- Д-р Стоянов, да започнем с периода преди климакса, т.нар. преклимакс. Кое е най-важното, което жените трябва да знаят за този период от своя живот?- Най-важното е, че през този период настъпва промяна в психо-емоционалното състояние най-вече, менструални промени също; съществува риск от функционални промени относно структурата на матката, на яйчниците. Това са миоматозата, ендометриозата, хиперплазията на ендометриума, полипозата на матката. Те са свързани с менструално кървене или неправилни маточни кръвотечения през този период.
- Какво трябва да се предприеме за избягването на тези функционални промени?
- Всичко, различно от нормалния за всяка жена редовен, неболезнен цикъл (по-дълга и болезнена менструация), трябва да я накара да потърси консултация за изясняване на състоянието й. Това не са някакви страшни диагнози, а функционални състояния, характерни за преклимактеричния период. Обикновено има възможности да им се повлияе, за да се намалят рисковете. Тези функционални състояния се дължат на факта, че през този период прогестеронът започва да липсва, тъй като след 40-45-годишна възраст рязко намалява овулацията при жените. На това се дължи и намалената възможност за забременяване или въобще липсва такава. Този хормонален дисбаланс може да се дължи и на по-късни промени, основно в ендуметриума, - ендометриоза, хиперплазия, полипоза. Освен, че са свързани с по-дълги менструални кръвотечения, се развива и анемия, както и дискомфорт. Може да настъпят промени в мускулатурата на тялото на матката - това са миомите и подобните на тях ендометриозни зони и огнища. И те са свързани с аномални маточни кръвотечения. Когато е трудно да бъдат овладяни с консервативно лечение, може да се наложи оперативно лечение. Но има възможности да не се стигне до операция. Има превантивни мерки, като най-често се прилагат хормонални средства, локални контрацептивни системи. Извършват се също ехографски прегледи и ако се налага, - хистероскопия, кюретаж. Когато жените се възползват от препоръките на лекаря, могат да избегнат по-нататъшните оперативни намеси. Това е в общи линии най-важното за преклимакса.
- Каква е заместителната хормонална терапия при климакс?
- Колкото по-често жените ходят на лекар и коментират с него проблемите си, както и това, което са прочели в интернет, толкова по-добре. Така ще получат много по-истинска информация какво е необходимо в този период. Хормонозаместителната терапия сама по себе си не е страшна и опасна.
Тя е като всяка друга хормонална терапия -
като при диабетно болните, при заболявания на щитовидната жлеза също. Това е същият тип терапия и като всяко нещо има и ползи, и рискове. Но започната навреме и прецизирана, тя не крие големи рискове. Може да се появят проблеми, ако жената приема хормонални препарати повече от 10 години например. Затова казвам, че е много важно жените да се консултират с лекари, на които имат доверие и които са запознати с проблема. Добре е да търсят информация от извора. Не бива да се прибягва до самолечение, не бива сами да си назначавате хормонална заместителна терапия, защото е нужен контрол - всичко да е обмислено и консултирано, а отговорността да е споделена.
- Д-р Стоянов, често задаван въпрос - увеличава ли се рискът от инфаркт и инсулт при жените след такава терапия и въобще през този период?
- Не, рискът от инсулт и инфаркт не се увеличава при използване на хормонална заместителна терапия. Такъв риск може да има само ако конкретната пациентка е предразположена към това. Дори напротив - хормонозаместителната терапия има благоприятен ефект в защитата на жените от инфаркт, когато се започне в ранния етап на климактеричните оплаквания. Когато жените започнат отрано да приемат нормални защитни дози на естрогените, защото те са основният защитен хормон, наистина ще защитят себе си. Но всяка такава терапия трябва да бъде предхождана от добра анамнеза, консултация за съпътстващи заболявания, наследствена обремененост, съответните прегледи и консултации.
Така се преценява рискът и ползата
Относно времето за прием - има жени, които я приемат 2-3 години, докато организмът се адаптира към критическата възраст. Други, които са по-предразположени, е добре да започнат по-рано тази терапия. Бумът на отричане на хормонозаместителната терапия настъпи, когато някои американски фирми решиха, че това е панацея за всички жени, че хормонозаместителната терапия може да се приема във всяка възраст. Оказа се, че не е точно така. Започнатата в по-късен етап хормонална терапия не е толкова полезна и наистина крие рискове. Но започната навреме, подобрява всички процеси на обмяната и затова има по-благоприятен ефект, отлага стареенето на организма, съхранява жените, защитава ги. С една дума - ако ще прилагате хормонална заместителна терапия, започнете я по-рано.
А тези, които са притеснени от различни наследствени и други фактори или имат съпътстващи заболявания, могат да преминат на хормоноподобна естрогенова терапия. Имам предвид растителни продукти. Те са достатъчно много, а тяхната основна полза е в това, че предотвратяват психо-вегетативните оплаквания при жените - това са топлите вълни, изпотяването, сърцебиенето, депресиите, раздразнителността. Те не влияят върху ендометриума на матката, яйчника и млечните жлези. Там рискът от странични явления са сведени до нула. Така че тези, които много ги е страх от хормонална терапия, да минат на хормоноподобна терапия. Но това невинаги може да помогне на всички пациенти, защото ако беше така, нямаше да има хормонозаместителна терапия. Тя е важна за тези, които имат по-сериозни оплаквания и доста по-големи рискове от болестни състояния. На такива пациентки добър лекар ендокринолог или гинеколог да следи както гинекологичното състояние, така и млечните жлези.
Яна БОЯДЖИЕВА
