Проф. д-р Мариана Мурджева: Патентовахме метод за диагностика на бактерията хламидия!

Сред номинираните за изобретател на 2014 г. в категория “Химия и биотехнологии” бяха преподавателите в Медицинския университет в Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева (от Катедра Микробиология и Имунология) и доц. Мариан Драганов (от Катедра Биология) за патента “Щам постоянна клетъчна линия за диагностични цели”. 
 
- Проф. Мурджева, какви са вашите впечатления от церемонията “Изобретател на годината”?
- Церемонията “Изобретател на годината” беше голяма емоция за всички номинирани. Тя беше организирана за трета поредна година от Централното патентно ведомство с председател проф. Камен Веселинов. На нея присъстваше и главният директор на Европейското патентно ведомство Франсоа-Рвжис Анар.

Най-напред бяха обявени номинираните в категория “Химия и биотехнологии”, в която е и нашият патент с доц. Драганов. В тази категория имаше и две други много интересни изобретения. Едното е на колектив на проф. Владко Панайотов - метод за очистване на вредни емисии отработени газове и превръщането им в нетоксични продукти. Третото изобретение е на колектив на БАН, ръководен от проф. Павлинка Долашка - за биологичен продукт, който се получава от охлюви и има имуностимулиращ и антитуморен ефект.

От трите номинирани наградата “Изобретател на годината” беше спечелена от Владко Панайотов и Милена Панайотова. Тяхното постижение беше много достойно, искрено поздравих колегите.

- В какво се състои вашето изобретение?
- С доц. Драганов създадохме клетъчна линия, система от човешки клетки, която адаптирахме да се развива в условия, без добавка на серум. Телешкият серум е задължителна съставка за всички клетки, които се култивират в лабораторни условия (ин витро) и се използват за диагностични цели - за култивиране на бактерии и на вируси от различни проби на пациенти. Когато целим да докажем присъствието на такива вируси и бактерии като причинители на инфекции, изследваме пациентските проби върху такива клетки. Значението на нашето изобретение е в това, че

постигнахме култивиране на клетките,

без присъствие на серум.

- Защо е толкова важно в диагностиката да не се използва серум?
- Защото серумът е много скъпа и променлива съставка, а и се извлича трудно.  Телешкият серум се получава от телешки зародиши. Може да си представите сложността на този процес - най-напред да се извлече кръв от телешки зародиши, след това серумът да се пречисти и накрая да се използва като задължителен продукт в лабораторната практика. Ето защо ние адаптирахме клетките без присъствието на серум, което поевтинява системата, а и клетките се развиват прекрасно в тези условия.

- Какви практически приложения има тази система от клетки?
- Пробвали сме тази система за диагностика на хламидии. Хламидиите са бактерии, които причиняват много заболявания, включително и полово предавани инфекции. С нашето изобретение подпомагаме диагностиката на хламидиите.

Тя е също толкова точна,

както и в клетъчни системи със серум, само че е по-евтина. 

- Вашето изобретение може ли да се прилага и за други диагностични цели?
- Ние имаме още един патент преди този, в който използваме подобна клетъчна линия, отново култивирана без серум, за диагностика на молекули, предизвикващи автоимунни заболявания. Това са така наречените автоантитела, които са причина за заболявания, като лупус или ревматоиден артрит. Засега само при нас се използва тази безсерумна клетъчна линия за диагностика на автоимунни заболявания. По принцип клетки със серум се използват в много имунологични лаборатории за диагностика на автоантитела (антинуклеарни антитела).

- От какво зависи вашите патенти да се използват масово за медицински цели?
- Зависи от производител, който да се заинтересува и да поеме това производство.

Освен това прилагането на безсерумна клетъчна линия - било за изследване на хламидии или на автоантитела - изисква специализирана лаборатория, малко по-висока компетентност на персонала, а също и апаратура. Така че методът е ограничен да се извършва само във високоспециализирани лаборатории. Нашата мечта е изобретението ни да се използва в диагностиката.
 

Мара КАЛЧЕВА