Интервенциите бяха временно преустановени заради липса на достатъчно среден медицински персонал. Планирано е алогенна трансплантация да бъде извършена в началото на месец май, като се очаква до края на годината броят на операциите от този сложен тип да достигне общо пет.
До алогенна трансплантация се прибягва при пациенти със злокачествени заболявания на кръвта – основно левкемии и част от лимфомите, при които има настъпил рецидив от болестта, както и при някои доброкачествени като биологична характеристика заболявания, но злокачествени като протичане, например тежките форми на апластична анемия, някои имунни дефицити, някои метаболитни заболявания.
В България при децата най-често алогенни трансплантации се прилагат при пациенти с левкемии и лимфоми. При този тип трансплантации за донор на стволови клетки се използва не пациентът, а друг човек – близък родственик (брат, сестра, майка, баща) или нефамилен донор от Международния донорен регистър.
Процесът при алогенните трансплантации е дълъг, сложен и подчинен на определен алгоритъм. Това е обаче единственият метод за пълно излекуване на деца при които е настъпил рецидив на основното заболяване. Това обясни доц. д-р Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, която е най-голямата в България.
Припомняме, че автоложните трансплантации, при които се използват стволови клетки от самия пациент, бяха възстановени още миналата година. От тогава до сега високотехнологичното лечение е приложено при общо 7 деца, и при две от началото на 2025 г. В Клиниката по детска клинична хематология и онкология на ИСУЛ се лекуват всички злокачествени заболявания в детска възраст, които подлежат на химиотерапия.
В Центъра за костно-мозъчни трансплантации, който функционира към нея, се извършват 90% от костно-мозъчните трансплантации при деца в България. Тук за първи път у нас е осъществена трансплантация на костен мозък при 10-годишно дете със солиден тумор. Използван е методът на автоложна трансплантация.
След включването им като рутинна практика при все по-широк контингент от болни деца трансплантационните методи се усъвършенстват и през 2001 г. е извършена и първата в страната алогенна трансплантация
при която източникът на стволовите клетки е различен от пациента-дарител и е донор. Днес към тези методи е добавен и най-съвременният - хаплоидентична трансплантация, при която няма пълна съвместимост със стволовите клетки на донора.
Дали трансплантация е успешна се разбира по следния алгоритъм - най-рисковият период е разделен на два етапа – до възстановяването на костния мозък на пациента и първите 100 дни след оперативната намеса. При първия периодично се следи дали присаденият костен мозък няма да влезе в някакъв имунологичен конфликт с пациента (т.нар. болест на присадката срещу приемателя) или за някакво друго усложнение. Вторият критичен период е малко по-дълъг, но ако по време на тези три месеца и малко всичко е наред, значително намалява рискът от сериозни усложнения.
С алогенна трансплантация се лекуват кръвните злокачествени заболявания – левкемии и една част от лимфомите. Прилага се и при някои доброкачествени като биологична характеристика заболявания, но злокачествени като протичане - например тежките форми на апластична анемия, някои имунни дефицити, някои метаболитни заболявания. В Б
ългария най-често се прилага при деца с левкемии и лимфоми. Има три вида костно-мозъчни трансплантации. Автоложна трансплантация - използват се собствени клетки на пациента. Алогенна трансплантация – използват се съвместими клетки от друг човек. Хаплоидентична трансплантация - няма пълна съвместимост със стволовите клетки на донора. И трите вида са въведени и успешно се прилагат при деца в Клиниката по детска клинична хематология и онкология на ИСУЛ.
