Акад. Дамян Дамянов: До 20 г. в България няма да останат хирурзи!

 Акад. д-р Дамян Дамянов, д.м.н., e началник на Клиниката по коремна хирургия в Университетска болница “Царица Йоанна” - ИСУЛ в София. Председател е на Българското хирургично дружество, на Съюза на учените в България и зам.-председател на БАН. По повод проведения миналата седмица Национален конгрес по хирургия големият специалист коментира проблемите на своето съсловие в интервю за в. “Доктор”.

- Акад. Дамянов, какво е положението на хирурзите като гилдия у нас 80 години след създаването на Българското хирургическо дружество?
- Като специалисти българските хирурзи са напълно сравними с нивото на тези в Европа. Наистина в някои от общинските болници има хирурзи, предимно от по-старото поколение, които са се консервирали - което са научили вече, това им е достатъчно. Но дори и в общинските болници има хирурзи, които си намират спонсори и ходят на курсове по света, усвояват нови техники и се развиват. Често се изненадвам, че хирурзи от страната са пътували повече и от мен. Увеличава се и възможността за снабдяване с лапароскопска техника.

Тази година НЗОК е сключила договор със 118 хирургични отделения. Поне 102 от тях разполагат с лапароскопска апаратура, която дава възможност през малки разрези от 0,5-1 см да се проникне в корема и чрез дълги инструменти да се обработва болният орган. В практиката навлезе и видеоторакоскопската техника при гръдната хирургия. На няколко места в София, в Пловдив и във Варна щитовидната жлеза се оперира през малки разрези, включително при рак на този важен орган. Така че хирургията в България е на ниво и прогресира.

- Какви са тогава проблемите на българските хирурзи?
- Станах шеф на Българското хирургично дружество през 2003 г. Тогава в страната имаше 226 хирургични отделения, а сега са 118. Аз лично съм привърженик на това в големите болници да се концентрира повече техника, повече лекари, и в тях човек да бъде обслужван от А до Я. Но едва ли това окрупняване на хирургичните отделения е по-удобно за хората! Очевидно здравната помощ в България не е равностойна за населението в цялата страна.

Друг проблем е застаряването и липсата на млади кадри. През 2003 г. хирурзите бяха 2200 души със средна възраст 49-50 г. През 2014 г. коремните хирурзи у нас са 1454, а заедно с гръдни, съдови, сърдечни, детски, лицево-челюстни и пластични хирурзи са 1650. Средната възраст вече е 55-56 г. Само 14 хирурзи пенсионери не работят, останалите 150 са принудени да се трудят. Някои от тях са на възраст между 75 и 80 години. Трима са над 80 години. Само 135 коремни хирурзи са на възраст до 35 г. От тях 111 работят в големите университетски клиники, като половината от тях ще получат специалност и ще поемат на Запад. В 13 от областните хирургични отделения най-младите хора са на 45-48 г. Явлението млад хирург там е забравено. Като добавим, че има 75 свободни места за хирурзи, всичко

това показва сериозна криза

След 20 години, а може би и по-рано, в България няма да останат хирурзи. И както ни плащат, вероятно няма да има и внос от Филипините, защото и те идват само при сериозни възнаграждения.

- Колко пъти заплащането на български хирург е по-малко от това на негов колега на Запад?
- Казвали са ми мои възпитаници, работили във Франция, че хирург от моя ранг не работи за по-малко от 100 000 евро на месец. Средното възнаграждение, за което младият хирург отива в чужбина, е 3000- 3500 евро. А аз като професор в България не получавам толкова. Ако достигна 1200-1300 евро, бих казал, че е добре. В университетска клиника в чужбина хирург със специалност взима средно 5000 евро. В България младият хирург започва със 700 лв. заплата и ако му поискат 500 лв. за квартира, несъответствието е катастрофално. За едно дежурство моите млади лекари получават 3 до 10 лв., докато младият хирург на Запад получава 100 евро, а водещият специалист - 200 евро и с пет дежурства си прави сериозен бюджет.

- Каква е системната грешка, която води до тези абсурди?
- Системната грешка е в лошото управление на здравеопазването. Факт е, че около 3-4 години млади специалисти не се произвеждаха в България поради някакво административно недоразумение. Освен това много скромно се променя възнаграждението, особено допълнителното за дежурство.

Скандално е, че на хирург, повикан да работи през нощта, се плащат 2- 3 лв. Затова си позволявам афоризма: трудът на хирурзите в България е безценен, т.е. нищо не им плащат. И въпреки това голяма част от българските лекари работят с желание, от сърце и душа. Затова звучат обидно някои обществени оценки, граничещи с просташко поведение, или грубиянските нападения над лекари.

Другата системна грешка е, че медицината се комерсиализира. Българският пациент трябва да вади от собствения си джоб 58 до 52% от парите за здравето си, което е най-големият дял на лични разходи за здравеопазване в Европа. Лошото е, че когато пациентът трябва да плаща, лекарят трябва да се изправи срещу него като търговец и да му каже да си плати мрежа за херния, автоматичен ушивател или стент в кардиологията. Аз не съм търговец и не бива да преговарям за това. Това трябва да става по друг регламент.

Освен това

консумативите в България струват 4-5, понякога и 10 пъти повече,

отколкото в други страни. Те са оставени за договаряне на всяка болница. За фирмите е изгодно да качват цените, докато е възможно. Освен това те дават и на лекаря известен процент, за да бъдат употребявани точно тези консумативи. Така ли да си изкарвам парите? Че аз също ставам търговец и започвам да цакам пациента. По-добре парите, които пациентът ще плати, държавата да ми ги даде към заплатата. Тогава лекар и пациент ще бъдем честни един към друг.

Грешка е и моделът за разплащане с клинични пътеки. Моят интерес като лекар при това положение е колкото се може повече пациенти да бъдат хоспитализирани и лекувани по клинични пътеки. И тъй като населението застарява, патологията нараства, хроници дал Господ, ако лекарите не можем да изхитруваме и да хоспитализираме един пациент дори десет пъти на година, значи не разбираме тази професия! Въвели са грешния модел, а после от Здравната каса се чудят, че нараства броят на хоспитализираните! Ако ми плащат на излекуван пациент, доволен от мен, ще бъде съвсем друго. Но защо правилният модел не се въвежда, аз не знам.

- Сега 17 лекари са избрани за народни представители. Това не е ли силно лоби, което може да промени системата?
- Отнасям се с пълна симпатия към нашите колеги, които са нови в парламента, и с голямо подозрение към тези, които са вече хроници. За съжаление лекарите в парламента са склонни да забравят проблемите на съсловието или ги интерпретират през гледната точка на чиновник. Те считат, че правят най-доброто и вероятно стремежът им е такъв.

Само че нищо добро не се случва. Партиите не смеят да вземат крути мерки, за да се оправи здравеопазването. А то трябва да се промени от корен. Само че току-що завършихме едни избори, догодина влизаме в общински, след това в президентски... Нито една партия няма да рискува да отблъсне електората си, като вземе решителни мерки, които ще доведат до криза в здравеопазването поне за една-две години, докато нещата се пречупят и минем отново кризата, която преживяхме 1998-2002 г. Оставам песимист и не очаквам гениални решения от тези 17 лекари депутати.


Мара КАЛЧЕВА