а предразположение. Това, което я активира (или овладява) е винаги в динамично взаимодействие с начина, по който човек живее, преживява и се справя със себе си и средата.
- Полът има ли значение?
- Макар статистически да се отчита по-висока честота на панически симптоми при жените, в последните години се наблюдава значителен ръст на случаите и при мъже. Особено при такива, които изпитват силен вътрешен натиск да се справят, да бъдат стабилни и да не допуснат грешка.
- Какво е влиянието на околната среда?
- Тя не е само фон, но и активен участник в преживяването на паник атаката. Нейното влияние може да бъде както поддържащо, така и дестабилизиращо, особено когато става дума за продължително натрупване на напрежение. Претоварени семейни отношения, конфликтни колегиални динамики, липса на емоционална сигурност в партньорството или усещане за изолация – всички тези фактори повишават уязвимостта на нервната система. Стресът, когато е продължителен и нелекуван, постепенно подкопава вътрешната устойчивост. В началото се проявява като раздразнителност, безсъние, преумора. По-късно като тревожност, невъзможност за отпускане и усещане за напрежение "без причина". Паник атаката често е кулминация на този процес – уж внезапна, но всъщност подготвяна дълго.
Елена Атанасова
- Имат ли влияние хронични или остри заболвания?
- Наличието на хронични заболявания също е значим фактор. Автоимунни състояния, хормонален дисбаланс, сърдечносъдови проблеми или метаболитни нарушения като диабет могат да създадат физиологична нестабилност, която подсилва усещането за заплаха. При тези пациенти паник атаката е не просто реакция на мисъл, а телесен отговор, който усилва вече съществуваща тревожност.
Особено място заема и преживяването на онкологично заболяване. Диагнозата рак носи със себе си не само физически, но и дълбоко екзистенциален страх от загуба на контрол, на време, на възможности. При някои пациенти, особено в периодите между леченията, когато напрежението е вътрешно, а външно всичко изглежда "стабилно", паник атаките се появяват като форма на вътрешно изригване. Те не са проява на слабост, а начин тялото да каже: "Още съм тук. И ме боли".
- Какви други фактори на околната среда оказват влияние за проява на паник атака?
- Освен очевидните стресори като междуличностни конфликти, заболявания или прекомерна отговорност, съществуват и по-незабележими фактори - хронична сензорна претовареност, информационно пренасищане, липса на физическа активност, небалансирано хранене или нарушен циркаден ритъм.
Съвременният начин на живот често ни поставя в състояние на постоянно бдяща тревожност – шумно работно пространство, нонстоп известия от устройства, липса на реална почивка.
Друга често пренебрегвана средова особеност е емоционалната атмосфера, в която човек живее.
Постоянна критика, емоционално отхвърляне, усещане за неразбиране или липса на признание
могат да създадат вътрешен конфликт между потребността да бъдеш себе си и нуждата да се адаптираш към средата. Има и социални фактори – несигурност в обществото, икономически натиск, тревожни новинарски потоци. Понякога дори липсата на промяна може да бъде фактор – усещането за застой, липса на смисъл или посока.
- Конкретна ситуация или емоция може ли да причини епизод на паник атака?
- Да. Паник атаката често се отключва в отговор на конкретна ситуация или силна емоция, която надвишава способността на психиката да я понесе в дадения момент. Това може да бъде реално събитие – операция, раздяла, конфликт, както и вътрешна мисъл, която събужда стари страхове, усещане за загуба на контрол или екзистенциална несигурност. Невинаги самата ситуация е драматична. Понякога атаката идва, когато човек най-малко очаква и е в привидно спокоен момент. В работата си съм виждала това в различни контексти. В онкологично отделение при жена, получила паник атака по време на химиотерапия. Докато й помагах да се ориентира и регулира дишането си, другата пациентка в стаята – без видимо взаимодействие помежду им, отключи сходни симптоми.
В такива моменти тревожността е като електрическо поле, което се предава невидимо, но осезаемо. Но паниката не е запазена за крайни ситуации. Имала съм и пациент, който отключи паник атака по време на сутрешна разходка в парка. Тихо място, пролетен ден, позната рутина. По-късно, в терапевтичен процес, се показа вътрешно напрежение, свързано с неразрешен житейски избор, отлаган от месеци.
Паник атаката не е враг. Тя е език. И ако вместо да я потиснем, решим да я чуем, можем да достигнем до дълбоки вътрешни истини – понякога болезнени, но винаги освобождаващи.
- Кои са първите признаци на състоянието, които в никакъв случай не бива да се пренебрегнат?
- Първите признаци на паник атака обикновено са телесни и често се появяват без видим външен повод, което ги прави още по-плашещи за преживяващия. Един от най-честите начини, по които хората описват началото на атаката, е усещане за напрежение, стягане или тежест в горната част на стомаха – в областта на слънчевия сплит. Това усещане постепенно „се надига“ нагоре – преминава през гърдите, гърлото, понякога до главата. Този процес често е придружен от сърцебиене, учестен пулс, затруднено или плитко дишане, усещане за задух, замайване, треперене, студени или топли вълни.
Емоционално се проявява с внезапен страх от припадък, от полудяване, от загуба на контрол или дори от смърт въпреки че няма реална физическа заплаха. Симптомите могат да варират по интензитет, но общото между тях е усещането за необяснима спешност и вътрешна заплаха. Тялото реагира така, сякаш се намира в крайна ситуация, макар обективно да няма реална опасност. Ако човек започне да избягва места, да се страхува от повторение или да търси постоянно медицинска помощ без ясна диагноза, вече говори, че състоянието изисква професионална оценка и подкрепа.
- Какви промени настъпват в тялото при паник атака?
- По време на паник атака тялото реагира така, сякаш се намира в състояние на непосредствена опасност, дори такава да няма. Сърцето започва да бие по-бързо, за да изпомпва повече кръв към мускулите. Дишането се учестява, за да се осигури повече кислород. Мускулите се напрягат. В същото време се забавят несъществени за момента функции като храносмилането, което обяснява стягането или дискомфорта в корема. Кръвното налягане се повишава, зениците се разширяват, човек може да се изпоти или да изпита топли/студени вълни. Понякога се появяват изтръпване или замайване.
Всичко това е нормален биологичен отговор, но той е извикан от емоционален стимул, а не от реална физическа заплаха. Тялото не прави разлика между "истинска" и "възприета" опасност. За него мисълта „нещо не е наред“ е достатъчна, за да се задейства алармената система. Разбирането на тези промени е първата стъпка към овладяване на паниката. Когато човек осъзнае, че не „полудява“ и че тялото му реагира логично според зададен модел, страхът от самото преживяване започва да намалява.
- Може ли паник атаките да се сбъркат с друго заболяване?
- Да и това се случва изключително често. Симптомите на паник атака имитират прояви на редица физически състояния, което нерядко води до объркване и дори до многократни посещения при различни специалисти преди поставянето на точна диагноза.
Най-често паник атаките се бъркат със:♦ сърдечносъдови проблеми заради сърцебиене, стягане в гърдите, задух; ♦ неврологични състояния заради замайване, изтръпване, световъртеж; ♦ ендокринни нарушения (особено на щитовидната жлеза) заради усещане за вътрешна възбуда, треперене, изпотяване; ♦ дихателни проблеми – астма или хипервентилационен синдром; ♦ гастроентерологични състояния поради усещане за стягане в стомаха, гадене, тежест в корема. Много пациенти първо търсят спешна помощ или кардиология, защото вярват, че преживяват инфаркт. Парадоксът е, че медицинските изследвания често показват, че човекът е "напълно здрав“, което не облекчава страха, а го засилва. В този момент се появява вторичен страх: „Ами ако никой не може да ми помогне?“ Паник атаката не е въображаема, но лечението й не е в лабораторията, а в разбирането на вътрешната динамика, която я поддържа. |
Мария ИВАНОВА
