Гого е вече на 16 години, едно момченце, което повече от 13 години е приковано към леглото и инвалидната количка. Едно момче, което до двегодишна възраст се развива като напълно нормално дете. Десет дни след имунизация с жива полиомиелитна ваксина Гого се разболява от менингит. Две години той е в будна кома, а последствията са пълна парализа и безкрайни часове, дни и месеци на непрестанна грижа.
Днес Гого има възможността отново да ходи, говори и разбира благодарение на осъществяването на трансплантация на стволови клетки в Русия, в клиника „Нейровита”.
„Казват, че животът няма цена. Но за болните хора, за нашите болни деца, той, животът, си има определена цена, и то в повечето случаи доста висока. Цената за Гого е определена, успех вече има, предстоят му още двегодишни процедури по вливане на стволови клетки. Курсовете, които се извършват на всеки три месеца, са на стойност 6200 евро за един курс. На Гого са необходими още около 7 курса, като сумата от над 40 000 евро е непосилна за семейството ни”, сподели пред в. „Доктор” майката на Гого – Юлия Старчева.
Единственият шанс Гого да продължи лечението си е чрез помощта на дарители, благодарение на които той вече завърши три курса по трансплантация на стволови клетки.
Всеки може да подкрепи Гого като сподели неговия апел, изпрати есемес на номер 17 777 с текст DMS GOGO или преведе пари по неговите дарителски сметки - BG69RZBB91551001411116 – лв., BG84RZBB91551001411137 - евро, титуляр - Георги Тедиев Старчев.
- Юлия, как започна твоята борба за живота на сина ти?
- Когато Гого се появи на бял свят, беше жизнено, засмяно бебче. На двегодишна възраст, след реваксинация, изпада в кома. Оттогава е в инвалидна количка. За него детската възраст е пропуснато време - няма спомени, няма радости... Само болка! Болка за него, за нас, родителите му, за близките му. Нищо друго... Сега надеждата ни е в трансплантация на стволови клетки – още при първата мускулите на детето се отпуснаха и рехабилитацията не е толкова болезнена.
Георги е третото дете в семейството ни, има две по-големи сестри. Роди се в деветия месец, с нормално тегло. Нито за миг не съм си помисляла, че ни очаква толкова тежка участ. Всичко беше като в приказка до деня, в който го заведохме да му сложат поредната ваксина.
За няколко дни светът под краката ни се срина. Още същия ден вдигна висока температура - казаха да му даваме амидофен.
Температурата не спадаше, детето отказваше да се храни, лежеше неподвижно, не помръдваше ни с ръчичка, ни с краченце... С всеки изминал час ставаше все по-зле. Мрънкаше, сочеше главичката си и казваше, че там го боли! Така цели 5 дни! После го приеха в Инфекциозна болница. Там ни прие завеждащият детското отделение на болницата д-р Атанас Мангъров, който първоначално се учуди на диагнозата, с която ни изпратиха при тях - пишете, че детето е с оток на мозъка.
- Каква беше реакцията на лекарите там?
- Направиха му преглед, нас не ни пуснаха в кабинета. Гого едва дишаше, беше отпуснат, нямаше реакция към нищо. Аз самата не знаех какво се случва с детето! Видях как местят краката му, ръцете, главичката, а той не помръдваше. Всичко като че ли се случваше не на него и извън него... На третия ден му направиха пункция, тогава разбраха, че е менингит, и започнаха да го лекуват с медикаменти. Детето ставаше все по-зле,
състоянието му се влошаваше и на 5-ия ден изпадна в кома
Преминахме през ада! Повече от 2 години изкара в будна кома! Много трудности преживяхме, но никога не се отказах да се боря за живота му.
- Сега го лекувате в руската клиника „Нейровита” със стволови клетки. Бихте ли обяснили каква е процедурата?
- Вече направихме четири курса с това лечение, което за българските лекари е експериментално. Но там има много деца и дори такива в добро състояние. Самата трансплантация не е опасна, нито сложна. Сложно е взимането на стволовите клетки – защото те се извличат от Гого. Дават му стимуланти, с помощта на които се отделя костен мозък в кръвта. На седмия ден идват с една машина, приличаща на центрофуга, и го включват към нея.
От едната страна му източват кръвта, тя минава през тази машина и в едно контейнерче отделя стволовите му клетки. След това се обработват и му ги вливат, някои от тях остават замразени за следващата трансплантация. Откакто ходим там, състоянието на детето непрекъснато се подобрява, гърчовете спряха.
- Държавата помогна ли ви с нещо?
- Не, до момента с нищо не ни помогна – и сега не го прави. За нашите здравни власти това е експеримент, от фондовете нищо не ни се полагало за лечението на Гого. Все се питам къде ли отиват парите от тези фондове?! Предимно българчета се лекуват там, всички си плащаме сами лечението.
Включително не ни помага и с помощни средства – инвалидна количка, памперси, храна, лекарства. Нищо... Често се питам дали държавата ни не е отговорна за всичко, което се случи със сина ми, както и с много други деца в неговото състояние.
У нас няма нито база, нито специалисти, които да ти помогнат да изведеш детето си от будната кома – четеш в интернет, говореш с други родители, блъскаш се сам. Изписаха го от болницата, пратиха ни вкъщи –
всяка секунда ме беше страх да не го загубим
У нас по закон детското здравеопазване е безплатно, на практика никой не се интересува от нас – сякаш сме невидими, сякаш не съществуваме.
- Каква е прогнозата на руските лекари?
- Обнадеждаваща, но процесът е дълъг, бавен. Последния път, като бяхме при тях, през септември, казаха, че Гого има напълно съзнателен поглед, караха ме да разговарям с него, опитва се да пълзи – това е прогнозата им, че при детето има явен напредък.
- Защо у нас не може да се прави такава трансплантация?
- Защото някой не може да спечели достатъчно от цялата ситуация. Затова стопират нещата, затова не искат да се направи такава клиника у нас. Предполагам, че от висшестоящите не могат да взимат дивиденти, това е проблемът – разговаряла съм с много родители, това е нашето мнение. Никой не е застрахован да не се разболее, но ако се случи на някой от тях, те имат пари и ще се оправят и без помощта на дарителите, на които ние разчитаме. Искам да благодаря на тези хора – ако ги няма, лечението на Гого не може да се осъществи. Сами не можем да се справим с необходимата сума – вече нямаме какво да продаваме, теглихме всякакви заеми, просим по медиите помощ от непознати хора. С тяхна помощ не само детето ми, много българи се лекуват успешно в чужбина. Държавата сякаш чака да измрат болните й граждани, за да не влага средства в лечението им. Това е...
Люба МОМЧИЛОВА
Горещи
Коментирай