Организмът реагира на нашите емоции. Ако те са отрицателни, като гняв, тъга, завист, отговорът на организма е деструктивен - боледуваме.
Внимание! Подтискането на емоциите докарва тези 10 здравословни проблема
Въпросът е можем ли да се справим с болестите, ако успеем да овладеем негативните емоции. Най-вредни за здравето са пет емоции: завист (ревност), страх, безпокойство (тревожност), гняв и тъга.
1. Завист и ревност
Завистта и ревността се отразяват на черния дроб, жлъчния мехур и мозъка. Ревността пречи на мисленето, влошава функциите на мозъка. Човек не може да преценява разумно ситуацията, когато завижда и ревнува. Ревността натоварва и стресира своя носител.
Расте тревожността му, която в запуснатите случаи може да се трансформира в депресия. Извършва се ударна секреция на хормоните норадреналин и адреналин, натоварват се жлъчката и черния дроб, настъпва застой на кръвта, отслабва имунната защита, нарушават се функциите на стомашно-чревния тракт, нарастват нивата на холестерола, повишава се артериалното налягане, учестява се пулсът.
2. Страх
Страхът ражда тревожност, дестабилизира работата на бъбреците и надбъбречните жлези. Когато човек се бои от нещо, се нарушава циркулацията на енергията в тялото, забавя се честотата на дишането и кръвотокът отслабва. Точно затова ръцете и краката изстиват от страх. Дисфункцията на бъбреците може да се прояви и в често уриниране.
Същевременно, не работи добре репродуктивната система. Когато се страхуваме, надбъбречните жлези секретират повече хормони на стреса. А те са в състояние да увредят всеки вътрешен орган. Например, може да започнат болки в кръста, провокирани от нарушаване функциите на бъбреците и надбъбречните жлези.
3. Тревога и безпокойство
Напълно нормално е да изпитваме тревога за дреболии, като закъсняването за среща или за сериозни поводи, като предстоящо интервю за работа. В леко тревожно състояние се забелязва учестено сърцебиене и дишане, кръвотокът се засилва, но това не уврежда здравето.
Но ако тревогата е хронична, ако се безпокоите за всичко в живота си, подмолно отслабва и телесното, и психичното здраве.
Тревогата уврежда храносмилането, тъй като първият удар поемат стомахът, задстомашната жлеза и далакът. След това идва ред на исхемична болест на сърцето, запек, язвен колит.
Заради безпокойство може да страдаме от позиви за повръщане, киселини, диария, безсъние. Прекаленото вълнение предизвиква гръдна болка, повишава артериалното налягане, отслабва имунитета и като цяло, настъпва преждевременно стареене.
4. Гняв (раздразнителност и омраза)
Гневът е едно от четирите основни емоционални състояния на човека, наред с щастието, тъгата и страха. Гневът, ако е в конструктивната си форма, може да бъде полезен за здравето. Но ако се гневим постоянно и по всякакви поводи, постепенно се уврежда целият организъм.
Първи под удара попадат сърцето и черният дроб, от стесняването на кръвоносните съдове и износването на стените им възникват сърдечносъдови заболявания. Имунните клетки - цитокини - се активират.
Но когато техният брой стане прекалено голям, в организма настъпват възпалителни реакции, провокиращи редица патологии. Повишава се рискът от злокачествени заболявания, диабет, артрит и др. Гневът е отключващият фактор, който нарушава здравословния баланс на цитокините в тялото.
5. Тъга
При продължителна тъга е трудно да се диша, защото мускулите се стягат, правят спазми и пречат на белия дроб да поема нормално количество въздух. Голям е рискът от астма. Хроничната меланхолия и депресия намаляват съдържанието на кислород в кръвта, увреждат функцията на стомашно-чревния тракт.
Така че, ако ви се плаче, не се срамувайте да плачете. Тогава се секретират ендорфините, които възстановяват хормоналния баланс. В състояние на тъга и съпътстващото го чувство на самота може да настъпят психични заболявания, болести на сърцето, да отслабне имунитетът.
Затова гонете от себе си негативните емоции. Научете се да виждата доброто и не се фокусирайте на проблемите. Така или иначе, проблемите ще се решат, защото всяка криза ражда и своето решение. Но здравето трудно се възстановява.
Мара КАЛЧЕВА
