Всеки от нас познава емоциите гняв, тъга, страх, безпокойство, тревожност. Умението да се справяме с тях е от изключителна важност за ежедневието ни, защото контактуваме и общуваме с другите, а от качеството на това общуване зависи качеството на взаимодействието и постигнатия резултат.
Тази храна присъства в повечето хладилници, но спрете да я давате на децата си!
Но какво се случва, когато носим в себе си емоция, която не сме осъзнали и освободили? Тази болезнена емоция пречи на общуването ни с другите, витае като призрак в диалозите и взаимодействията ни и влошава взаимоотношенията ни.
Последици от непреработената емоция могат да бъдат конфликти, прекъснати взаимоотношения, създаване на мрачни сценарии, заради които се “откъсваме” от света или започваме да воюваме с него, влошено здраве, залитане в мистични учения в търсене на просветление.
За да илюстрирам “първичната” и “вторичната” емоция, ще ви дам няколко общи примера и ще ви разкажа една конкретна история. Имате годишнина от сватбата, но партньорът ви е забравил този факт. Може да се почувствате необичани, незначителни, незачетени, пренебрегнати и обидени.
Смъртоносно! Тези 5 инфекции идват от здравословната храна, а ни убиват
Но вместо да се свържете с това, което преживявате и да го изживеете, е възможно или да реагирате бурно - с гняв към партньора, децата, колегите, съседите, правителството и т.н.; или да се свиете, да останете без енергия, да се потиснете, да влезете в ролята на жертвата.
Друг пример: възрастен родител е сърдит на децата си за това, че са се преместили да живеят в друг град (държава). Непрекъснато им натяква, че в този град (държава) няма нищо по-добро от мястото, в които са родени.
Обвинява ги в безотговорност (“Не искаш да се грижиш за семейното имущество”), мързел (“Не искаш да работиш здраво тук, отишъл си там да се развяваш по концерти и балове”), упреква ги, че са го изоставили и не искат да се грижат за него.
Истинската болка на родителя не е тази, за която говори, а друга - невъзможността всеки ден да изживява и споделя любовта към децата си.
Любовта към децата е първичната емоция
Вторичната е гневът. Освен хронични семейни конфликти (изразяващи се в безкрайни спорове за предимства, перспективи, шансове за по-добър живот) в тази ситуация е възможно болката на родителя “да облече дрехата” на болестта.
От опит знаете, че колкото и добро консервативно лечение да приложат лекарите на такова заболяване, изцеление не настъпва.
Оздравяването се случва тогава, когато човек се свърже с първичната емоция, осъзнае я и я признае пред себе си. Например: “Мъчно ми е за теб синко/дъще, страдам, защото не мога да те виждам всеки ден и да споделяме живота си.
Когато се срещаме всеки ден, преживявам любов и радост. Когато те няма, няма към кого да насоча любовта си, много тъгувам за теб и съм самотен”.
Ето още една конкретна история, от която съм сигурна, че ще видите ясно разликата между първична и вторична емоция: “Оля има опит в групова терапия, работя с нея в индивидуална терапия.
На една от срещите ни сподели, че от известно време успява да влезе в конфликт с всеки човек, с когото общува. С недоумение се питаше какво се случва с нея, защо се държи извън обичайното си поведение, защо постъпва обратно на собствените си принципи в общуването, как така допуска да я завладее гневът.
Защо не направи нищо от онова, с което я зарежда и освобождава от ежедневното напрежение. Например бягаше около три километра всеки ден, плетеше и ходеше на йога; водеше си дневник, пишеше стихове, четеше художествена литература. В тази сесия инатливо се беше запънала, че каквото от любимите си дейности да подхване, няма да й помогне.
Беше гневна на всичко и всички
Питах се какво се случва в живота й в този момент, но й зададох съвсем различен от това въпрос.
- Ако наистина съществуваше вълшебна пръчка и ти можеше да направиш нещо с нея, какво щеше да бъде то?
Оля пое дълбоко въздух и каза:
- Щях да направя така, че мъжът ми да поиска да се подложи на лечение. Състоянието му е много влошено. Единствено хирургическа интервенция може да му помогне, но той се е запънал и не ще и да чуе. Казва, че операцията няма да му помогне. Много съм му бясна. Много! Много! Обрича се на смърт!
Нещо в нея се отприщи, сълзите й потекоха, тя говореше през хлипанията.
- Много ме е страх. Страх ме е, че губи ценно време, страх ме е, че състоянието му ще се влоши необратимо, страх ме е, че ще умре. Много го обичам. Той ми е истински другар.”
Едва сега Оля заговори за истинската си тревога - страха от смъртта на съпруга й. Тя бе безсилна, когато бе “отрязана” от истинското си преживяване, и се върна силата й, когато стана автентична и огласи страха от смъртта на съпруга си.
Две неща ни отдалечават от автентичността - едното е силата (интензитета) на болката, другото е силата на вярванията.
Когато изпитваме огромна болка, ни е страх от силата й и мислим, че ако сме свързани с нея, ако останем в нея, нейната сила ще ни “засмуче и завладее, няма да можем да я понесем и да излезем от нея.
Жена чу странни звуци и помисли, че мъжът й хърка, но после пребледня от ужас
Културните и семейни вярвания (“Няма да плачеш!”, “Бъди твърд като стомана!” “Сълзите няма да ти помогнат!” и други подобни) ни учат да стоим далеч от истинските си емоции, да крием това, което преживяваме, да го пазим в себе си, да имаме безупречен външен вид.
Разбира се, има основание това да не “заливаме” околните с преживяванията си.
Но когато у нас бушува определена емоция, единствено адекватната работа с нея (психологическо консултиране и психотерапия) може да ни помогне да я отработим и да не я пренасяме във всички взаимоотношения и области в живота си.
Страхът на Оля, че мъжът й може да умре, е първичната й емоция, а гневът, който тя изливаше към хората, с които общуваше, е вторичната. Обратно на това, което си мислим и на което са ни учили,
вторичната емоция ни изцежда, отнема силите
и енергията ни и не ни освобождава от болката, която изживяваме. “Първичната” емоция е кратка по продължителност, а освобождаването й ни дава и връща силата.
Тя е и адекватна реакция спрямо случващото се събитие в живота ни. “Вторичната” емоция прикрива дълбоко чувство и ни помага да не се изправим лице в лице с болезнената реалност, в която се намира.
“Вторичната” емоция прилича на изискване към другите и е възможно да е предназначена да манипулира някой семеен член.
След изживяването на първичната емоция се чувстваме свързани със себе си, облекчени, освежени, подсилени и способни да действаме.
Борянка БОРИСОВА, психолог, фамилен и брачен консултант
