Говорните дефекти и проблеми са често срещани в детска възраст, а и не само тогава. Родителите понякога се чувстват безпомощни да се справят с тях. По темата разговаряме с логопеда Габриела Христова.
Визитка♦ Габриела Христова е завършила магистратура в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност логопедия. Тя е сертифициран консултант в сферата на слуховите стимулации с програмата за слушане The Listening program. Преминала е редица обучения, свързани с изследването и създаването на програми за интегриране на примитивните рефлекси. Преминала е обучение по “Сензорна интеграция” към Mode Le Roux Academy и има редица последвали обучения с практическа насоченост. Тя е доверен логопед към АЛА (Асоциация за лицево-челюстни аномалии) в Пловдив. Има участие в редица семинари и международни конференции. От завършването си и до момента е част от екипа на “Логотерапия” ЕООД. Интересите й са свързани с работа с деца, лицево-челюстните аномалии и миофункционална терапия. |
- Г-це Христова, напоследък често млади майки се тревожат, че детето им е например на 18 месеца и още не говори, а съседското било проговорило на 10 месеца. Има ли "срок" на проговаряне или всяко дете само си "преценява" кога има нужда от тази комуникация?
- Обикновено децата проговарят между 11 и 18 месеца (година и половина). Най-често проговарянето се случва непосредствено след прохождането. Тук е важно да отбележа, че от изключителна важност е ролята на родителите - колко често говорят на детето и как общуват с него.
Около година и половина-две децата започват да свързват 2 думи в изречение. Около третата си година вече използват прости изречения, съставени от 4-5 думи.
- Кои са факторите, които подтикват едно дете да проговори - генетични, физиологични, психологически или други?
- Проговарянето е свързано с потребността от общуване. Важна роля в проговарянето има семейството – майката и таткото. На бебето трябва да му се говори, да му се пее. Когато чува гласа на майката, то се успокоява.
- Каква е ролята на подезичната връзка (навремето я наричаха юздичка) за говора?
- Късата подезична връзка – френулум, играе важна роля при храненето. Тя не позволява на езика да извършва пълен обем на движения и причинява проблем с преглъщането.
Относно говора, поради ограничените движения на езика, би създала артикулационни проблеми – произнасянето на някои звукове.
Създава проблем с вниманието, което е свързано с устно дишане. Може да доведе до нарушения на стойката и ортодонтски проблеми.
Къс френулум може да има на горната устна, под езика и на долната уста.
Късия френулум не повлиява процеса на проговарянето.
- Кои са знаците/симптомите, които показват, че детето има говорни нарушения?
- Има разлика между говорни проблеми и езикови проблеми. Говорните проблеми са свързани с правилното произнасяне на говорните звукове. Те могат да отсъстват от речта или един звук да бъде заменян с друг.
Друг симптом е неплавната реч - заекването.
При вродените цепнатини на устните и небцето също се наблюдават говорни проблеми. Често те са съпътстващи и с гласови нарушения.
- Какви са съвременните методи на диагностика на говорен проблем при малко дете/юноша/младеж?
- В България почти няма стандартизирани тестове за българския език, които да оценяват езиково-говорното развитие. Един от стандартизираните такива е M-chat. Това е скрининг тест, който оценява аутистичното развитие. Представлява въпросник, който родителите попълват. Друг стандартизиран тест за българския език е DDE. Адаптиран е от проф. д.пс. н. Ваня Матанова, гл.ас. д-р Екатерина Тодорова, в сътрудничество с Мартин Колев. Това е тестова батерия за оценка на дислексия на развитието.
Габриела Христова
- При решаването на кои говорни проблеми е необходимо съдействието на психолог, на ортодонт или друг специалист?
- В нашата практика много често работим в екип с други специалисти – психолози, невролози, психиатри, ерготерапевти, ортодонти. Мултидисциплинарният екип ни помага да изградим най-правилната стратегия и най-точната терапевтична програма за едно дете или възрастен. Подходът е изцяло индивидуален и съобразен с нуждите на нуждаещия се от терапия.
- Каква е ролята на смартфона/таблета за времето на проговаряне на децата? Може ли тези устройства да забавят или по някакъв начин да затормозят детския говор и детската реч или да ги ускорят?
- Много модерен начин за отглеждане на дете. Лесен също бих казала. Но не случайно е казано „лесен избор - труден живот“.
- Някои твърдят, че след 2008 г., когато излязоха смартфоните, се увеличава броят на децата със специални образователни потребности. Така ли е и защо?
- Така е. Звукът от електронните устройства е с непълни, орязани честоти. На нас не ни прави впечатление, защото мозъкът ни има способността да компенсира липсващите такива. Но при детския мозък не е така. Децата говорят това, което чуят. Представете си изображение, което е наполовина. Вие веднага ще кажете какво е в цялост, защото вече сте го виждали и мозъкът ви изгражда цялостен образ. Но, ако това е нещо, което никога досега не сте виждали, няма как да си го представите. Същото е и със звука.
От друга страна, екраните са изключително силна стимулация. Там звукът и обектите се движат много бързо. По този начин се повишава нервната възбудимост и доста често води до хиперактивност и дефицит на вниманието.
Прекомерната употреба на екранни устройства води и до нарушение в социализацията. Децата не изпитват потребност да общуват, не развиват умения за адекватна комуникация и стават асоциални.
- Каква е ролята на телевизията и детските програми за говорното развитие на малчуганите?
- Живеем във време на електронни устройства. Далеч съм от мисълта, че на 100% можем да ограничим едно дете от таблет, телефон или някакъв друг вид екранно устройство. Но колкото по-късно детето се срещне с тях, толкова по-добре. И е важно престоят пред тях да не е безкрайно дълъг.
- По-късно или по-рано проговарят децата от дву- или триезични семейства? Проблем ли е многоезичието?
- Все по-често се срещат деца, които растат в двуезична среда. А понякога са включени и повече езици
Значение има дали единият родител използва с детето само един език или ги смесва, дали детето научава първо единия език и след това другия, или това се случва едновременно. Моите наблюдения са, че невинаги билингвиалната среда оказва влияние върху навременното проговаряне на децата. Хубаво е да се избере един език, на който да се говори на детето и то да проговори на него - това за него ще бъде майчиният език. Разбира се, че няма нищо лошо да разбира и в последствие да говори повече от един език.
Антоанета Георгиева: Заекването често се появява след продължителен стрес
- Каква е ролята на двигателния режим/спорта за говора на малките деца и подрастващите?
- Спортът и движението са от изключителна важност. Развиват и подобряват грубата моторика, създава се координация око - ръка, подобрява се моторното планиране, ориентацията на тялото в пространството, подобрява се мускулният тонус, изразходва се енергия и се увеличава концентрацията. Спортът е здраве. Самата аз съм активно спортуваща.
- Кога е необходимо да се потърси консултация с логопед?
- Няма възрастова граница за започване на работа с логопед. Логопедът е специалист, който може да даде насоки на родителя още след самото раждане. Може да го консултира относно храненето, играта, комуникацията, социализацията, езиково-говорното развитие на детето, четене и писане. Можете да потърсите подкрепа от логопед във всеки един момент, когато нещо ви притеснява или имате въпроси относно развитието на вашето дете.
- Навреме ли родителите търсят съдействието на логопед?
- В последните години все повече родители търсят съдействието на логопеди. Информираността на родителите се повишава и като че ли вече не гледат на нас като на хора, които "оправят" някой говорен звук и работим само заекване.
- Необходима ли е някаква подготовка за първа среща с логопед?
- Много зависи от проблема, който е подтикнал родителите за среща. Обикновено при уговорка за час за среща питам родителите какво ги притеснява, дали имат изследвания или документи, свързани с притесненията им. И при наличие на такива ги моля да ги донесат, за да ги прегледам. Но това са неща, които уточняваме с всеки родител индивидуално за конкретния случай.
- Корекцията на кои говорни проблеми при децата отнемат най-много време?
- Много често родителите ми задават този въпрос. Това е труден въпрос за нас, специалистите. Всичко много зависи от индивидуалните особености на детето, спецификата на проблема, колко често посещава кабинета и колко време се отделя вкъщи за упражнение. Избягвам да слагам срок на терапията.
- Логопедът работи ли и с родителите?
- Категорично, да! От изключителна важност за мен е родителите да бъдат част от терапевтичния процес. Добрата комуникация, силната обратна връзка и съдействието на родителите помага много за по-бързото подобряване или отстраняване на проблема, който ги е довел в кабинета.
- Заекването е проблем, който ангажира цялото семейство и е мъчително преживяване за едно дете. Как подхождате към такива деца?
- В работата ми със заекване сериозно участие взима семейството. Много е важна правилната реакция и действия на членовете на семейството, както и осигуряването на спокойна среда. Често се налага консултация с невролог, работа с психолог и поддържане на контакт с учителката в детската градина/училището на детето.
- Може ли заекването да се коригира в младежка (не детско-юношеска) възраст?
- Заекването е проблем, който може да се появи по всяко време, причинено от различни обстоятелства. Чрез системна и активна работа може да се преодолее.
Логопедите Мария Горинова и Ралица Димитрова: Дислексията не е болест или увреждане
- Кои са звуковете, които най-често създават проблеми на малчуганите?
- В практиката ми най-често се случва да създавам терапевтична програма за звукове от групата на съскавите (С, З, Ц), групата на шушкавите (Ш, Ж, Ч), Р и Л. Като често пъти се налага да коригирам замени на една група говорни звукове с друга. Това е от голяма важност в периода преди постъпване на детето в училище, защото тези говорни замени могат да бъдат пренесени в писмената реч.
- Говорен дефект или въпрос на диалект е замяната на С с Ш, Л с У?
- Замяната на звукове категорично изисква терапевтична работа. Причините за това нарушение могат да бъдат моторни, проблем с фонемните възприятия или със слуховата обработка.
Все по често звук Л се заменя със звук У и вместо "лодка", се изговаря "уодка". Към момента това е прието за физиологична норма, но е добре да се отдели време за диференциране на звуковете, за да не се появят проблеми в писмената реч.
- Трябва ли родителите да се тревожат, ако на 3-4 г. детето още не казва Р?
- Не, няма повод за тревога. Всеки говорен звук има определено време, в което се появява в речта на децата. Звук Р и Л са от късната онтогенеза и до 6-годишна възраст е нормално те да липсват. Което не означава, че е невъзможно да се появят от само себе си по-рано.
Мария ИВАНОВА
