Много пъти на страниците на нашето издание сме публикували митове и заблуди за рака. В този брой отново ще коментираме темата, защото единственият начин за борба с тези опасни измислици е просвещението. А неправилното лечение може да е опасно за живота.
„Туморите прекрасно се приспособяват към всички диетични странности, но човекът – не“, уверява популярният руски онколог и хематолог д-р Михаил Ласков. Затова ще посочим три от упоритите митове, които лично д-р Ласков опровергава.
• Най-страшно е когато пациенти започнат да гладуват, за да „уморят от глад“ тумора. В крайна сметка, губят тегло и мускулна маса. Слабеят и доста зле понасят всякакво лечение. Туморът е много по-жилав, отколкото човек (в противен случай не би възникнал). На пациента са му нужни сили за лечението. Ако ги няма, въобще е невъзможно да се лекува.
• Захар, месо, сода. Някои раковоболни се отказват да ядат сладкиши или месо, твърдейки, че „хранят“ тумора. Или пък пият само дестилирана вода. Много повече хора пият сода. За всички тези митове има много ясни и простички обяснения. Уж някой някъде доказал, че туморът не издържа в алкална среда, затова „обича“ месо и захар. „Пълна измислица, разбира се. Механизмите за развитие на тумора са много сложни и индивидуални. За тяхното разгадаване си бият главите учени от цял свят и вече достигат определени успехи“, коментира лекарят.
• Кислород. Някои пациенти смятат, че операциите и дори биопсията са вредни и опасни именно, за да не „попадне кислород“, който уж предизвиквал бурно развитие на метастазите. И по тази причина са склонни да вярват, че туморът по-добре да не се закача.
Заради този много опасен мит пациентите се отказват и от операция, и от биопсия. Тази заблуда води до катастрофални последствия, защото без лечение ракът се развива бързо, в резултат на което човек попада при доктора, когато болестта вече е в безнадеждно напреднал стадий.
Други екстравагантни „методи“ за лечение
Кратка ретроспекция по темата с цитати от американския бестселър “История на шарлатанството” с автори д-р Лидия Канг и журналиста Нейт Педерсън посочва различни екстравагантни “методи” за лечение на рак:
• Ако се следва принципът „подобното лекува подобно“, то при лечението на рака трябва ли да се използват раци? През II век от нашата ера Гален съветвал с помощта на перце туморът да се намазва със смлени частици от раци и пепел от тяхното изгаряне. Раците обаче не били единствената жертва.
В епохата на Средновековието съветвали върху тумора да се налага току-що убит заек, кученце, котенце или агънце. Идеята била раковият тумор да изгори нещастната жертва, вместо човека.
А през 18 век лечението включвало също така бели дробове от лисица, кръв от гущер и екскременти от крокодил. Да не пропуснем обичайните, макар и безсмислени „процедури“, като например използването на пиявици.
• През 1925 г Йоханна Бранд представила пред публика своята идея за излекуване с грозде. Идеята била простичка: гладуваш няколко дни, след това ти правят клизми, а после ядеш грозде 7 пъти на ден, в продължение на 2 седмици.
Също така използвали грозде и за клизми, за инжектиране, за промивки и за изплакване на гърлото.
Американското онкологично общество обаче, цели четири пъти опровергава ефективността от гроздето в лечението на рака – последният път беше през 2000 г. Явно един път не е бил достатъчен.
• През 1992 г. Уилям Лейн и Линка Комак публикували книгата „Акулите не боледуват от рак“ и се появило „лекарство от хрущял на акула“. Но така или иначе това предизвикало голям интерес, всеки прочел книгата, ще каже „Аз не знам за нито една акула, боледувала от рак“.
От друга страна, ако ракът би могъл да се излекува с хрущял на акула, каквито и чудодейни свойства да има той, то онколозите в целия свят биха останали без работа.
Затова със сигурност искате да знаете резултатите от сериозни научни изследвания. Да, идеята се оказала доста интересна, докато обаче биолозите не изяснили печалния факт: акулите също боледуват от рак. Е, дърпаме завесата!
Въпреки това ще информираме, че биолозите активно изучават животните, при които много по-рядко се срещат злокачествени тумори. Това може да доведе някой ден до по-дълбоко разбиране на болестта, а значи и към нови методи за борбата с нея.
Така например, станало ясно, че специфичен вид големи плъхове от Южна Америка притежават особена имунна система, която позволява да се проследяват и унищожават много бързо делящите се клетки.
У слоновете пък съществуват много ефективни механизми за „ремонт“ на увредена ДНК. Това, естествено, съвсем не означава, че хората трябва да се нахвърлят на огромни плъхове и слонове!!!
• През 1970 г популярност придоби лечебно средство, наречено „Лаетрил“, наричано понякога Витамин В17 (запомнете, че това не е витамин). Представлява полусинтетична форма на амигдалина - цианосъдържащо вещество, което го има в кайсиевите ядки.
Привържениците на „Лаетрила“ твърдяха, че той може по някакъв начин да открива и унищожава раковите клетки, оставяйки здравите недокоснати. Но това се оказа лъжа, тъй като участниците в клиничните изследвания единствено пострадаха от отравяне с цианид.
Шумът около витамин В17 не утихва и до днес, въпреки че не съществуват никакви независими и научно потвърдени данни за това, че веществото действително работи.
Там, където не е забранено, не се наблюдава някакъв особен пробив в лечението на рака. Но пък има документирани немалко негативни резултати. Популярният в цял свят актьор Стив Маккуин през 1980 г. се е лекувал с „Лаетрил“ в Мексико, където докторът го уверявал, че непременно ще оздравее.
Актьорът починал няколко месеца по-късно. Но най-неприятното е, че има случаи, когато се приема „Лаетрил“ за тумори, лесно поддаващи се на традиционна терапия. Като Ходжкинов лимфом например.
Д-р Бенджамин Ръш веднъж заявил: „Аз не вярвам, че в растенията в нашия свят има някаква противоотрова на рака“.
Но днес много би се учудил (живял е преди век и половина) узнавайки че от тисови дървета се добиват мощни химиопрепарати, използвани в лечението на редица тумори.
Много хора пък ще се изненадат, че и арсенът, компонент от опасни и безполезни старинни „лекове“, в днешно време е важно средство за лечение на един вид левкемия.
Яна БОЯДЖИЕВА
