Д-р Антоанета Антонова е специалист, педиатър, в ХХII ДКЦ в София. Председател е на дружеството на Лекарския съюз там. Заместник-председател и пиар на Националното сдружение на педиатрите от извънболничната помощ. Професионалните интереси на д-р Антонова са в областта на детското хранене и ваксинопрофилактика.
- Д-р Антонова, какво трябва да знаят родителите за захранването на бебето с първата немлечна храна?
- Когато става дума за въвеждането на първата немлечна храна в менюто на бебето, моят съвет е родителите да се ръководят от правилото: “По-добре късно, отколкото твърде рано”. Според съвременните тенденции в захранването на кърмачетата препоръчително е то да стане най-рано след четвъртия или петия месец, тъй като преди това има риск от възникване на храносмилателни разстройства и поява на алергични реакции. Не бива да се забравя, че колкото по-малко е детето, толкова по-незряла е храносмилателната му система. Тя е с лесно ранима лигавица и с увеличена пропускливост за бактерии и токсични вещества. Важно е да се знае също, че захранването се прави според индивидуалните особености на всяко дете, а не при достигането на дадена възраст. Препоръчително е да се пристъпи към него, когато бебето само прояви интерес към друга, немлечна храна.
- Как да разберат родителите дали моментът е дошъл?
- Когато детето навърши 4-5-месечна възраст, нека родителите да го вземат със себе си на масата, докато цялото семейството се храни. Ако прояви интерес към храната на големите и
не отблъсква с език предложената му лъжичка
значи вече е готово. Но ако захранването стане по принуда, има голяма вероятност да създадете отрицателно отношение на бебето към яденето с лъжичка и да го направите злоядо.
- Освен навършването на определена възраст с какво друго трябва да се съобразят?
- При въвеждането на нова храна детето трябва да бъде здраво. Всяко заболяване понижава защитните му сили и го прави по-податливо на храносмилателни разстройства и алергични реакции. Освен това всеки нов продукт трябва да се дава в малки дози - една или две чаени лъжички, като количеството постепенно се увеличава. Така за около 10 дни едно цяло хранене се замества с новата храна. Поетапното увеличаване на количеството се налага, за да се даде възможност на
храносмилателната система да се адаптира
При въвеждането на всяка нова храна родителите трябва да следят за появата на кожни обриви и храносмилателни смущения - като подуване на корема, болки и куркане на червата, разстройство или запек. Ако се появят някои от тези симптоми, веднага трябва да се преустанови даването на каквато и да е друга немлечна храна поне за 3-4 дни. След това може да се продължи със захранването отново, но вече с друг продукт. Разбира се, трябва да се обадите и на педиатъра на вашето дете. Новата храна се дава в началото на всяко хранене, докато детето е още гладно, за да може да поеме желаното количество.
- Ако детето отказва да приема някоя от новите храни, какво е правилното поведение на родителите?
- Ако детето упорито отказва да приеме някоя нова храна, не го насилвайте. Просто не му я предлагайте около седмица, а през това време започнете да въвеждате друга храна -
например вместо зеленчуково пюре дайте каша
- С лъжичка или с биберон е по-добре да се предлага новата храна?
- По-добре е да се предлага с лъжичка, не с биберон. Родителите не трябва да използват лъжицата, с която се хранят те. Всеки видимо здрав човек може да има в устната си кухина многобройни микроби, които за нас, възрастните, не са опасни, но могат да причинят заболяване на бебето. Децата, родени със здравословни проблеми или с ниско тегло, се захранват по-късно и много по-предпазливо, под усилено наблюдение от педиатър.
Между другото
Много от родителите са чели книги за храненето на децата, в които пише, че от втория месец се започва даването на плодов сок. Правилно ли е това? В Националния план за действие “Храни и хранене - 2005-2010 г.”, приет от Министерския съвет още през 2005 г., пише, че: “Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато Световната здравна организация препоръчва до шестия месец бебетата да са изключително на кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на втория месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачетата. Поради неинформираност или липсата на средства някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязонедоимъчна анемия”. Този цитат дава категоричен отговор на въпроса, който най-често се задава от родителите: “Да започнем ли даването на сокче от втория месец, защото детето на съседите вече го пие?”
Галина Тодорова от Пловдив: Колко месеца трябва да се кърми бебето, за да е жизнено и здраво
Препоръчително е приемът на кърма да продължи до десетия месец
Световната здравна организация препоръчва през първите 6 месеца от живота си кърмачетата да се хранят изцяло и напълно естествено. След този период нуждите на детето нарастват и то трябва да се захранва и с немлечна храна, докато кърменето продължи до две години. Разбира се, кърменето до двегодишна възраст е трудно осъществимо, но по възможност то трябва да продължи поне до десетия месец, като, разбира се, от началото на шестия се започне въвеждането и на други твърди храни.
С израстването на детето се увеличават и нуждите му от енергия и от биологичноактивни вещества, необходими за развитието на всички органи и системи в човешкия организъм. Майчината кърма или адаптираното мляко могат да задоволят хранителните нужди и да осигурят нормално развитие на кърмачето само до пет-шестмесечна възраст след раждането. Точно тогава се изчерпват и запасите от желязо в черния дроб на бебето. Ето защо след петия или шестия месец кърмачето трябва да бъде захранено и с друга твърда храна, която е с по-високо енергийно съдържание и по-богата на витамини, микроелементи и пълноценни белтъци. При захранването в определена последователност се включват различни видове храни - плодове, зеленчуци, каши, месо, яйца, риба и т.н.
Преди детето да бъде захранено, задължително трябва да бъде консултирано с лекуващия го педиатър, който ще прецени какво е неговото здравословно състояние. Трябва да бъде уточнено дали в семейството има някакви наследствени заболявания, като алергии, затлъстяване и др. На базата на тези данни лекарят ще прецени кога и с каква храна да бъде захранено детето.
Милена ВАСИЛЕВА
Д-р Антоанета Антонова: При въвеждането на нова храна след кърмата детето трябва да бъде здраво!
Всяко заболяване понижава защитните му сили и го прави податливо на храносмилателни разстройства и алергии
