- Д-р Величков, преодоляха ли мъжете своя срам да се обръщат към лекар при сексуални смущения?
- Поразковаха се мъжете в това отношение, преодоляха срамежливостта си. Защото сексуалността при мъжа е въпрос на престиж и когато там нещо не върви, драмата е голяма. Без никакво бавене мъжете търсят решение при такъв проблем. Това създава и фалшивото впечатление, че сексуалните проблеми са по-чести при мъжете. Психологическият натиск върху мъжа, че трябва да може, че от него се очаква и ако не може, се излага, е в основата на по-голяма част от сексуалните проблеми.
- Какви са най-честите сексуални смущения при мъжете?
- В общи линии те са две - ускорена еякулация и проблем с ерекцията. Рядко се среща така наречената ретроградна еякулация, която представлява движение на семенната течност не към външния отвор на уретрата, към върха на пениса, а назад към пикочния мехур. Това се получава при употребата на медикаменти, които променят тонуса на гладката мускулатура на свинктерчетата, които направляват посоката на семенната течност. Понякога може да се дължи и на вегетативни смущения. Явлението е преходно. Когато се спрат медикаментите, които причиняват ретроградната еякулация, и се поизглади вегетативната дистония, нещата тръгват нормално.
Ускорената еякулация не е болест
Става дума за регулиране на еякулаторния рефлекс, който протича по-бързо. Може да отзвучи от само себе си, когато половите общувания на този мъж се доближат по честота до вътрешната му потребност. Но по-често се налага регулиране на еякулаторния процес с медикаменти. От няколко години се появи специализиран медикамент с показания изцяло за този проблем. Но има и куп други лекарства, на които се използват страничните им ефекти. Регулирането на еякулаторния рефлекс може да стане и чрез упражнения. Аз съм създал такава система от лесни упражнения. По света има още няколко системи, но това, което предлагам на моите пациенти, е действащо, решава проблема.
- Как се решава проблемът с еректилната дисфункция?
- Куп болестни процеси може да са в дъното на това явление. Но относителният дял на еректилна дисфункция, която се дължи на телесни болести, е малък в сравнение с така наречената психогенна еректилна дисфункция. Вторият вид е причинен от тревожност.
До еректилна дисфункция водят системни заболявания на обмяната, на дихателната и на кръвоносната система. Например диабетът засяга и сексуалността - не толкова по съдов механизъм, колкото по неврален - засягат се периферните нерви.
Изненадващо, заболяванията на простатата не водят до еректилна дисфункция.
Доброкачественото разрастване на простатата се отстранява и остава само нейната капсула, но това не води до затруднения в ерекцията. Разбира се, оргазмът е сух, защото нямаме еякулат. Дори някои възпалителни процеси на простатата не причиняват еректилна дисфункция.
- Как процедирате, когато има психогенен фактор?
- Възникването на тревожност около получаването на ерекцията изключва получаването й. Няма как на ниво централна нервна система да съществува тревожност и тя да не се отрази в периферията, на ниво ерекция. Тревожността е в регистъра на неприятното, докато появата на периферни сексуални реакции изисква възприятията изцяло да са настроени за удоволствие.
Всичко може да причини смущения в ерекцията, защото механизмът за появата на ерекция е невероятно капризен.
- Обяснете този механизъм.
- Спусъкът на ерекцията е наличието на молекула азотен окис. В природата азот и кислород дават молекула азотен окис при температура над 200 градуса по Целзий. Така че си представете каква верига от каталитични процеси трябва да се случат в организма, за да възникне молекула азотен окис при 37 градуса и колко нестабилна е молекулата при тази температура. Става дума за нещо деликатно, което може да бъде извадено от равновесие и при дребен повод.
Трябва да се знае също, че за да е в спокойно състояние, пенисът непрекъснато извършва работа. Гладката мускулатура, която тапицира стените на кавернозното тяло, е свита непрекъснато, защото до нея достига по мъничко адреналин. Тоест адреналинова медиация държи тези мускули на топка. За да се отпуснат тези мускули и за да се напълни пещеристото тяло с кръв, е потребен азотният окис. Тогава настъпва ерекцията.
Процесът се управлява от вегетативната нервна система,
но тя реагира на това, което се случва около нас и от това как се интерпретира случващото се на централно ниво. Когато случващото се носи идеята за заплаха, адреналинът няма да спре да бомбардира тези гладко-мускулни влакна на кавернозното тяло и няма да се синтезира азотен окис. Независимо че този процес се управлява неволево, не със съзнанието.
- Може ли съзнателно да се повлияе на този процес?
- Много зависи от човека, от неговия начин на мислене, от това да приема тези неща за естествени, а не да ги интерпретира в посока страх от болести. Тогава нещата отзвучават още при следващия опит за сексуален акт. Случайното въздействие, което е извадило от равновесие тази капризна система, просто не е налице. Но ако мъжът се тревожи за това какво ще се случи, периферните реакции ще бъдат блокирани.
- Какво може да се направи в тези случаи?
- Да се даде адекватна информация на човека, за да е наясно откъде произлиза проблемът. И ако той е в състояние да насочи сетивата си към удоволствието, не би трябвало проблемът да се повтори. Но да се постигне това никак не е лесно. Ето защо, макар и еректилната дисфункция да е очевадно психогенна, не е лошо процесът на ерекцията да бъде подпомаган за известно време с медикамент. Така ще се подкрепи естественият ход на събитията. Не става въпрос за стимуланти. Фосфодиестеразните инхибитори работят само периферно, блокирайки фосфодиестераза-5.
Фосфодиестерази има почти навсякъде в организма - и в сърдечния мускул, и в кръвоносните съдове, и в очите. Но фосфодиестераза-5 е специфична за гладко-мускулните влакна на кавернозното тяло. Този ензим работи срещу веригата катализатори, които участват в синтеза на азотния окис. Това е ензимът, който премахва ерекцията. Медикаментите, които се появиха в последните 25 години, хващат фосфодиестераза-5 и улесняват синтеза на азотен окис. Един от страничните им ефекти обаче е понижаване на артериалното налягане.
Ето защо съчетаването на тези медикаменти с други лекарства за понижаване на артериалното налягане или с алкохол може да доведе до колапс.
Има медикаменти - азотни донори, които предоставят азот в организма, за да се синтезира азотен окис. Ако те се съчетаят с фосфодиестеразните инхибитори, може да доведат до смърт. Например, ако човек пие нитроглицерин за стенокардия и вземе фосфодиестеразен инхибитор, кръвното му налягане пада на 0 и умира. Така че има риск от лекарствени взаимодействия и трябва да се внимава какви медикаменти приема пациентът.
Мара КАЛЧЕВА
