Атанаска Вълчева: Държавата е с престъпно отношение към психично болен сирак!

Божидар Димитров е българско момче, имало “късмета” да прекара живота си до 18-годишна възраст в дом за сираци. Не познава майка си, няма покрив над главата си, няма близки, няма семейство. След навършване на пълнолетие три години живее в родина, за която той е невидим. Спи по пейки, под мостове - зиме и лете, храни се с остатъци по кошовете. Не разбира защо трябва да умира от глад и от студ, а държавата не поема отговорността за грижите към него и не му подава ръка. Държавата, която за него е единственото, което има - и майка, и баща, и семейство, и топъл дом, и грижи за лечението му. Но след дома за сираци около него е пусто, студено, самотно и гладът го преследва като зло куче.

Какво щеше да стане с него, ако не беше попаднал на една българка със сърце и душа - съвсем непозната жена, която му протяга ръка в най-трудния период от живота му. Тя се казва Атанаска Вълчева и поема грижите за момчето, когато студът сковава мозъка и сърцето му, гладът изяжда силите му, болестта - съзнанието му...

- Г-жо Вълчева, защо се обърнахте към редакцията на в. “Доктор”?
- Обръщам се към вас за помощ. Надявам се с ваше съдействие да успеем да придвижим спешно документите на Божидар да се разгледат от ТЕЛК-Хасково. Единственият доход на Божидар е инвалидната пенсия. Досега имаше 72% и му отпускаха по 100 лв. пенсия на месец. Но след като закриха специализираните ТЕЛК-ове тази година, нещата съвсем се объркаха - на Божидар предишното решение изтича в началото на ноември. Ходих в ТЕЛК-Хасково, но оттам ми обясниха, че най-вероятно редът ни ще дойде след Нова година. Как ще живее Божидар месеци наред без никакви доходи? Тези 100 лв. едва му стигаха да си купува на ден по една баничка и едно кисело мляко! Да умира от глад ли, или да започне да се рови пак в кошовете за боклук? Държавата трябва да се грижи за хора като него, да му подготвя и документите за ТЕЛК, с което аз сега се занимавам. Вървя и обикалям по институциите и все едно преливам от пусто в празно.

- А социалните служби?
- Ходих и при социалните. Давам им епикризата, в която пише, че е психично болен, че има поставена диагноза, а те не пожелаха дори да я прочетат. А точно те са тези, които трябва да се интересуват от такива хора, дори да ги намират на улицата, да ги прибират и да се погрижат за тях... Дадоха ми да попълня поне 10 документа, за да му отпуснат евентуално 48 лв. Попитах дали не може да получи енергийна помощ. Да, може, но трябва да отиде при хазяина, където е на квартира, и да поиска от него писмен договор за наема. Отидох аз при този хазяин - възрастен дядо, който отказа да даде договор с мотива, че ще трябва да плаща след това данъци на държавата.

Реших да го преместя на моя адрес, но трябва да му се смени личната карта. Отивам в полицията, в паспортна служба. Там ми обясниха, че мога да пусна заявка за бърза поръчка, която ще струва 48 лева, а личната карта ще е готова след 20 дни. При положение че Божидар не получава нито един лев отникъде, при положение че е психично болен и не може да работи, при положение че е сирак и си няма никого как ще плати тези пари? А началничката на паспортна служба дори не поиска да разговаря с мен!

Ето такава ни е цялата държава - куха!

Сякаш Божидар е неодушевен предмет, когото слагаме на един стол да чака седем месеца, за да му отпуснат пенсия за инвалидност. Да стои на студено, защото хазяинът му не иска да му направи договор за наем, защото чиновникът не може да ускори процедурата и да му издадат лична карта... Как да го оставя да стои навън в студа, да рови отново в кофите за боклук? Кой в тази държава трябва да се грижи за такива хора!? Отчаяна съм...

- Как се случи така, че решихте да се грижите за Божидар?
- Преди шест години деца от махалата го намерили през декември навън, облечен само с една блузка, и го доведоха при мен. Прибрах го за през зимата в една стая, за да не спи навън на студа. Божидар е много свестен и почтен млад човек. Може да умира от глад, но няма да посегне и да открадне нещо чуждо, нито може да отиде да проси. А какво е преживял в дома, само той си знае. Споделял е с мен, че другите деца са го били жестоко, а възпитателите не са се намесвали. Но не само в дома - и сега пак го бият! А какво е отношението на полицията към него - не ми се говори!

- Какво отношение има полицията в случая? Кой може да посегне на болен човек, сирак?
- Един ден получаваме от прокуратурата писмо. В него пишеше, че Божидар трябва да се яви в съда. Обадих се на прокурора, каза ми, че ще бъде съден, а може и в затвора да отиде. Обвинен е, че е счупил прозорците на една кола в квартал на Димитровград и откраднал вещи от нея. Казах му, че със сигурност е станала някаква грешка, тъй като Божидар може по кошовете да рови и да търси храна, но никога няма да открадне или да повреди нещо. Оказах се права - ставало дума за друго момче. Но какво щеше да стане с него, ако беше сам на улицата?

Щяха невинен да го вкарат и в затвора.

Много е удобно да обвинят един болен и беззащитен човек!

А има и друг случай - още по-фрапиращ. Освен психичното заболяване Божидар има и затруднено дишане. Изписаха му помпичка. Един ден вървял край реката и му станало лошо. Обадил се на 112 и казал, че не може да диша. Идва линейката, лекарят го преглежда и му казва, че му няма нищо. Добре, прегледали го, но се обаждат и на полицията, защото бил подал фалшив сигнал. Идват полицаите и му хвърлят един хубав бой.

А за една шапка колко го биха!

Цигани го събарят на земята и го ритат в главата. Когато го видях, очите му бяха затворени, подути и целите сини от побоя. Заведох го веднага в най-близката болница. Влизаме при една докторка, защото тогава още не знаех, че си има личен лекар. И знаете ли какво ми каза тя? Че въобще с такива като Божидар няма да се занимава и направо ни изгони от кабинета. Помолих я поне да ни даде една рецепта за капки за очите, но не! Изгони ни като мръсни котета. За късмет при нея имаше и друг лекар. Той ни настигна в коридора, сигурно му стана неудобно, и ни извика в неговия кабинет, за да ни напише рецепта. Затова се обръщам към вас с молба да ни помогнете документите на Божидар да се разгледат спешно от ТЕЛК Хасково, за да има пари поне за храна през зимата.

---

Божидар Димитров:
Знаете ли какво е да умираш от глад и от студ?

Божидар е спретнат, чисто облечен млад човек, много скромен и мълчалив - може би защото заеква много и разговорите с непознати хора го притесняват. Изрича трудно думите, но това, което ни разказва, е шокиращо.

“Още от малък живея в дом за сираци и не познавам родителите си. След като навърших 18 години, трябваше да напусна дома - спах по пейките... Ако не беше леля Наска да ми помогне да взема пенсия, не знам какво щях да правя - разказва ми Божидар, силно заеквайки, а очите му се пълнят със сълзи. - Има добри хора, но тези, лошите, само искат да си живеят живота, да им е хубаво, но не ги интересува хора като мен как живеят. Не искат и да знаят какво е да умираш от глад и от студ! Изял съм толкова бой, че съм първи на опашката за рая. Добре, че има хора като леля Наска и сестра й леля Радка, които ми готвят, защото на всичкото отгоре съм и вегетарианец, дават ми дрехи от техните деца, купуват ми лекарства.”


Бележка на редакцията:

Изказваме огромната си благодарност на ТЕЛК-Хасково и лично на д-р Лиляна Михова, председател на ТЕЛК-а, за проявеното разбиране и човечност! След нашето обаждане комисията разгледа спешно документите на Божидар и му назначи дата за явяване на 10 ноември въпреки камарата от дела на чакащи от юли хора да се явят на ТЕЛК. Благодарим ви, д-р Михова, за разбирането и желанието да помогнете на това нещастно момче.


Милена Василева