Българин създаде робот за борба с Ебола!

 Българинът Велин Димитров живее от 20 г. в Уорчестър, Масачузетс, САЩ - семейството му е едно от хилядите, напуснали България след преломната 1990 г. Различното в случая е, че вместо Велин да работи някъде като обслужващ персонал, какъвто е масовият случай на нашенските емигранти, той е един от най-надеждните и перспективни учени в света. Понастоящем Велин Димитров работи в Политехническия институт в Уорчестър и е част от екипа, който разработва серия от роботи - помощници на лекарите в борбата с Ебола, съобщи наскоро Би Би Си. Ето подробности за революционните начинания на младия българин, насочени към медицината.

Роботът, който може да работи с болни от Ебола и да помага на лекарите, които отиват и се връщат от огнище на опасната зараза, се нарича “Бакстър”. Роботизираният асистент на лекарите ще може да взема проби от заразени с Ебола, да ги отнася на безопасно разстояние, за да не влизат хора в контакт с пациентите. Също така роботът може да облече и съблече предпазните костюми, с които лекарите влизат в контакт с болни от смъртоносния вирус. В момента винаги човек извършва тази специфична дейност и по този начин се подлага на сериозен риск също да се зарази.

“Опитваме се да изтеглим колкото може по-далеч лекарите от огнището на заразата”, разказва пред Би Би Си Велин Димитров, който в момента е докторант по роботика. - Ебола не се предава по въздушно-капков път, а само при допир със заразени кръв и течности. Затова дистанционно управляваният робот ще намали значително риска от разпространение на заразата. Разработихме “Бакстър”, заедно с целия екип, въз основа на вече съществуваща технология, като основната ни задача бе да я пригодим за нуждите на медиците”, допълни българинът пред световната агенция.

Това е така, тъй като ръководството на института, в който работи, има намерение да се избягва създаването на нови роботи от нулата, защото това би било огромна инвестиция на време и пари. Разработката на робота за борба с Ебола наскоро е била

представена на семинар в Белия дом

заедно с други технологични новости в тази насока.

При един от роботите е започнало адаптиране на неговия предшественик, наречен “Aero”. Той първоначално е бил предназначен за изследване на Космоса, но сега основното му предназначение е да помогне с обеззаразяване на опасни места, като към робота е добавена пръскачка с резервоари в тялото му. Идеята е, че човекът, който седи спокойно извън замърсената площ, ще го контролира дистанционно. Екипът на института се надява да разположи “Aero” сред други роботи, за да помогне в усилията за обеззаразяване в Западна Африка в рамките на следващите три месеца.

“Политехническият институт в Уорчестър се стреми да подчертае, че нито един от роботите, участващи в тези процеси, няма да работи автономно - всеки ще има човек-оператор, разположен на безопасно разстояние. Ние не се опитваме да направим този процес напълно автоматизиран”, обясни Дмитрий Беренсън, асистент професор по роботика. - Най-важното е, че медиците няма да се нуждаят от друг човек, който да им помогне, да вземе дрехите им, да вземе проби за изследване и т.н. Това е въпрос, над който ние продължаваме да работим: Как да се запази човешкият фактор чрез взаимодействието на робот?”, уточни ученият.

Друг вид роботи ще осигуряват жива връзка с любимите хора на пациентите с Ебола, които са изолирани, докато са в опасен заразен период или се лекуват, и се чувстват заклеймени. Използването на

роботи за телеприсъствие

ще показва лицето на човека на екрана, на живо ще може да тече разговор между близките и пациента.

Учените са разработили също така роботи, които превръщат полевата болница в “технологични палатки”. Това се постига чрез сензори, използвани на други места, като целта е да се наблюдават пациенти в напреднала възраст. Мрежовите сензори ще предоставят данни на мобилен робот с надеждна навигация. Такъв робот може да се използва за доставяне на вода, храна и лекарства на пациентите. Също така той може да бъде наблюдаван от всички краища на света, независимо къде се намира човекът, който го ръководи.

Учените са помислили и за това, че Ебола може да се разпространи по време на погребение. За целта те поискали да знаят дали погребални роботи ще бъдат приети от местните общности, за да се транспортира починалият от Ебола. Тук технологиите могат да бъдат от голяма полза, защото така човешкият живот няма да бъде в опасност. Учените обаче се притесняват, че в желанието си да се осигури физическата безопасност на медицинските работници, може да възникне психотравма за пациентите и техните семейства, лишени от възможността да погребат починалия според местните обичаи.

24-годишният Велин Димитров стана известен преди 2 години с проекта си за луноход “ORYX 2.0”. Тогава той и неговите колеги от университета в щата Масачузетс спечелиха конкурс на НАСА с разработването на успешен модел за изследване на повърхността на Луната.

Между другите постижения на младия учен е разработването на дигитални сензори, които улавят мускулни сигнали. Тяхното приложение може да улесни живота на хората с увреждания, тъй като това са революционни медицински сензори, които улавят биохимичните сигнали, постъпващи от мускулите.

“Благодарение на тази разработка хората с увредени крайници ще могат да получават по-ефективна рехабилитация, защото това дава възможност комплексът от лечебните им упражнения да бъде съобразен със специфичните нужди на всеки мускул. С тези сензори могат да се създадат и роботи, с които хората с увреждания да си помагат в ежедневните дейности. Ако някой няма много добър контрол върху ръцете си, но при него може да се засекат мускулни сигнали, то ние можем да ги използваме, така че той да контролира ръка, която дефакто се явява отделен робот и така човекът да успее да се храни сам например.

Тези машини, които създаваме, са с човешки ръст и способности. Те могат да затварят клапи, да отварят врати, да разчистват разрушени сгради и дори може да карат специално приспособени автомобили”, обясни Димитров, който е в основата и на създаването на робот-помощник при аварии и бедствия.

Тези роботи могат да достигнат отдалечени и опасни места, и да работят там, където хората не са в състояние да отидат, включително на развалините на ядрената електроцентрала “Фукушима” в Япония например.


Маргарита Благоева