- Д-р Кинова, първо да ви попитам в момента отбелязва ли се пик на някое инфекциозно заболяване?- Не, в момента няма пик на някаква определена инфекция. Забелязва се постепенно увеличаваща се, но не в такива големи размери заболеваемост от остри респираторни вирусни заболявания. Това обаче не е грип, не можем точно да кажем и какви са вирусите.
- Какви са най-честите ви пациенти?
- Най-често приемаме болни с температура, с грипоподобна симптоматика - ставно-мускулни болки, отпадналост, част от тях са с гадене, повръщане, с диарични изхождания. Обикновено са от различни възрастови групи. На този етап се забелязва известно раздвижване по отношение на хепатит А, но не кой знае колко. В момента имаме две деца с хепатит А, като преди седмица боледува едно от братчетата. Те са от малцинствените групи, от Хасково са. Преди няколко седмици имахме повече пациенти от гр. Харманли, не мога да кажа точен брой, около 7-8 човека, но не сме ги лекували едновременно. Изпишем един, дойде друг. Това имам предвид. Тези пациенти бяха възрастни, докато сега, както споменах, са деца от малцинството. По принцип да, сега е пикът на хепатит А, този есенен сезон и началото на зимата - октомври, ноември, началото на декември. И след декември вече очакваме грипа.
- В сравнение с предишни години каква е тенденцията, по-точно каква е честотата? Увеличава ли се или се запазва, а може би намалява?
- По принцип инфекциозните заболявания са сезонни, като трябва да се изтъкне, че в същото време са и епидемични, т.е. през определен брой години се получават такива големи или средно-големи епидемии. А иначе всяка година са спорадични, единични случаи, като най-характерните са въздушно-капковите инфекции. В момента например имаме само едно детенце със скарлатина. Разбрах, че в групичката му в детската градина имало и други случаи, но аз нямам информация за тях. Това е работа на лекарите от предния фронт, както се казва. До болнично лечение пристигат само по-тежките случаи. Това имам предвид, като казвам, че такива инфекции са епидемични - появяват се една година, няколко години застой, след това пак. Тази година, поне засега, не е от тях. Относно конкретния ви въпрос: картината е горе-долу една и съща. Надявам се бежанците да не променят тази картина към нещо по-различно. Но не очаквам въпреки съмненията.
- А как стоят нещата с варицелата? Четох, че някъде има огнища.
- Не, при нас на този етап варицела няма Може би преди около месец някъде лекувахме, но това бяха единични случаи. Сега няма. За наше успокоение, пък и на хората, т.нар. предепидемична обстановка е сравнително спокойна. Поне на този етап. Може би е подготовка за нещо, но засега няма. Разбира се, възникват единични случаи от вирусните инфекции, които могат да протекат по-затегнато. Например като вирусна инфекция с енцефалопатия, т.нар. мозъчен оток. Имаме единични случаи на вирусен менингит - да речем един случай на няколко седмици. Така че няма тенденция на оформяне на определено заболяване, което да преобладава и за което да се налага да предупреждаваме хората.
- Д-р Кинова, откъде се взеха толкова много вируси? Сякаш всяка седмица се появява нов. Човек влиза при личния лекар и веднага - вирус.
- Сега е сезонът им. И те обичат добрите битови условия, обичат да има събрани хора на едно място, да контактуват. Обикновено деца, пък и възрастни. Особено се вихрят в детските колективи, виждате, че децата отиват обикновено леко болни на градина, на училище. Или със сиропа за кашлица. Сеят зараза, защото тези въздушно-капкови инфекции са високо контагенозни, така че е нормално да ги има. Те вече станаха нарицателни най-вече заради намален имунитет. Това са все неща, които едва ли не са като теоретични постановки, всички пием имуностимуланти, всички говорим за бета-глюкани. Аз смятам, че това са нормални вируси, които протичат по това време на годината.
- Като казахте имуностимуланти, да ви попитам тези средства помагат ли или само се заблуждаваме, че е така? Да не говорим за имуномодулаторите, с които не трябва да се експериментира.
- Мога да кажа, че те са средства за профилактика, а не толкова за лечение. Но понеже нямат странични действия, няма как да навредят, аз смятам, че всеки може да опита, може на някого да помогнат. Може би ако се приемат по определени схеми, особено от децата и достатъчно време, дай Боже да повлияят положително. Всяко дете, всеки човек е индивидуален и съобразно това трябва да му бъде изработена определена схема за лечение. Така че не съм нито голям фен на имуностимулантите, нито съм техен противник.
- За да сме полезни все пак с този наш разговор, да припомним каква е клиничната картина на по-тежките случаи на тези вирусни инфекции, които, както казахте, сега преобладават и при вас?
- Обикновено повечето от тях, преодолявайки кръвно-ликворната бариера, при част от децата могат по въздушно-капков път да предизвикат бронхити, пневмонии, синуити И другият вариант - възпалителните процеси на мозъчните обвивки, на мозъчното вещество. Това е драматичното, тежкото. Но, за щастие, тези състояния са лечими. Ако дойдат навреме в болницата, ако преди това им е осигурено качествено доболнично лечение, нещата се овладяват. Затова казвам, че няма някаква страшна картина. Всичко е въпрос на преценка и на бързо взети решения от страна на пациентите. В смисъл, навреме да посетят личния лекар, оттам специалиста. В общи линии, така стоят нещата теоретично.
- Какви са вашите наблюдения: майките научиха ли се на правилно поведение в това отношение? Или продължават да самолекуват децата си, подведени от какво ли не?
- Искам да ви кажа, че майките са добре информирани, смятам и се надявам да са малко онези, които прибягват до самолечение. Може и да има определена категория, които се опитват сами да лекуват децата, но повечето са прекомерно бдителни, веднага обръщат внимание и поемат пътя към личния лекар. Това е добра тенденция. Те са интелигентни млади жени и проявяват много добро поведение в това отношение.
Добре е майките първо да научат децата да спазват хигиена още от малки. Ние многократно повтаряме колко е важно миенето на ръцете. Те и самите знаят, че когато е студено, трябва добре да обличат децата навън, за да се избегне простудният момент. Обикновено ако децата повишат температура, това е първият най-отявлен признак, че евентуално ще се развие някаква инфекция и че нещо се случва в организма на това дете. Другото, това е появата евентуално на обриви, на симптоми като главоболие, повръщане. Всяка майка познава детето си и трябва да обърне внимание, ако забележи нещо, което не е специфично за него - не му се играе, не му се яде, по-отпаднало е. Относно хепатита, характерна е промяната на цвета на урината, това е един от първите белези. Някои от майките, които са по-бдителни, могат да напипат увеличени лимфни възли, да кажат: да, има нещо, за което смятаме, че трябва да ви уведомим. Общо взето, това мога да кажа.
Яна БОЯДЖИЕВА
