Хората с херпес зостер са с 80% по-висок риск от мозъчен удар

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/xorata-s-xerpes-zoster-sa-s-80-po-visok-risk-ot-mozcen-udar Zdrave.to
Хората с херпес зостер са с 80% по-висок риск от мозъчен удар

Над 90% от световното население има в организма си вируса, причиняващ варицела, който е в латентно състояние в нервната им система. Повечето хора се заразяват с вируса варицела зостер, когато боледуват от шарка като деца. За около една трета от тези хора същият вирус ще се активира отново години по-късно и ще причини херпес зостер.

Въпреки факта, че повечето хора са запознати с болезнения обрив, който причинява херпес зостер, широк спектър от други усложнения също могат да възникнат, дори без видими кожни симптоми. Сред най-тежките е инсултът, по-специално, исхемичният инсулт, който възниква, когато кръвоснабдяването на мозъка е ограничено от стесняване на артериите или е блокирано от съсирек.

Хората с херпес зостер имат приблизително 80% по-висок риск от инсулт, в сравнение с тези без заболяването и този риск остава повишен до една година след изчезването на обрива. Рискът от инсулт е почти удвоен при пациенти с обрив по лицето и утроен при хората на възраст под 40 години.

Механизмът зад този дългосрочен риск от инсулт засега остава неизвестен за медицинската наука. Някои изследователи предполагат, че причината може да е в директната инфекция на артериите. Въпреки това някои характеристики на херпес зостер инфекциите предполагат, че това предположение не отразява пълната картина. Често срещана тема на инфекциите с този вирус е хроничното възпаление, което се разпространява отвъд първоначалното място на заразяване, което може да продължи седмици до месеци, след като вирусът вече не се открива и най-вероятно, отново е преминал в латентно състояние.

„Аз съм невровирусолог и моята лаборатория проучва как вирусът на херпес зостер допринася за развитието на неврологични разстройства, като инсулт и деменция. В нашето наскоро публикувано изследване открихме, че повторното активиране на вируса задейства образуването на клетъчни торбички или екзозоми, носещи протеини, които допринасят за съсирването на кръвта и възпалението. Увеличаването на тези протеини може да доведе до повишен риск от инсулт”, споделя д-р Андрю Бубак, асистент, научен професор по неврология в Медицинския кампус Anschutz на университета в Колорадо.

Екзозомите носят кръвосъсирващи протеини

Екзозомите са малки везикули или пълни с течност торбички, които се образуват вътре в клетките, в цялото тяло. Те са като торбички, които пренасят товари, като протеини и нуклеинови киселини, от клетката до отдалечени тъкани. Въпреки че са от решаващо значение за основните биологични функции в човешкия организъм, като комуникацията между клетките, екзозомите могат също така да изиграят ключова роля в прогресията на заболяването и са лекарствени цели за много заболявания.

„Искахме да видим дали пациентите с херпес зостер развиват екзозоми, които носят протеини, участващи в съсирването на кръвта, увеличавайки риска от инсулт. И така, изолирахме екзозоми от кръвта на 13 пациенти, които в момента имаха обриви от херпес зостер и ги сравнихме с екзозомите, изолирани от здрави донори. Когато анализирахме съдържанието на тези екзозоми, открихме, че пациентите с херпес зостер имат девет пъти по-високи нива на съсирващи се протеини от здравите пациенти. Освен това установихме, че екзозомите на пациенти с херпес зостер все още имат повишени нива на тези протеини три месеца след първоначалния им обрив.

За да потвърдим функционално, че съдържанието на тези екзозоми може да предизвика съсирване, изложихме тромбоцитите – клетъчни фрагменти, участващи в кръвосъсирването, на здрави хора на екзозоми от пациенти с херпес зостер. Открихме, че излагането на тромбоцитите на екзозоми от херпес зостер ги кара да се слепват заедно и да образуват агрегати с други видове кръвни клетки, както биха направили при образуването на кръвен съсирек.

Тези открития предполагат, че екзозомите може да са потенциален механизъм за това как вирусът варицела зостер увеличава риска от инсулт при пациенти с херпес зостер”,  посочва д-р Андрю Бубак.

Д-р Весел Кантарджиев: Херпес зостер може да причини слепота и глухота

Проблеми с профилактиката на инсулта при пациенти с херпес зостер

Одобрена от Администрацията по храните и лекарствата ваксина за предотвратяване на херпес зостер, Shingrix, е налична за възрастни над 50 г. и имунокомпрометирани пациенти над 18 години. Хората с най-висок риск от инсулт обаче са на възраст под 40 години и не отговарят на условията за поставяне на ваксината Shingrix. Голяма група от тези хора, най-вероятно, не са били ваксинирани срещу варицела като деца, тъй като ваксината е одобрена в САЩ едва през 1995 г. и по това време покритието й при възрастни е било доста ниско. Докато имунизацията с ваксината срещу варицела значително намалява риска от херпес зостер, все пак е възможно латентната инфекция да се активира отново и да причини заболяването.

„Тъй като нашето проучване предоставя доказателства за потенциалния начин, по който херпес зостер може да причини повишен риск от инсулт по време и скоро след инфекцията, необходими са и допълнителни изследвания за това колко дълго продължава този риск.

Провеждаме последващи проучвания, за да оценим продължителността на рисковия период, през който пациентите могат да имат повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци, след като инфекцията им с херпес зостер е отзвучала. С тези допълнителни проучвания ще установим също и дали екзозомите могат да се използват като биомаркер за наблюдение на риска от инсулт след херпес зостер.

Междувременно се надяваме, че нашите открития могат да осигурят потенциална цел за разработване на лечение и да насърчат хората да се ваксинират срещу херпес зостер”, заявява д-р Андрю Бубак.

Милена ВАСИЛЕВА

Горещи

Коментирай
1 Коментара
Добра статия
преди 1 година

Но да добавя че вирусът на варицелата наистина инфектира кръвоносните съдове на мозъка и предизвиква инсулти без никакви лизозоми. Също инфектира и нервната система на червата и предизвиква ентерит. Инфектира и горните дихателни пътища с фарингити и ларингити.

Откажи