Ето какво сподели в интервю за в. “Доктор” д-р Камелия Бачовска - специалист по педиатрия и клинична хематология.
- Д-р Бачовска, в предишния ни разговор по друг повод казахте, че “анемията е голям кош, в който могат да влязат много неща”. Да “изровим” от този кош най-характерното за анемията. Какво е удачно да засегнем по тази тема?- Мисля на първо място да засегнем желязо дефицитните анемии като най-чести в практиката. Защото фактически това е проблем както при социално-слабите, които нямат възможност да хранят децата си пълноценно, така и при хора, които имат възможност, но се увличат в прекомерно дълго кърмене. Имам предвид кърмене - да, но с добавка след 6-ия месец вече на храни, по-богати на желязо - яйчен жълтък, зеленчуково и месно пюре, рибено пюре и т.н.
Така че това е много разпространен проблем, не малко деца са засегнати от него, особено над 6-месечна възраст. Именно на тази възраст детето вече е изчерпало депата от желязо, които е получило от майката при раждането. И при липса на адекватен внос на желязо с храната, настъпва железен дефицит и се развива желязо дефицитна анемия.
Затова трябва да бъдем много внимателни към детето на тази възраст - между 6 месеца и една годинка се оформят истинските железни дефицити. По принцип личните лекари извършват профилактични прегледи със съответните изследвания и обикновено реагират адекватно. Но въпреки това не е излишно ако след един месец лечение с железен препарат няма ефект, няма повишаване на хемоглобина, да се направи консултация със специалист.
- Защо се случва това?
- Защото под егидата на железен дефицит влиза и другата доста разпространена патология по нашите географски ширини, а именно т.нар. малка таласемия. По показания от изследванията тя много наподобява желязо дефицитната анемия и човек лесно може да се заблуди. Затова казвам, че ако след един месец лечение с железен препарат не се получи резултат, трябва да се преоцени терапията и поведението, и да се направи консултация със специалист. Специално обръщам внимание на това както на родителите, така и на лекарите, които работят с такъв контингент.
- Опасно ли е това състояние, д-р Бачовска?
- Това е Бета-таласемия или таласемия минор, както я знаят хората. Това не е опасно състояние, но е добре хората да знаят, че го има. Става дума за носителство на един патологичен ген. Това е малък вариант на т.нар. средиземноморска анемия. Хората са адаптирани към тези по-ниски стойности на хемоглобина и живеят добре с тях. Понякога се открива и на много по-голяма възраст, например след 30, 40 години. Но тук опасността идва, когато един ден този човек порасне и трябва да създаде семейство. Ако и неговият брачен партньор е носител на такъв патологичен ген,
вече има опасност от раждане на дете с т.нар. голяма таласемия,
или таласемия майор, което е тежко заболяване, изискващо редовни кръвопреливания, с много увреждания на паренхимните органи от натрупването на желязо и с редица усложнения.
Т.е., от профилактична гледна точка трябва да се хване това състояние при тези деца, да се знае за него, за да не се стига след години до раждане на болни бебета.
- А на какво да обръщат внимание родителите?
- Тук клиниката не се изявява, защото хемоглобинът не е достатъчно спаднал. Но ако едно дете боледува по-често през този период от живота си - ту хремичка, ту някаква кашлица, ту нещо друго, това може да насочва към такъв проблем. Лека вялост, безапетитие, това са най-ранните признаци в тази възраст. Тук е все още рано да търсим изразена симптоматика на анемия. Но тези малки симптоми - вялост, неразположение, чести боледувания, безапетитие, това може да бъде насочваща, алармираща симптоматика. Може и да няма такава. Важно е на 6 месеца и на една годинка да се направи кръвна картина и да се контролират показателите. Ако има спад на хемоглобина, особено под 112 грама на литър, то тогава трябва да се мисли, че има начална анемия и тя да се лекува. Ако не се повлиява, вече се изяснява от специалист.
- Какво трябва да знаем за другите видове анемия?
- Специално в детска възраст те са по-редки. Напоследък много се шуми за т.нар. В12-дефицит, като го свързват с умственото изоставане. Вероятно има такава връзка, но аз няма да навлизам в полето на невролозите и психиатрите. Просто искам да обърна внимание на това, че В12- дефицитът е болест предимно на по-големите деца - тези, които са вече в тийнейджърска възраст, които много често спазват тежки вегански диети. Веганството е една от причините за възникване на такава анемия. Заболяване на стомаха, както и на червата също може да доведе до В12- дефицит. Но като цяло този вид анемия се среща много рядко.
Така или иначе това е болест на по-големите деца, много рядко се среща при малките, предимно при тези, които се хранят с козе мляко. Напоследък козето мляко е на мода, така да се каже. Има завръщане към него, но тук трябва да се има предвид, че козето мляко е бедно на фолиева киселина и също може да даде фолиево-дефицитна анемия. Това е по-рядко, но също се среща.
- В предишното ни интервю казахте, че на базата на анемичен синдром може да се открие бъбречна недостатъчност. Обяснете защо?
- Това са друг вид анемии - при някои хронични заболявания, защото много от тях могат да бъдат асоциирани с анемия - както бъбречни болести, така и на щитовидната жлеза, на черния дроб. Но за детската възраст тези неща са сравнително редки. Всъщност, когато една анемия, която не прилича на нищо, както се казва - не е желязо дефицитна, не е В12 -дефицитна, т.е. има анемия, но няма усложнения в другите изследвания, то тогава винаги трябва да мислим за друга патология.
- Да поговорим за лечението на детските анемии...
- С най-голям успех лекуваме желязо дефицитната анемия. Лечението трябва да започне навреме, да се провежда достатъчно дълго - около 2-3 месеца и да се следи кръвната картина. Ако има покачване на хемоглобина - добре. След лечението се изследва нивото на серумното желязо и ако то е нормално, можем вече да спрем лечението. Ако не - продължаваме. Относно анемията при хроничните заболявания се изисква лечение на основната болест. Така ще се подобри и анемията. А на таласемията не се налага лечение. Прави се профилактика с фолиева киселина два пъти годишно и това е достатъчно.
- Искам да ви попитам има ли място хомеопатията в лечението на деца?
- По принцип, да. Хомеопатията като цяло има много добро място в лечението на редица заболявания в детската възраст. Въпросът е, че човекът, който я практикува, трябва да е добър специалист - например педиатър, за да може да отсее това, което се лекува с хомеопатия Да знае докъде да стигне. Защото например
тежка бактериална инфекция с хомеопатия не бива да се лекува.
- Аз винаги съм била скептична в това отношение...
- Аз също бях скептична, но в последно време я прилагам и мога да ви кажа, че има много добри резултати. Например при атопичен дерматит, в лечението на остри вирусни инфекции също. Ще се повторя, хомеопатията има своето място, но с интелигентен подход от добър клиницист. Това е въпрос на квалификация. Трябва да познаваш добре алопатичната, т.е. традиционната медицина, както и да си много сигурен в специалността си. Освен това си длъжен добре да познаваш хомеопатичните препарати, да ги съчетаваш правилно и пак казвам, да знаеш докъде можеш да стигнеш. Действително има случайни хора, които не са научили базата, върху която да стъпят, а се хвърлят да лекуват с хомеопатия. Това не трябва да се прави.
- В заключение, какво да препоръчаме на родителите и на малките, и на по-големите деца?
- На първо място рационално хранене. Това е важно, да няма уклони и залитане или в прекалено нездравословни храни от бързи вериги, или в някакви дефицитни диети. Храненето е едно от най-важните неща. От него започва всичко. Най-общо казано - рационално хранене, добър двигателен режим и адекватна култура на отглеждането, в смисъл чистота, хигиена. Това са трите стълба в отглеждането на едно дете - да се храни както трябва, да се извежда, да не стои само вкъщи и третото нещо - добра хигиена, особено в кърмаческата и детската възраст. Всичко останало постепенно се надгражда.
Яна БОЯДЖИЕВА
