Бригаден генерал, член-кореспондент на БАН, проф. Николай Петров, д.м.н., e роден на 29 август 1959 г. в гр. Средец. Завършва медицина във ВМИ - Варна, през 1985 г. Започва работа като клиничен ординатор от 1989 до 1991 г. 1991-1992 г. е началник на отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във Военна болница - Бургас. От 1992 г. до 2004 г. преминава през ординатор, асистент, старши и главен асистент във ВМА - София. От 2004 г. е началник на Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение при ВМА и републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Президент е на Дружеството на анестезиолозите в България. През 2012 г. беше избран за “Лекар на годината” от Българския лекарски съюз. За кратко бе и министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков, но не скри, че с облекчение се връща към лекарската професия. От година и половина е началник на ВМА - София. Когато пое поста, водещата болница беше с натрупани дългове в размер на десетки милиони. Днес ВМА може да се похвали със значително по-добро финансово състояние. Ето какво още сподели топекспертът в анестезиологията:
- Проф. Петров, споменахте, че често имате трудно разрешими казуси, свързани със стандартите на НЗОК - бихте ли разказали за такъв случай?
- Тези дни стигна до мен писмо от НЗОК, което касае много тежък случай на човек в кома, с отравяне. По пътеката не се покрива един специален консуматив за пречистване на кръвта от токсини. Колегите решават да го приложат и спасяват човека. Но тъй като това е консуматив, който няма кой да плати, трябва да се покрие от семейството. Близката на пациента обаче се жалва в НЗОК, че я караме да го плаща и идва проверка. Според мен тук нарушението е на докторите, защото те не са накарали близката да подпише предварително, че има шанс да спасят нейната дъщеря, но трябва да плати 800 лв. за въпросния консуматив. Тъй като колегите не са имали време да вземат такъв документ от жената, решават да приложат процедурата, за да спасят живота на пациента. Те спасяват човек, но ощетяват болницата, защото сега този разход остава за наша сметка. Виждате ли в каква абсурдна хипотеза влизаме?
Ние търговци или лекари да бъдем?! НЗОК ни дава препоръка писмено да не искаме от болните да плащат. Т.е. лекарите какво трябва да направят - да не спасят човека, защото НЗОК няма да плати за въпросната процедура! Кой е правият в случая? Аз какво да направя като директор на болницата? Да глобя колегите, като им удържа от заплатите въпросните пари, тъй като не са се съобразили с пакета, покривани от Касата дейности ли?
За нас тези казуси са ежедневие, а ние въобще не трябва да мислим и да говорим за пари, когато става дума за спасение на човешки живот и лечение. Нашата работа е да лекуваме хората, според това, което сме учили. Това, което налага като стандарт НЗОК, шаблон, който ни казва как трябва да лекуваме във всеки конкретен случай, не бива да бъде ограничаващ. Защото ето в такива случаи като този, за който ви казах, колегата се сеща да приложи още нещо и
спасява живота на пациента,
но излиза извън регламента за лечение в дадения случай. Според мен стандартите на НЗОК трябва да бъдат шаблонът за лечение, под който не може да се слиза. Но нагоре, когато се налага, да може да се надгражда, за да се помогне на хората. Дадена операция ще бъде направена по един начин в Айтос, по друг - в Бургас, по трети тук - във ВМА. Но цената е една и съща навсякъде. Това са абсурди. На кантара са правилата, парите и животът на човека.
- Намирате ли баланса между това да сте лекари или търговци?
- Много хубав въпрос - на нас ни се иска да бъдем лекари, да не смятаме. Естествено, че ще спазваме правилата, но е много трудно да се търси балансът между здраве, пари и качество. От една страна, трябва да угодим на контролиращите институции. От друга страна, да угодим на регулиращите органи и от трета страна - на пациентите. Ние искаме да се занимаваме само с пациентите. Според мен, когато системата се обвърза финансово, се обърка. Съгласен съм, че всичко струва пари. Обаче, когато вече в главите на медиците влязоха сметките, а не грижата за пациента, най-малкото има раздвояване - трябва да мислиш дали спазваш стандартите на НЗОК, да не преиграеш ценово, ограничаваш се все повече да се разгърнеш в обследването на пациента и съответно откриването на проблемите му. Сами се ограничаваме, а работата ни е да лекуваме човека, който е дошъл при нас за помощ. Това обърка системата.
- Какво е актуалното състояние на ВМА?
- Намалихме доста дълговете на ВМА с помощта на правителството, на финансовото министерство и на усилията, които положихме. Дългът на болницата през 2009 г. е бил 2 млн. лв. 2010 г. става почти 5 млн. лв., две години по-късно вече е 26 млн. лв., 2013 г. е 75 млн. лв., а 2014 г. стига 98 млн. лв.
М.г. общият дълг на ВМА беше 273 млн. лв., с лихвите. Сега сме на 35,8 млн. лв. В края на 2014 г. имахме 102,7 млн. лв. главница като дълг. Още 113 млн. лв. са лихвите към тази главница.
Лихвите бяха много големи -
11,5% върху дълга. Това са ни били задълженията към доставчици на лекарства, храна, медицински консумативи и др. Договорите са били подписани по този начин. Сега сме ги предоговорили и нямаме подобни неустойки и условия.
Почти 57 млн. лв. е разходът на ВМА за цялата 2015 г. Тук се включва всичко - заплати, лечение, консумативи, ток, вода, парно и т.н. Този разход за м.г. за същия обем дейност беше с 20 млн. лв. по-малко в сравнение с 2014 г. Т.е. спестихме 20 млн. лв. за една година, направихме и структурни промени в състава, имаше и съкращения. На базата на всичко това получихме подкрепата на правителството. Тази подкрепа се изразява в разрешение за цесия на просрочени стари задължения към Българската банка за развитие и на 20 млн. лв., които ни дадоха в края на м.г. Така тръгнахме към преговори с фирмите. Договорихме се те да се откажат от лихвата - така остана дългът от 102 млн. лв. Убедихме голяма част от фирмите да отидат в Банката за развитие и да си получат парите от там за главница и просрочени дългове. До момента имаме договори за цесия за 52 млн. лв.
С 20-те млн. лв., които ни дадоха, също разплатихме дългове. С парите, които сме изкарали м.г. от бюджета на НЗОК и Министерството на отбраната, общо почти 52 млн. лв., разплащахме вече и стари, и нови дългове. Така остана дълг от 35,8 млн. лв., от които текущи са 2,5 млн. лв., просрочените са съответно 33,4 млн. лв. Най-големият ни дълг е за лекарства.
Контролът е силно затегнат и ефект има.
- Оттук-нататък какво предстои за ВМА?
- 2016-а ние си я обявихме като година на растеж. Вече имаме уверението на здравния министър, че от тази година ще бъдем включени в Методиката за субсидиране на лечебните заведения и ще получаваме за първи път
пари от МЗ за оказана спешна помощ
Ние имаме един от най-добрите спешни центрове в България, оказваме такава помощ, но не ни се плащаше за това. За първи път от т.г. ще получаваме пари и за оказана психиатрична помощ. За първи път т.г. на база промяна в Закона за лечебните заведения нашите поликлиники ще започнат да отчитат дейност към НЗОК. Досега цялата дейност, която се извършва там по наблюдение на военния контингент и техните близки, се поемаше от болницата.
От т.г. въведохме и услугата избор на екип и на лекар. Досега сме имали право да имаме тази услуга, но парите отиваха в бюджета, а не ги получаваха колегите. Сега финансовият министър измисли модела и ние вече работим върху това. Идеята е, че при нас работят едни от най-големите специалисти в България. Напливът при тях е огромен, листа за чакащи има отдавна, но те нямаха възможност да получават допълнителни средства от тази услуга избор на екип. Така няма да има опасност тези топспециалисти да напуснат болницата. Търсим и средства за купуването на нова апаратура, тъй като наличната вече доста остаря. Всъщност това е голяма необходимост за болницата.
- За година и половина на този пост сте постигнали страшно много, наистина...
- Аз не очаквах да постигна толкова много неща. Вече ми се ще малко спокойствие, взе да ми омръзва този екшън. Искам да си видя семейството, да посвиря с акордеона, да се събера с приятели... Аз всеки ден съм и в Клиниката по анестезиология с пациентите. Горе-долу нещата вече се подредиха по управата на болницата. Дисциплината е 50% от успеха. На мен ми тежи тази подреденост, искам да я разчупя. В един час ставам сутрин, върша всичко по разписание, ставаш машина...
- Кои са най-големите затруднения в работата ви в момента?
- Голям проблем са наложените от НЗОК лимити на дейностите, защото се налага, когато се изчерпят към края на месеца, да не приемаме нови болни. От друга страна, ако отпаднат лимитите, е добре да има регулация в разходването на средства, защото те може да свършат за няколко месеца и след това какво правим? За да вървят нещата в здравната система, е хубаво да видим проблемите, да ги признаем, да ги обсъдим с всички засегнати страни и да търсим решението. Според мен това е най-добрият начин за решаване на проблемите. Поединично спасяване не може да има в тази ситуация. Катастрофата ще е за всички, ако се стигне до такава. Много се надявам тези нови мерки, които стартират сега, да бъдат успешни и рационални, защото ако не са - катастрофата ще бъде ужасна. Парите ще свършат, но се надявам това да не се случи.
Маргарита Благоева
Проф. д-р Николай Петров: Трябва да избираме търговци или лекари да бъдем?!
Стопихме дълга на ВМА от 273 млн. лв. на 35,8 млн. лв.
