“Аз съм лекар-онколог. Вероятно винаги сте се надявали, че няма да ви се наложи да имате нищо общо с онколог, но изведнъж вашият живот прави неочакван, невероятен завой. Може би сте забелязали някакво уплътнение по себе си, или упорита кашлица, която не минава. А може една обикновена рентгенография да се окаже не толкова обикновена. Вероятно вече няколко седмици, а може и месеци недоумявате какво при вас не е както трябва и какво означава всичко това. И навярно много дълго време сте останали в такова ужасно неведение. Искам да ви уверя: вие не сте сами. И скоро ще получите отговори на всички въпроси.
Проф. Моше Инбар
Ние, лекарите, искаме вие да осъзнаете същността на заболяването и ще ви помогнем да го направите. Това обаче не може да се случи за една нощ, а вие точно сега сте обхванати от страшно нетърпение, изплашени до смърт. Страхувате се, че ракът още сега ще обхване целия ви организъм; ще поразява все повече и повече клетки с всяка измината минута. И затова искате да го изрежете, да го изгорите, да го изтръгнете от организма си с всички възможни средства и методи. Запомнете: нито един вид рак не се разпространява толкова бързо. В този момент на вас ви е нужно да поемете дълбоко дъх и да си изготвите добре обмислен план“, казва проф. Инбар.
И допълва, че химиотерапията също носи много притеснения на пациентите, което е нормално и не е за учудване, като се има предвид колко много се пише и говори за страничните ефекти от този лечебен метод. Лекарят не отрича, че тези медикаменти имат странични ефекти, но иска да коригира някои прекалено раздути слухове за химиотерапията:
1. В по-голямата част от времето вие можете да продължите да живеете точно така, както сте живели по-рано. Необходимостта от лечение на рака съвсем не означава, че сте направени от стъкло. Ако се наложи нещичко да промените, специалистите обезателно ще ви уведомят.
2. Не трябва панически да се страхувате от инфекции. Мийте си ръцете точно така, както винаги сте го правили; целувайте близките и приятелите, както винаги сте го правили. И посещавайте местата, които обикновено посещавате. Слухът за това, че пациентите с рак следва да избягват големи струпвания на хора или да престанат да ходят на църква, на училище или на кино, е абсолютно неоснователен.
3. Няма да ви се наложи да промените радикално менюто си, ако то е било достатъчно полезно и балансирано. Желателно е само за известно време да намалите употребата на мазни ястия. Запомнете обаче, че вашите вкусови рецептори и червата може за известно време да се “държат” непредсказуемо. За повечето хора този период преминава с лек дискомфорт, но без продължителни негативни последствия. Просто обръщайте внимание на това каква храна предизвиква прилошаване или повръщане, и съответно променете менюто си. Всичко ще бъде нормално.
2. Не трябва панически да се страхувате от инфекции. Мийте си ръцете точно така, както винаги сте го правили; целувайте близките и приятелите, както винаги сте го правили. И посещавайте местата, които обикновено посещавате. Слухът за това, че пациентите с рак следва да избягват големи струпвания на хора или да престанат да ходят на църква, на училище или на кино, е абсолютно неоснователен.
3. Няма да ви се наложи да промените радикално менюто си, ако то е било достатъчно полезно и балансирано. Желателно е само за известно време да намалите употребата на мазни ястия. Запомнете обаче, че вашите вкусови рецептори и червата може за известно време да се “държат” непредсказуемо. За повечето хора този период преминава с лек дискомфорт, но без продължителни негативни последствия. Просто обръщайте внимание на това каква храна предизвиква прилошаване или повръщане, и съответно променете менюто си. Всичко ще бъде нормално.
Химиотерапията има лоша слава по две основни причини.
Първата се състои в това, че страничните наблюдатели невинаги разбират за какво се използват медикаментите - за излекуване от рака или за забавяне прогресирането на болестта. И си мислят, че така или иначе болните с времето се влошават. И умират от рак, т.е., според тези странични наблюдатели лечението позволява само да се удължи животът на болния за известно време.
Втората причина - това е страшната истина за миналото на онкологичната медицина. Някога онколозите така са се увличали в опитите си да намалят размера на тумора, че са забравяли да обръщат внимание на това по какъв начин терапията влияе на състоянието на конкретния пациент. Някога те са продължавали да назначават лекарства дори и тогава, когато пациентът се влошава - просто защото туморът намалявал размерите си. Затова преди години такова лечение е вредяло на пациента повече от самата болест. Обаче времената се промениха!
Първата се състои в това, че страничните наблюдатели невинаги разбират за какво се използват медикаментите - за излекуване от рака или за забавяне прогресирането на болестта. И си мислят, че така или иначе болните с времето се влошават. И умират от рак, т.е., според тези странични наблюдатели лечението позволява само да се удължи животът на болния за известно време.
Втората причина - това е страшната истина за миналото на онкологичната медицина. Някога онколозите така са се увличали в опитите си да намалят размера на тумора, че са забравяли да обръщат внимание на това по какъв начин терапията влияе на състоянието на конкретния пациент. Някога те са продължавали да назначават лекарства дори и тогава, когато пациентът се влошава - просто защото туморът намалявал размерите си. Затова преди години такова лечение е вредяло на пациента повече от самата болест. Обаче времената се промениха!
Когато терапията приключи
Способността да понесете терапията зависи от нюансите на дозировката и корекция в съответствие със страничните ефекти. Годините практика са научили вашия лекуващ лекар кога е нужно да върви целенасочено напред и кога - да спре. Нашите цели не са се променили. Ние се стремим към същото, към каквото сме се стремили в началото на лечението. Всеки боксьор знае кога е нужен удар по корпуса, кога по рамото и кога трябва да направи крачка назад. Вашите лекари не са ви оставили, не са се отказали от вас. По-скоро те в този момент на отдих се готвят за контраатака. Това не е отказ от борбата, а правилно водене на боя.
“И ето, че идва краят на терапията. Възможно е да сте се отчаяли, че ще дочакате деня, когато терапията ще приключи. Но най-накрая този ден наистина идва: терапията приключва. По-скоро сте очаквали, че ще почувствате само облекчение. Но не се учудвайте, ако това чувство е смесено с малко тревога. Лечението често ви се струва като своего рода гаранция за безопасност, верен щит против рака. И ето че сега вече върви към своя край. По време на терапията вие сте се усещали под защита, а сега буквално сте останали без всякакви щитове и гаранции. Обаче ролята на вашата терапия се е състояла само в отстраняване на последните признаци на рака - нито повече, нито по-малко. Вие въобще не губите продължителната защита, а само илюзията за защита. Точно както ви се е наложило да се избавите от многото илюзии в процеса на вашата борба с болестта”, казва професорът.
Действително ли болестта си е отишла?
“В дадения момент не съществува нито един начин да узнаете излекували ли сте до края или не. Бих искал да съществуват такива начини и методи. Ние знаем само това, че сме направили всичко възможно за вашето излекуване и за осигуряване липсата на признаците на рака във вашия организъм за в бъдеще. Но не знаем нищо за това бъдеще дотогава, докато то не настъпи.
Помните ли и досега времената, когато сте вярвали, че никога няма да заболеете от рак? На вас никога не ви е минавало през ума, че недостигът на енергия или всички тези ежедневни болкови усещания могат да означават рак. Разбира се, това не е било рак. Но сега, когато нещо ви понаболи някъде в организма, веднага мислите за онкология. Защото сега знаете, че е напълно възможно подобно развитие на нещата. Вие сте изгубили чувството си за безопасност, което сте имали преди болестта. Но това се е случило само защото самата идея за безопасност е илюзия. Така че, изгубили сте само илюзията си. Няма за какво да се измъчвате, но се налага да свикнете с тази мисъл. Защото да живееш без илюзии, е нужен кураж. Живот без илюзии също така се нарича мъдрост”, казва проф. Инбар.
Помните ли и досега времената, когато сте вярвали, че никога няма да заболеете от рак? На вас никога не ви е минавало през ума, че недостигът на енергия или всички тези ежедневни болкови усещания могат да означават рак. Разбира се, това не е било рак. Но сега, когато нещо ви понаболи някъде в организма, веднага мислите за онкология. Защото сега знаете, че е напълно възможно подобно развитие на нещата. Вие сте изгубили чувството си за безопасност, което сте имали преди болестта. Но това се е случило само защото самата идея за безопасност е илюзия. Така че, изгубили сте само илюзията си. Няма за какво да се измъчвате, но се налага да свикнете с тази мисъл. Защото да живееш без илюзии, е нужен кураж. Живот без илюзии също така се нарича мъдрост”, казва проф. Инбар.
Яна БОЯДЖИЕВА
