Жестоките правила на интимните отношения през Средновековието

Нещо, което днес е нормално, се е смятало за ужасно

https://zdrave.to/index.php/semeystvo/zestokite-pravila-na-intimnite-otnoseniya-prez-srednovekovieto Zdrave.to
Жестоките правила на интимните отношения през Средновековието

Сексуалните отношения през Средновековието са били в известен смисъл табу, въпреки че много от фактите, които знаем и вярваме днес, са митове.

Пробиваха черепи, пиеха кръв и отрови: БОЛЕЗНИ МЕТОДИ за лечение от миналото

Представата ни за сексуалния живот на средновековните хора е пълна с митове и предразсъдъци, повлияни главно от литературата и филмовата индустрия.

Но реалността е много по-сложна, отколкото всеки от нас може да си представи. Историкът Катрин Харви в своята книга „Огнени страсти“ разбива някои от вкоренените идеи, които имаме за сексуалните отношения през Средновековието.

Църквата имала ли е нещо против сексуалните отношения?

Въпреки че ги е смятала за грях, църквата е нямала нищо против сексуалните отношения между съпрузите. Но тя е била против секса за удоволствие, който е смятала за содомия.

Понятието сега обикновено се свързва с хомосексуални отношения, но някога е означавало всеки сексуален акт, който не е предназначен за размножаване. Следователно оралният и анален секс, както и мастурбацията, се считали за актове на содомия.

Какво заплашва жената, ако не прави секс дълго време, никак не е безобидно

В християнския свят содомията също се приемала за престъпление. Властите в някои случаи били много снизходителни - например мъжете можели да имат любовници и да ходят в публични домове, докато в други активно се преследвали хомосексуалистите.

По същата логика проституцията била разрешена и смятана за „по-малкото зло“. Обществените домове били собственост на общините, за да могат властите да регулират събитията в тях и да избягват бунтове.

На проститутките – макар и грешни жени в очите на църковните сановници – са били осигурени определени условия за безопасност и хигиена.

Митове: Поясът на невинността и „правото на сеньора“

Нашата представа за средновековната сексуалност е пропита с множество митове. Две от най-известните са поясът на целомъдрието и правото на първата брачна нощ или на лат. droit du seigneur.

Твърди се, че коланите на целомъдрието са вид метални бикини, които се слагат на жените и им пречат да правят секс. Те били заключени, а съпругът или годеникът имали ключа, за да се избегне възможността за изневяра в негово отсъствие.

Преки доказателства за съществуването на пояса на целомъдрието обаче няма и той се среща само в литературни източници. Освен това, по очевидни причини, тази практика би била изключително изморителна и би затруднила ходенето до тоалетна, а вероятно би причинила и сериозни наранявания на интимните части.

Това може да се случи на всеки, тя едва не умря по време на секс, защото...

Друг голям мит е правото на първа брачна нощ – според него местният феодал имал право да прекара брачната нощ с чужда булка.

Подобно на пояса на целомъдрието, това твърдение се появява само в литературни източници и няма конкретни исторически доказателства за него, още по-малко кодекс, който прави практиката "законна". Разбира се, това не означава, че не е имало злоупотреби от властимащите.

Могат ли само невинни съпрузи да "влязат" в брак?

Църквата със сигурност набляга много на девствеността и факта, че човек трябва да се ожени невинен, особено ако е жена. На теория сексът преди брака не трябва да се случва, но реалността била съвсем различна.

При мъжете на практика се приемало, че всеки от тях вече е имал някакъв сексуален опит преди брака. Това било толкова силно изразено, че в случай на младоженци, които били невинни пред олтара, имало подозрения, че те може да са хомосексуални или импотентни.

Чували ли сте за сексуален сомнамбулизъм? Ето какво го причинява

Тъй като целта на брака е възпроизвеждане, и двете се смятали за нежелани – следователно опитен младоженец се считал за желателен.

Що се отнася до жените, тяхната девственост била наложителна. Това не било чисто морален въпрос, но и практически в смисъл, че по това време нямало ДНК тестове, които да определят кой е бащата на детето.

На практика обаче имало начини – дори описани в медицински трактати – за „фалшифициране“ на девствеността, като например поставяне на пиявици във влагалището, за да има кръв по време на половия акт./Zdrave.to

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!

Горещи