“Вече осми месец готовата Национална програма за превенция и контрол на ХОББ, бронхиална астма и алергичен ринит отлежава някъде и ние нямаме ответна реакция, без да знаем причините за това”, алармира проф. Васил Димитров, председател на Българското дружество по алергология и на работната група за изготвяне на програмата, както и началник на Клиниката по алергология и астма в Александровска болница.
Проф. Димитров наблегна на значението, което има програмата за намаляването на смъртността и инвалидизацията вследствие на хронични респираторни заболявания, като контрапункт на все по-замърсената околна среда, мръсния въздух и активното тютюнопушене.
- Проф. Димитров, каква е клиничната картина на боледуващите от дихателни заболявания у нас?
- В момента се приема, че у нас от бронхиална астма боледува около 9% от населението, от алергичен ринит - около 19%. Хроничната обструктивна белодробна болест, по-известна като ХОББ, също засяга много хора, а това е заболяване, от което се умира. Същевременно е добре известно, че нелекуваната бронхиална астма може да има много сериозни последици, знае се и това, че при около 30% от случаите има припокриване между ХОББ и бронхиална астма. За алергичния ринит също не се мисли сериозно, въпреки че на практика разходите за лечението му са много високи - по най-нови изчисления годишните индиректни разходи в САЩ възлизат на 270 млрд. долара, а директните годишни разходи за лечение на бронхиална астма, отново в САЩ, са 10 млрд. долара.
- И вие вече имате разработена национална програма за справяне с тези коварни болести, която, както споменахте, “отлежава” някъде...
- Вече осми месец готовата Национална програма за превенция и контрол на ХОББ, бронхиална астма и алергичен ринит отлежава някъде и ние нямаме ответна реакция, без да знаем причините за това. Разработената от нашия екип програма предвижда създаването на национален консултативен съвет към Министерството на здравеопазването, изграждането на национален регистър на пациентите с ХОББ, бронхиална астма и алергичен ринит, осигуряване на финансиране от допълнителни източници като например процент от акцизите на тютюневите изделия, от таксите, събирани за въглеродни емисии, зелена енергия и др., както и от фармацевтичната индустрия, от спонсорство. Има готовност за съдействие към усилията на пулмолози и алерголози, очакваме действия. Аз лично разчитам на журналисти, на пациентски организации, на колеги да съдействат за неотлежаване на такива важни неща, от които има полза обществото ни.
- На кое място е профилактиката?
- Профилактиката е най-важното нещо - зная го още от студентските си години. От пациентски организации обаче споделят, че ако правим качествена профилактика на дихателните заболявания,
няма да има нужда от лекарства и от лечение,
включително и стационарно. Това обаче съвсем не е така и ще дам пример. В моята професионална област, ако вземем едно от много честите заболявания - над 700 000 души у нас са засегнати от бронхиална астма - можем още в началните й стадии да я стопираме в развитието й, което води до трайна инвалидизация. Не трябва да допускаме да се развие астмата - това съвсем не означава, че ако имаме перфектна профилактика, няма да имаме необходимост от лекарства и болнично лечение. Това е мит и в никоя държава не могат да спрат болестта без медикаменти. Алергизацията при астмата се наследява и пак се налага използването на медикаменти - процесът хич не е прост, така че винаги ще имаме нужда от лекарства.
- Бихте ли пояснили каква е връзката между ХОББ, бронхиалната астма и алергичния ринит?
- И трите заболявания, освен че са на дихателната система, са и социално значими,
т.е. обществото харчи много пари за тях
От ХОББ се умира - и то немалко. От бронхиална астма се умира по-малко, но нелекуваната болест става ХОББ. Напоследък вече се приема, че и без нелекувана бронхиална астма, има около 30% от случаите, които се припокриват с двете заболявания. Някой ще каже, че от алергичния ринит никой не умира. Да, но ако той не се лекува, става астма. И кръгът се затваря, и само с профилактика и без медикаменти няма как да ограничим заболяемостта. Освен това рязко се нарушава качеството на живот.
- А от алергия умира ли се?
- Доста хора смятат, че от алергия се страда, но не се умира, а всъщност не е така. Има горе-долу пет състояния в алергологията, от които може да се умре. Това е тежкият пристъп на бронхиална астма, анафилактичният шок, ужилването от оса, пчела или стършел, което е подтип на анафилактичния шок, медикаментозната алергия с нейните две прояви - Синдром на Стивън-Джонсън и на Лайел - и наследственият ангиоедем. При тези състояния, ако не се вземат адекватни мерки, болният може да почине.
Друго интересно е, че от астма в България боледуват около 9% от населението. От алергичен ринит боледуват около 19%. Ако сумираме, се получават близо 2 милиона пациенти с тези заболявания.
Алергичният ринит, както споменах, е доста опасен,
тъй като, ако не се лекува адекватно, може да доведе до астма. Много е важно да се отчете нарушеното качество на живот. Доскоро се смяташе, че е важно само болният да се вдигне на крака и да бъде изписан. Оказа се, че трябва да му се създадат условия за нормално качество на живот, т.е. да се чувства като здрав. Алергичният ринит е един такъв пример - пациентът няма да умре, в лошия случай може да развие астма, но и няма да живее добре.
- Колко хора страдат от ХОББ?
- Милиони хора по света, около 350 млн., страдат от хронична обструктивна белодробна болест. За България са проведени две скорошни изследвания в два региона - в Плевен и в Пловдив. Показани са, че съответно 15 и 10% от здравото население на тези региони страдат от ХОББ, което е доста висок процент. Общата честота на ХОББ за цялата страна е 9% - или 600 000-700 000 от здравото население страда от хроничен бронхит. От него смъртността е висока - прогресивно изчезват функциите на белия дроб и болните в даден етап загиват от дихателна недостатъчност.
Люба МОМЧИЛОВА
Проф. д-р Васил Димитров: От ХОББ загива белият дроб и се умира!
9% от българите са с астма
