Между 1800 и 8000 лв. трябва да доплащат пациентите, нуждаещи се от имплантируем кардиовертер дефибрилатор - устройство, което предотвратява внезапната сърдечна смърт (ВСС).
Това стана ясно по време на онлайн семинар за журналисти на тема “Превенция на внезапната сърдечна смърт“ с организатор и лектор д-р Красимир Джинсов - кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация в УМБАЛ “Свети Георги” - Пловдив. Публикуваме лекцията на д-р Джинсов.
Сърдечносъдовите заболявания са отговорни за 17 милиона смъртни случаи всяка година в света, като внезапната сърдечна смърт (ВСС) представлява 25% от тях. Внезапната сърдечна смърт е неочаквано, нетравматично фатално събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптоматиката.
Тя може да покоси както човек със сърдечносъдово заболяване, така и такъв, при когото няма индикации за сърдечен проблем. Най-неприятното е, че в 50% от случаите ВСС е първа проява на сърдечното заболяване.
Това са привидно здрави хора, в добро състояние, които изведнъж умират. Мъжете са по-застрашени от внезапна сърдечна смърт. Тя настъпва при 6,68 на 100 000 души годишно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000.
Причини
Причините за внезапната сърдечна смърт са много. В 80% от случаите се дължи на коронарна болест на сърцето. Може да се дължи също на остър миокарден инфаркт при хора, които вече са преживели такъв.
В 10 – 15% от случаите ВСС се дължи на кардиомиопатии – болести на сърдечния мускул, при които той може да е задебелен или изтънен и разширен. При всички тези заболявания има риск от животозастрашаваща аритмия. Най-честа е камерната тахикардия, която преминава в камерно мъждене и стига до асистолия.
„Преживяемостта след ВСС извън болница е едва 10%, и то в развитите страни. Около 70% от случаите на внезапна сърдечна смърт стават в дома на пациента. Там преживяемостта е около 6%.
Най-добър шанс за оцеляване имат пациентите, на които ВСС се случи на оживено, публично място, при което е извършен сърдечен масаж от свидетел на събитието, наоколо има портативен външен дефибрилатор и спешна помощ пристигне бързо. Виждате, че ВСС е изключително смъртоносна. Затова трябва да се обърнем към превенцията“, обясни специалистът.
Превенция на ВСС
Напредък в превенцията на внезапната сърдечна смърт има едва от 40-те години на ХХ век. Американският кардиохирург проф. д-р Клауд Бек (1894 – 1971 г.) заимства от свои колеги направата на дефибрилатор с прав ток и започва да провежда изпитания върху животни. Но един ден по време на сърдечна операция на 14-годишно момче през 1947 г. сърцето на малкия пациент спира.
В отчаянието си проф. Бек моли да донесат дефибрилатора в операционната и прави електрош ок на пациента. Първият е неуспешен, но при втория сърцето възстановява ритъма си. Това дава начало на използването на дефибрилатори при внезапна сърдечна смърт.
В днешно време преносимите дефибрилатори са сред най-необходимото оборудване на всяка линейка. Големи са колкото таблет. В развитите страни преносими дефибрилатори са поставени на обществени места и се използват при спешна ситуация.
Съществуват и имплантируеми кардиовертер дефибрилатори в телата на пациентите. Откривателят им е д-р Майкъл Мировски – кардиолог в Израел. През 1966 г. неговият учител проф. Келер умира внезапно по време на вечеря със семейството си.
В това време дефибрилаторите вече са били известни и д-р Мировски се замисля дали не е възможно дефибрилатор да се имплантира в човешкото тяло, за да прекъсне животозастрашаваща аритмия.
Д-р Красимир Джинсов
По времето на д-р Мировски обаче дефибрилаторите са тежали около 15 кг и идеята му е будела само подигравки и насмешка. Затова той заминава за САЩ, където предполагал, че има достатъчно технически и финансови ресурси за изработването на имплантируем дефибрилатор.
За това техническо нововъведение са били необходими 14 години, за да се случи. Така на 4 февруари 1980 г. в болницата „Джон Хопкинс“ е поставен на пациент първият имплантируем дефибрилатор с тегло 290 г. Имплантирането става с отворена сърдечна операция.
Днешните кардиовертер дефибрилатори са много по-малки и се имплантират по венозен път с местна упойка и под рентгенов контрол в тялото на пациента. Един електрод се поставя в сърцето и се свързва с устройството с батерия и малко електроника. При възникване на животозастрашаваща аритмия устройството изпраща електрически импулси към сърцето, които прекъсват аритмията и така спасяват живота на човека.
Имплантируемият кардиовертер дефибрилатор може да остане в човешкото тяло до 10 години, като през това време работи със специална батерия. След този период устройството може да се замени с ново.
Превенцията на внезапната сърдечна смърт е свързана с идентифицирането на хората с висок риск - както тези с известно вече заболяване, така и онези, които са привидно здрави. При първите съвременното лечение и стриктното наблюдение са от ключово значение за предотвратяване на такива инциденти.
Най-добрата стратегия за предотвратяване на внезапна сърдечна смърт при високорисковите пациенти е имплантирането на кардиовертер дефибрилатор, в съчетание с приема на медикаменти.
Това редуцира общата смъртност на високорисковите пациенти с повече от 50%. Затова и Европейското дружество по кардиология препоръчва имплантирането на кардиовертер дефибрилатор при всички пациенти с риск от внезапна сърдечна смърт – с фракция на изтласкване на кръв от сърцето под 35%.
Слабото звено
„Кардиовертер дефибрилаторите са доста скъпи. Еднокухинен дефибрилатор в нашата болница струва около 10 000 лева, а двукухинен – около 11 000 лева. Комбинирано устройство със система за ресинхронизираща терапия с кардиовертер дефибрилатор е 16 000 лева.
Националната здравноосигурителна каса заплаща едва 8500 лева от цената на устройсвото. Така нуждаещите се пациенти трябва да доплащат значителни суми – между 1800 и 8000 лева, за да получат устройство, което да спаси живота им. За голяма част от пациентите такова доплащане е непосилно. Това е цената на техния живот, която те не могат да платят.
Неслучайно през 2020 г. в България са поставени едва 179 такива устройства, което прави около 25 дефибрилатора на 1 000 000 население. За сравнение, в Европа сe имплантират повече от 150 на милион население, а в Германия над 300 на милион.
България сериозно изостава в имплантирането на устройства, които предотвратяват внезапна сърдечна смърт, и една от причините за това е доплащането от страна на пациентите“, обобщи лекарят.
Мара КАЛЧЕВА
