Д-р Георги Марков е специалист офталмолог в София със специализация по увеити и очна имунология. През 2009 г. завършва Медицински университет-София с отличен успех. Придобива специалност по очни болести през 2014 г. Дисертационният му труд е на тема идиопатичен панувеит - диагностични и терапевтични възможности - 2015 г.
Има придобити следните допълнителни квалификации: специализация по хирургия на катаракта в Индия през 2015 г., по очна имунология и увеити в институция към “Harvard Medical School”, USA - 2012-2013 г.
Има публикации в български и международни медицински издания и множество участия в научни форуми. Професионалният му път започва като специализант в “Александровска” болница, МУ-София през 2010-2014 г., след това е ординатор в СОБАЛ “Акад. Пашев“ - 2011-2014 г., специалист по очни болести в поликлиника на ВМА-София - от месец май 2015 г. В момента работи в МЦ “Гина”.
- Д-р Марков, какво заболяване е увеитът?
- Увеитите са възпалителни процеси на средната обвивка на окото - увеята, като в хода на заболяването могат да се засегнат всички останали очни структури - ирис, цилиарно тяло и хориоидея. За съжаление, едно от тежките усложнения на заболяването е слепота - между 5-10% от хората, загубили зрението си, са имали точно такъв проблем. Това е така, защото поради възпалението вътре в окото често се получават вторични проблеми - глаукома, катаракта, необратими промени в ретината и очния нерв.
- Кои са причините и факторите, които могат да отключат заболяването?
- Увеитите се разделят главно на две големи групи - инфекциозни и неинфекциозни. Инфекциозните причинители са изключително разнообразни - вируси, бактерии, фунги, паразити. Херпетичните вируси (херпес симплекс, варицела зостер) са сред най-честите причинители на увеит. При всеки увеит със засягане на задния очен сегмент трябва да се изключат туберкулоза и сифилис.
Най-често асоциираните автоимунни заболявания са - болест на Бехтерев, псориазис, улцерозен колит, саркоидоза, болест на Бехчет, множествена склероза. Когато няма достатъчно данни за поставяне на по-точна етиологична диагноза, се говори за идиопатичен процес.
- В каква възраст се проявява заболяването и често срещани ли са случаите на увеит в практиката ви?
- Увеитите засягат хора от двата пола и от всяка възраст, най-често между 20 и 50 години, тоест в най-активната възраст, но заболяването може да се появи във всяка възраст. В някои случаи единственият симптом за подобен проблем може да е намалено зрение. В други може да има силна болка, зачервяване, сълзене, комбинирани отново с намалено зрение.
- Кои са характерните симптоми на увеита, които могат да ни покажат, че имаме по-сериозен проблем?
- Симптоми като ,,зачервяване на окото”, особено съпроводено с болка, дразнене от светлина, подвижни петна в зрителното поле, сравнително бързо намаляване на зрението, налагат очен преглед за изключване на увеит. В някои случаи процесът дълго време може да се развива, без никакви оплаквания. Изключително важно е заболяването да бъде открито рано, защото ако диагнозата не се постави навреме, рискът от усложнения е огромен. Много хора ослепяват с едното око, така че последствията биха били действително тежки - животът на човек може буквално да бъде разрушен. Затова бих посъветвал при наличие на дразнене, зачервяване, болка в окото да се извърши очен преглед.
- Колко време трябва да продължат тези симптоми, за да предположим, че не става въпрос за леко замърсяване на окото или умора?
- Обикновено един конюнктивит би преминал и без лекарства за около две седмици. Ако обаче става въпрос за увеит, може да настъпят трайни усложнения. От тази гледна точка, ако човек има проблем с окото повече от едно денонощие, който не преминава и се задълбочава, е хубаво да се направи преглед.
- Какви изследвания правите за уточняване на диагнозата?
- Лабораторни изследвания за състоянието на имунната система, инфекциозни и автоимунни заболявания. Специализирани очни като ангиография на съдовете на ретината, оптична кохерентна томография на ретина и очен нерв, периметрия и др. Образни изследвания като рентгенография, компютърна аксиална томография и ядрено-магнитен резонанс. При всеки пациент се преценява индивидуално. Няма стандартизиран пакет от изследвания.
- Поемат ли се те от Здравната каса?
- Частично. Обикновено в хода на диагностиката пациентите доплащат определени суми за изследванията.
- Има ли проблеми с диагностиката? Идват ли често при вас пациенти с напреднала форма на болестта поради неправилно диагностициране?
- Проблеми има. Нерядко диагнозата се базира по-скоро на изключване, отколкото на потвърждаване на дадено заболяване. От първостепенно значение е разграничаването на инфекциозен от неинфекциозен (например автоимунен) процес, което не винаги е категорично постижимо.
По отношение на увеитите, засягащи т.нар. заден сегмент на окото - ретина, хориоидея и очен нерв, по-често се срещат случаи с напреднали форми.
Диагнозата обикновено е ,,очевидна” със стандартен офталмологичен инструментариум, но не уточняването на причината и отлагането на терапията са фактори за прогресия и усложнения.
- Какво лечение прилагате и може ли да се постигне напълно излекуване?
- Лечението зависи от причинителя на процеса. При инфекциозните увеити основно място в терапевтичната схема заемат съответните специфични антиинфекциозни медикаменти - антибиотици, противовирусни средства и др.
При автоимунните основно значение в острия стадий на процеса имат кортикостероидните препарати. При хронифициране на заболяването трябва да се обсъди и включването на т.нар. имуномодулатори, известни в миналото и като имуносупресори. Намират приложение при тежко и усложнено протичащи не инфекциозни увеити за по-добър противовъзпалителен ефект и за намаляване на дозата и страничните ефекти на кортикостероидните препарати (глаукома, артериална хипертония, захарен диабет).
Биологичните средства също имат имуномодулиращи свойства, т.е. променят начина, по който функционира имунната система. Препаратите, които се използват за лечение на не инфекциозни възпалителни процеси, представляват моноклонални антитела, насочени срещу специфични вещества или клетъчни структурни компоненти, които имат отношение към развитието на възпалителния процес. Като цяло противовъзпалителният им ефект настъпва по-бързо и е по-силен от този на повечето конвенционални имуносупресори (например метотрексат). Определени заболявания, като
болестта на Бехчет, се повлияват най-добре от биологично лечение.
Терапията при хронично и усложнено протичащи процеси може да продължи и няколко години. Ремисията - постигането на излекуване чрез медикаменти или ,,угасване“ на възпалителния процес е възможна. Има и случаи, при които лечението не може да се установи и се продължава с най-ниската възможна ефективна доза от даден препарат.
- Какви усложнения може да причини увеитът?
- Най-тежкото възможно усложнение е слепота. В САЩ те са причина за 10% от всички случаи на слепота. Структурно погледнато чести усложнения са глаукома и катаракта.
- Има ли статистика относно заболеваемостта от увеит в България и на случаите с тежки усложнения?
- Няма такава статистика. В моята практика наблюдавам по около 40 нови случая за година, като при някои от тях той се откриваше за пръв път. Години наред човек се лекува от псориазис, но в даден момент се оказва, че има и възпаление на окото.
- Възможно ли е да говорим за профилактика на увеита? Има ли профилактични изследвания, които трябва да се провеждат, и в какъв интервал?
- Трудно е да се каже. При някои инфекциозни увеити например токсоплазмен, в определени усложнени случаи се препоръчва продължителна (месеци, години) антибиотична профилактика.
Що се отнася до профилактични изследвания, те имат особено важно значение при деца с т.нар. ювенилен идиопатичен артрит. При този синдром може да се развие увеит, без никакви осезаеми симптоми и заболяването да се открие в много напреднал стадий, с не напълно обратими очни промени. В по-рисковите групи с този синдром се препоръчват очни прегледи дори на всеки 2 месеца.
При пациенти в ремисия се препоръчват профилактични очни прегледи на 3 до 6 месеца.
Милена ВАСИЛЕВА
Горещи
Коментирай