Предлагаме ви интервю по темата с главния онколог в Европейската клиника в Москва д-р Андрей Пъйлев. Само за сведение на читателите, този онкологичен център прилага съвременни лечебни методи, които се използват от западните клиники. Медиците си сътрудничат с водещи частни и държавни онкологични клиники от САЩ, Западна Европа и Израел.
- Д-р Пъйлев, хора с какъв характер и начин на мислене до последно пазят в тайна своето онкологично заболяване?- Много е трудно да се направи характеристика на такива хора. Много често така постъпват млади активни хора, които не искат да се разделят с родителите си. В нашата практика се сблъскваме с такива ситуации. Един от моите пациенти година и половина криеше диагнозата си и чак сега, когато болестта навлезе в терминален стадий, той ни помоли да уведомим родителите му. А също и възрастни хора често постъпват така, за да не безпокоят своите деца. Много често мотивацията е не просто страх. Човекът си дава сметка, че има тежко заболяване, но до последно прогонва тази мисъл от себе си. Когато вече болестта достигне терминален стадий и пациентът реално се нуждае от медицинска помощ, чак тогава такива болни биват докарвани при нас, въпреки че вече е много по-трудно да им помогнем.
- Да се върнем на популярните хора – те или говорят открито за болестта, или точно обратното – скриват този факт – защо според вас?
- Това е индивидуално решение на всеки човек независимо дали е популярен или обикновен. Има огромен брой знаменити хора, които се лекуват успешно и дълго от онкологични заболявания. Ние, като лекари, знаем за тях, но на широката публика не е известно. Има хора, за които се знае, че се лекуват от онкологични болести и не считат за нужно да го крият. Всеки сам взема решение за себе си. Ако човекът е публична личност, той си дава сметка, че разгласяването на такава информация ще предизвика шумотевица и това може да се отрази на неговите доходи. Затова в началото крият тази информация. И чак когато такъв известен човек изпадне в тежко състояние или в активна фаза на лечение, тази информация неминуемо става достояние на широката публика.
- Смятате ли, че при Дейвид Бауи, Алан Рикман и мъжа на Селин Дион болестта се е задълбочила, защото е била запусната?
Не смятам. При високото ниво на западната медицина аз съм сигурен, че те са били
лекувани както трябва
и е направено всичко необходимо в тази посока.
- А би ли могло от прекалено честите процедури и агресивна терапия болестта да е мутирала и да се е развила по-бързо?
- Не, това е абсурдно и безсмислено. Точно обратното, ако човек получава изцяло необходимото лечение, има шансове да оздравее или поне да удължи живота си. Лечението не може по никакъв начин да провокира влошаване на заболяването.
Ракът действително може да привикне към химиотерапията. Отначало препаратите действат добре, след това тяхната ефективност се понижава, след което болестта спира да реагира по отношение на тях. Но това е напълно нормално. Ако един тумор не се променяше, ако не се поддаваше и спираше да реагира на химиопрепаратите, то тогава бихме лекували всички пациенти с една и съща химиотерапия. Затова ако пациентът вече не отговаря на определени препарати, това е повод да ги заместим и да включим друга линия на химиотерапия.
- Какво може да накара хората да престанат да се борят с болестта?
- Всичко, за каквото се сетите. Прогресирането на заболяването, умората от лечението, влошеното състояние, лични мотиви. Това е нормална реакция, затова при лечение на рака освен лекаря онколог в цивилизованите клиники трябва да работят екип психолози, които да убеждават хората да продължат терапията, които да им вдъхват очакване за успех от лечението. Има много примери за това как
хората се отказват от лечението
Дори и лечение, което е ефективно и успешно. За съжаление такива хора са умирали, въпреки че е можело да им се помогне.
- Във вашата практика имало ли е такива случаи?
- Да, за съжаление. Това се случва рядко, затова залагаме освен на опитни лекари и на добри психолози, които са длъжни да мотивират хората в никакъв случай да не прекратяват борбата с рака, а да се борят с това коварно заболяване. За съжаление, обаче невинаги може да се постигне успех сред отчаялите се болни.
- Вие казахте, че сега много повече се говори за рака, в т.ч. и заради смъртните случаи с популярни хора. Как ще повлияе това на онези болни, които не се подлагат на активно лечение?
- Без съмнение колкото повече говорим за този проблем, толкова повече хора реално ще осъзнават опасността от това заболяване и ще се отнасят сериозно към здравето си. Ще се подлагат на редовни изследвания и профилактични прегледи. Колкото повече заболявания бъдат открити в ранни стадии, толкова повече хора ще можем да излекуваме.
А не се ли случва и обратната ситуация: хората си казват, че щом знаменитостите с пари и възможности не могат да преборят болестта, то обикновените хора без такива средства и възможности е безсмислено да се лекуват?
Смятам, че няма и не трябва да има такова мислене. Знаменитостите, които
умират от рак,
умират след много години, понякога десетки, от момента на поставяне на диагнозата. Да, за съжаление, в повечето случаи пациент, на който е поставена диагнозата рак, умира от това заболяване. Но сега вече при съвременните възможности на медицината при поставяне на диагнозата в ранни стадии ние можем не просто да удължим живота на човека, вече сме в състояние да излекуваме напълно голям брой пациенти. И именно това трябва да се знае и разбира от хората, за това те трябва да бъдат информирани.
- А Дейвид Бауи? Той се е борил с рака малко повече от година?
- Първо, ние това не го знаем със сигурност. И второ, дори и на популярен известен човек може да се случи така, че диагнозата да бъде поставена в късни стадии на заболяването. Всичко зависи от това доколко рано е открита болестта. Ако заболяването е открито в терминален стадий, за съжаление, остават не много варианти, за да се помогне на пациента.
- А може ли да се каже, че начинът на живот на известните хора може да провокира рак у тях?
- Аз мисля, че далеч не всички популярни хора водят нездравословен начин на живот. Дори през последните години наблюдаваме точно обратната тенденция – знаменитостите много внимателно се грижат за здравето си. Но, безусловно, всички известни вредни навици – алкохол, наркотици, цигари - това може директно или индиректно да провокира възникване на едни или други онкологични заболявания.
„Синдромът на малките признаци”
Съществува т.нар. синдром на малките признаци, които трябва да изострят вниманието на всеки човек. Това са изразена слабост, загуба на тегло, липса на апетит, отвращение към месната храна. Всичко това трябва да изостри вниманието на всеки и да го принуди незабавно да се обърне към лекар специалист.
Яна БОЯДЖИЕВА
