В няколко поредни броя ви запознавахме с един проблем, на който умишлено не се обръща внимание от компетентните органи - диагностицирането на туморите на кожата, грешните хистологии и безотговорното отношение към пациентите с това сериозно заболяване.
Единствено доц. д-р Георги Чернев и д-р Анастасия Чокоева имаха смелостта да дадат гласност на проблема с риск да предизвикат всички отрицателни негативи от страна на тази част на гилдията, която удобно се е настанила в нишата за диагностика и лечение на туморите на кожата и не желае да отвори очи. Дори и тогава, когато пациентите плащат висока цена за грешките на лекарите и липсата на контрол от тяхна страна. А зад всяка сгрешена диагноза стои един човешки живот, една истинска житейска история. В споделени лични драми ще ви разкажем какво е да си пациент с тумор на кожата в България. Не дай си, Боже, да си и възрастен човек...
- Г-жо Вичева, моля ви да споделите с нашите читатели какви здравословни проблеми имате и на какви проблеми се натъкнахте като пациент?
- Появи ми се една пъпка, която стана на раничка. Мислех си, че е нещо невинно, което ще премине от само себе си. След като видях, че не зараства, се обърнах към личния лекар. С направление ходих в кожния диспансер в София. Нищо сериозно, ми казаха, и с това се приключи. Но раничката не заздравяваше, затова отидох в онкологичния диспансер в “Дървеница”. Д-р Мартинов ме прегледа с някакви увеличителни стъкла и изгори раничката. Не ми направи никакви изследвания. Изписа ми кремове за мазане.
Но след време на същото това място започнаха да се появяват пак такива червени петна, образуваха се кървави корички. Отидох отново при същия лекар, защото не ми минаваше - дори напротив, започна да се разширява петното. Отначало той се усъмни за раково образувание, направи ми картон. Започна да ми говори, че не може да се прави операция на толкова възрастни хора като мен, че ще се наложи да се прави и лъчетерапия... Взе ми материал за изследване. Резултатът беше готов след един час. Каза ми, че нямам рак, а някакви кожни промени. Върна ми картона и ми изписа да се мажа с крем.
Мазах се с този крем цяла година. Лекарят ме предупреди, че ще се възстановя трудно, защото съм възрастна и трябва да се изчака повече време. И аз мазах, мазах... Но раната не минаваше и аз продължих да се притеснявам. Непрекъснато питах личния лекар дали знае друг добър специалист, за да се консултирам и с него. Все ми отговаряше: “Не знам, не познавам такъв”.
Вече почнах да се съмнявам дали хистологичното изследване е било направено както трябва, защото проблемът ми продължаваше вече три години и нещата се усложняваха. Дъщеря ми откри координатите на доц. Чернев и отидох при него. Още като ме видя, каза, че
проблемът ми е много сериозен и че това е карцином
Показах му, разбира се, резултата от изследването. Каза ми, че това е повърхностно направена хистология и ще се наложи да направим повторно изследване. Направихме такова изследване и доцентът ме оперира. След операцията раната зарасна и в момента съм под наблюдение. Сега се страхувам дали няма да се наложи да ми правят и лъчетерапия. Но ми направи впечатление, че още щом ме видя, доц. Чернев ми каза, че това на лицето ми е карцином. След като изпрати повторно материала за изследване, диагнозата се потвърди.
- Доц. Чернев всъщност ви е спасил живота. Какво щеше да стане, ако бяхте продължили да се мажете с кремовете?
- Така е, но много се страхувам и се притеснявам. Вече психически не издържам на напрежението. Аз съм работила в сферата на здравеопазването - бях акушерка. И затова си мислех, че не върви на добро това нещо на лицето ми. Д-р Стефанов, кожният лекар, последно ми предписваше разни билкови кремове - и смрадлика, противовъзпалителни мазила. Но подобрение нямаше. Надявам се сега да съм попаднала на точния специалист. Имам доверие на доц. Чернев. Как може да ми кажат в онкологията, че
тъй като съм възрастен човек, не може да ми направят операция
и евентуално ще ме лекуват само с лъчетерапия, и то приходящо лечение? Беше ужасно да го чуя. Но след като излезе резултатът от хистологията и ми казаха, че нямам рак - край. За тях вече бях приключен случай. След това вече не исках и да ходя там втори път. А доц. Чернев ми обясни, че ако го бяхме хванали още в началото, ефектът щеше да е по-добър. Освен това, като всеки възрастен човек, имам и други болести - проблеми със сърцето, високо кръвно налягане...
- Изрази ли пред вас някакви опасения доц. Чернев, че туморът може да се появи отново?
- Спомена, че няма да се появи отново, но все пак иска да ходя на контролни прегледи, за да наблюдава как ще се развият нещата. И аз го знам - няма 100% гаранция в медицината. Направления, направления - един куп, но за какво ми са те, след като не ми свършиха работа - добър специалист трябва да намериш, а не направления! Здравеопазването ни вече по принцип не е качествено.
- Вие правите разлика от преди и сега - работили сте в системата?
- Е, да! Сега пари трябват - разбирам това, но и резултат трябва да има. А то има случаи и пари даваш, а резултат - няма. В държавните институции положението е катастрофално и никой не ти обръща внимание. От финансирането ли е? Или от липса на компетентност? Не мога да определя.
Доц. д-р Георги Чернев:
Промените при диагностиката на кожните тумори са наложителни!
- Доц. Чернев, как ще коментирате случая на г-жа Вичева?
- Това не е единичен случай - почти всяка седмица при нас идват по 2-3-ма такива пациенти с неправилно поставени диагнози. Не трябва да се позволява да се продължи в същия дух. Предложено бе да се направи борд за контрол на кожните тумори, но засега идеята не се приветства, тъй като е свързана със 100% контрол и гарантиране на качеството и документация на всяка грешка. Не може пациентката да бъде оставена туморът й да се разраства години наред, а да не може да бъде диагностициран и да я лекуват с кремове. Това е неприятно и крайно време е всеки да си понесе отговорността, тъй като става въпрос вече за човешки живот.
- Какво трябва да се направи?
- Ако ще следваме Европа, нека се ползваме и водим по ясни схеми и алгоритми. Капацитетът на младите хора в областта на дерматоонкологията и хирургията е налице, но, първо, не им се позволява безпроблемно навлизане в нишата и второ, целенасочено се блокира или възпрепятства обучението им. С две думи - голяма част от тях са принудени да имигрират!
Проблемите са изключително сериозни, но надали в скоро време ще бъдат решени. Има необходимост от създаване на борд за регулация и картотекиране на меланоцитните и немеланоцитните кожни тумори, който да документира ежемесечно всички диагнози на предварително оповестени семинари. Обсъждането на хистологиите и терапията биха били също от полза. Трудоемко е за всички, но промяната е крайно необходима. Бордът би трябвало да има и някакво финансиране от Здравната каса. Мисля, че това решение ще бъде най-добро за всички - и за лекари, и за пациенти!
Милена Василева
Цветанка Вичева: 3 години мe караха да мажа карцином с кремове!
Щом ме видя, доц. Чернев каза, че това на лицето ми е рак
