Бензодиазепините са свързани с болестта на Алцхаймер

https://zdrave.to/index.php/zdravni-novini/benzodiazepinite-sa-svyrzani-s-bolestta-na-alchajmer Zdrave.to
Бензодиазепините са свързани с болестта на Алцхаймер
Възрастните хора, които дълго време приемат бензодиазепинови препарати за лечение на тревожност и безсъние, повишават риска от възникване на болестта на Алцхаймер. Това показват резултати от наскорошно изследване.

Бензодиазепините са много разпространена група препарати, към които се отнасят лоразепам, диазепам и алпразолам. Възрастните пациенти нерядко приемат препарати от тази група в продължение на дълго време. Учените настояват за краткотрайно назначаване на бензодиазепини. Експертите отнасят тези препарати към „потенциално опасните” средства, които често се използват от възрастни пациенти. Това ново изследване не е първото, което свързва бензодиазепините с риска от болестта на Алцхаймер. Но сега вече има ясно доказателство, че продължителната употреба – повече от 3 месеца, е рисков фактор за болест на Алцхаймер.

„Много е важно лекуващият лекар да претегля съотношението между риска и ползата, когато назначава на възрастни хора бензодиазепини”, казва авторът на разработката д-р София Билионти де Гаде – изследователка от Университета в Бордо, Франция.

По време на изследването учените открили, че рискът от Алцхаймер при хора, на които са предписвани бензодиазепини за повече от 3 месеца, е с 51% по-висок. И, забележете, този риск се удвоявал, ако препаратите са предписани за повече от 6 месеца. Според д-р Билионти де Гаде хората с ранен стадий на болест на Алцхаймер могат да развият проблеми със съня и повишена тревожност. А това увеличава вероятността на такъв човек да бъдат назначени бензодиазепинови препарати.

Специалистът признава, че бензодиазепините са изключително полезни препарати, но за краткотраен прием. Т.е., ако докторите предписват тези препарати на възрастни хора според международните ръководства, не би трябвало да има непредвидими последствия. Учените припомнят, че много лекари недооценяват възможностите на немедикаментозната терапия, въпреки че в някои случаи когнитивната поведенческа терапия е напълно достатъчна и не са нужни никакви хапчета.
 
Яна БОЯДЖИЕВА, в. "ДОКТОР"  

Горещи

Коментирай