Зам.-министър Лидия Нейчева: Хората спират терапиите си, защото паралелният износ на лекарства е скочил над 50%

Зам.-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева представи пред медиите първия законопроект на новия екип на Здравното министерство, който се отнася до лекарствената политика.

- Госпожо Нейчева, каква е целта на законопроекта, който ще внесете в Народно събрание?
- За първите 100 дни от управлението на този политически кабинет успяхме да публикуваме законопроект, който да регулира паралелната търговия на лекарства и да бъде в интерес на хората. Работим много усилено за достъп на пациентите до всички лекарства. Законопроектът е изработен от предишното редовно правителство и е по идея на Световната банка още през 2014 г. Но се провали в съда. В този вид обаче, в който ние го представяме, той е ратифициран от Европейската комисия и е съгласуван изцяло с общественото право, с Конституционния съд. За да не бъде атакуван в съда, законопроектът трябва да мине в този вид и през обсъжданията в парламента.   
Втората съществена точка в този законопроект, което е и моя лична кауза, е състрадателната употреба на лекарства. Тя е била предлагана и преди, но с грешен превод. Не става въпрос за палиативни грижи за умиращи пациенти. Няма нищо общо с това. 

- Какво означава състрадателна употреба на лекарства?
- Състрадателната употреба се отнася за тези лекарства, за които клиничните проучвания са затворени, още не са регистрирани, нямат поставена цена, не се плащат от обществени фондове. Те обикновено са иновативни лекарства, изключително скъпи, тъй като са нови молекули. Ще дам пример с наша колега от болница “Токуда”, лека й пръст, която се нуждаеше точно от такава терапия. Направихме всичко възможно колегата ни да стигне до терапията в Австрия. Помогна ни това, че ние сме медици и работим в болница. За съжаление тази терапия се оказа неефективна при нашата колега. Но направихме всичко възможно да я осигурим. С въвеждането на състрадателна употреба ще се помогне на тези пациенти, за които няма алтернатива, при които са приложени неуспешно всички налични терапии в България. Вече практиката го доказва, че лечението с иновативни лекарства е много ефективно, особено за тежки, почти нелечими досега заболявания. 

Приемайки тази точка от закона, занапред ще имаме ясен регламент за състрадателната употреба на лекарства. При това тези лекарства ще бъдат абсолютно безплатни за пациентите. 

Друго изменение в закона е даряването на медикаменти

То засяга най-вече болниците и хоспитализираните пациенти. Свързано е с намаляването на административната тежест при даряване на лекарства. Няма да има вече разрешителен режим от Изпълнителната агенция по лекарствата, няма да се чака десет дни и ако няма отговор да се смята за мълчаливо съгласие. Сега ще има само уведомителен режим за даряване на лекарства. Всички сме съгласни, че няма нищо лошо в това да бъдат дарявани лекарства на пациентите. 

Важно изменение в законопроекта се отнася до клиничните проучвания. Целта е да намалим административната тежест за провеждане на клинични проучвания, които играят голяма роля за положителния имидж на страната ни. Престижно да се извършват клинични проучвания в България. Това говори за висока професионална експертиза на лекарите ни.

Ние наистина сме от водещите страни по брой клинични изпитвания 

на глава от населението. Имаме лекари, които са водещи в Европа по клинични проучвания. С измененията в закона документи за тези проучвания няма да се подават на няколко места, а само в Изпълнителната агенция по лекарствата. 

- Как ще спрете паралелния износ на лекарства, който лишава от тях българските пациенти?
- Наистина реекспортът на лекарства заплашва здравето на българските пациенти. Когато хората не могат да си купят лекарствата и прекъсват терапия на тежко заболяване, това утежнява положението им. Това не бива да се допуска. Аз гарантирам, че ще регулираме реекспорта на лекарства, макар и не на 100%. Разбира се, всичко няма да тръгне по мед и масло веднага с влизането на закона в сила. Но тази част от паралелната търговия, която ще продължи легално или нелегално, ще бъде пренебрежимо малка и пациентите ще бъдат осигурени с лекарства.  

- Как ще се справите с нелегалната търговия, защото вие контролирате само легалната?
- Нелегалната търговия е само в аптеки, и то по няколко опаковки. Това вече е предмет на други проверки и на други санкции. Когато е създаден хаос и се въвежда законова рамка, която да го регулира, в първия момент няма да е приемливо за всички участници на пазара на лекарствата.

Но в случая ние защитаваме националния интерес 

и всички трябва да се обединим около тази идея. Защото нашите близки, роднини, приятели страдат точно от недостига на лекарства заради паралелен износ. 
В обсъждането на този законопроект участваше и фармаиндустрията, и Здравната каса. Имахме среща с търговци, които осъществяват по законов ред паралелния износ. Проблемът е, че лекарствата в нашата страна са на много ниски цени и привличат апетити да бъдат изнасяни.
   
Свободната търговия в Европейския съюз в частта за лекарствата е здравословна в порядъка на 5 до 8%. Но при нас тя вече е далеч над 50%. Ако успеем да я свалим до 10 - 15%, ще бъде невероятен успех. 

За да работи този механизъм, ще бъде създаден Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ), който ще следи списък на така наречените наблюдавани лекарства. Това са медикаменти, за които имаме данни от много институции, че съществува недостиг от тях и не са стигнали до пациентите. Не е нормално едно лекарство да влезе във вторник в пълния обем, надвишаващ два пъти потребностите на населението, и в сряда хората да сигнализират, че го няма по аптеките. Да, може би още го има по някои аптеки и хората биха могли да го намерят, ако тръгнат да обикалят цял ден в София или в страната. Но си представете възрастна жена или мъж с диабет, който обикаля София в жегите да си търси лекарството. Това са нашите майки и бащи, включително и на тези, с които обсъждахме законопроекта. 

По този списък от лекарства ще се правят проверки дали ги има съответните количества и когато се установи, че има недостиг, тогава част от този списък на наблюдавани лекарства ще се превърне в ограничителен за износ. Ако търговецът на едро иска да изнесе някой от тези медикаменти, ще бъде санкциониран от ИАЛ.  

- Как ще се прави това, като още нямаме софтуер за електронно следене на лекарствата?
- Софтуер ще има. Изисква се време да бъде направен. Ще дам прост пример. Голяма част от хората имат миялни машини, други нямат. Крайният резултат са измитите чинии, независимо дали са мити на ръка или в миялната машина. В крайна сметка Изпълнителната агенция по лекарствата ще работи по начин, който ние ще разпишем, без да имаме софтуер. 21-ви век сме, има технически възможности да се получава тази информация и да се обработва. Само че ще изисква повече кадрови потенциал. По тази причина, а и за да се засилят контролните функции, ще увеличим щата на ИАЛ. Когато трябва да се извършват целенасочени рутинни проверки във всички аптеки, болници, търговци, се изискват хора. 
В частта за регулиране на паралелния износ на лекарства разчитаме на подкрепата за законопроекта от всички политически сили и обединяване около идеята българските граждани да имат достъп до всички лекарства. 

Мара КАЛЧЕВА