Стефка ГАНЕВА, Добрич
Болестта на Паркинсон представлява хронично невродегенеративно заболяване, чиито симптоми се развиват бавно и постепенно. За първи път състоянието е подробно описано през 1817 г. от британския лекар Джеймс Паркинсон, който става и негов “кръстник”.
Причините за болестта произтичат от дегенеративен процес в структура от средния мозък - т. нар. субстанция нигра, в превод “черно вещество”, наречено така заради характерния цвят на изграждащите го допаминергични неврони. Заради увреждането на клетките, произвеждащи допамин, намалява и възможността за регулиране на движенията на човек. Освен на владеенето на тялото, дефицитът на този невротрансмитер оказва влияние и на някои когнитивни процеси, свързани с емоциите, паметта и други, като нерядко може да доведе и до отключване на депресивни състояния.
По данни на Американската асоциация на болните от паркинсон с болестта живеят около 10 млн. души в целия свят. В България се смята, че диагностицираните са между 12 000-13 000 души. По-често от Паркинсон заболяват мъжете.
Все още етиологията на заболяването е неизвестна. Смята се, че то е причинено от комбинация от генетични показатели, както и фактори на околната среда.
Характерно за Паркинсон е, че е възрастово зависимо състояние, като най-често то се открива на около 60-годишна възраст. При малка част от случаите - 5-10 на сто, болестта се диагностицира по-рано - между 20 и 50 години. Повечето хора живеят години със заболяването, преди да се развият симптомите, които да подскажат за него.
Нарушенията, до които води Паркинсон, се делят основно на две групи - моторни и немоторни, които обикновено са свързани с когнитивни проблеми. Сред първата група на промените, които могат да подскажат за болестта, са тремор, т.е. треперене на пръстите на ръцете; промени в почерка; забавеност на движенията; промени в походката; стегнатост на мускулите
и др.
Основните симптоми, несвързани с физически проблеми, са промяна в настроенията, раздразнителност, депресивни състояния, проблеми с концентрацията, трудности със съня и др.
Симптоматиката на Паркинсон е свързана и с фазата, в която се намира заболяването. По тази причина и произхождащите от него признаци се проявяват под различна форма и с различна клинична изява при различните хора. Във всеки случай най-засегната от развитието на болестта е двигателната дейност.
Поради хроничния характер на паркинсона пълно лечение на болестта няма.
С правилна диагноза и терапевтичен подход обаче животът на болния и неговите близки може да бъде значително облекчен.
Допълнителни грижи, като специален режим на хранене, физически упражнения и други, също биха могли да спомогнат за подобрение на състоянието на човек с тази диагноза. Заради характера си заболяването на практика засяга и променя живота не само на конкретния човек, при който е открит паркинсон, но и на неговите близки. Затова и тяхната помощ е от ключово значение.
