Ракът на главата и шията е шестият най-често срещан рак в световен мащаб и представлява приблизително 6% от всички злокачествени неоплазми. Счита се, че 50 от всеки 100 000 жители развиват този вид рак всяка година, а възрастта е сред основните фактори за появата на недоброкачествен тумор в тази област на човешкото тяло. Повечето пациенти са на възраст между 50 и 70 години.
Визитка♦ Д-р Кремена Василева се дипломира като лекар в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора през 2015 г. Специалност „Медицинска онкология“ придобива през 2023 г. От 2018 г. е част от екипа на Отделението по медицинска онкология към Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. Член е на Европейското дружество по медицинска онкология, Българска асоциация по медицинска онкология, Американско общество по клинична онкология. ♦ Професионалните й интереси са в областта на туморите на глава и шия, за лечението на които работи в тясно сътрудничество със специалистите от най-голямата Клиника по уши-нос-гърло – в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Притежава удостоверения за редица преминати курсове на различни теми. Главен изследовател е в проучване на глава и шия. |
- Д-р Василева, с каква честота се установяват тези тумори?
- В световен мащаб годишно новодиагностицираните случаи на пациенти с тумори на главата и шията са над 650 000. Очаква се до 2030 г случаите да нараснат с 30%. По-често засегнати са мъжете, но и при жените се увеличава от няколко десетилетия, поради увеличаване на броя на пушачките. Това са група от злокачествени заболявания, които водят началото си от устата, носа, „гърлото“ (орофаринкс и хипофаринкс), гласните възки, синусите и слюнчените жлези. Най-често засегната област за развитие на тези тумори е устната кухина – почти 40%. 30% заемат туморите на ларинкса. На трето място са туморите на орофаринкса – 15%
- Зачестяват ли случаите на такива тумори у нас?
- Напоследък се наблюдава увеличаване на броя на новодиагностицираните с тумори на орофаринкса и то при млади пациенти (около 40-годишна възраст), като причината е заразяване на Човешки папилома вирус (HPV).
Основните рискови фактори за развитието на тези заболявания са прекомерната злоупотреба с алкохол и тютюнопушенето
Други рискови фактори са прекомерното излагане на слънчева светлина с проява на кожата в областта на главата и шията и при устнитe; някои вируси също могат да доведат до развитие на тези заболявания – Човешкия папилома вирус (HPV), Вирусът на Epstein-Barr (EBV) - Анамнезата за EBV вирусна инфекция, мононуклеозата, играе роля в етиологията на назофарингеалния карцином.
- Как се поставя диагнозата?
-Диагнозата се поставя след преглед от специалист – УНГ или ЛЧХ (лицево-челюстен хирург). При съмнение за някакъв злокачествен процес, съответният специалист може да назначи допълнителни изследвания, като КТ скенер/ ЯМР, кръвни изследвания или ендоскопия и при необходимост да вземе биопсия от съмнителен участик. Диагноза се поставя само след хистологично потвърждение от специалист патолог.
- Колко вида лечение има?
- След поставяне на диагноза, хистологично потвърдена, се сформира мултидисциплинарен екип от медицински онколог, лъчетерапевт, специалист УНГ/ЛЧХ, патолог, специалист образна диагностика. Целта е да се определи кое е най-правилното лечение за пациента, съобразно възрастта, придружаващите заболявания, вида на тумора, стадия на заболяването. Заболявания в ранен стадий ( I и II) успешно се лекуват с оперативно лечение.
При по – напреднали случаи лечението може да бъде комбинирано, т.е. оперативно, последвано от самостоятелна лъчетерапия или лъчетерапия, в комбинация с химиотерапия. При локално напреднали случаи, при които първичният тумор е много голям и не може да се оперира или да се облъчи, може да се започне първо с химиотерапия, с цел да се намалят размерите на самия тумор и след приключване на химиотерапията да се премине към оперативно лечение или лъчетерапия.
Когато заболяването се е разпространило в други органи, (най-често бял дроб), или се е появило отново след предходна операция и следоперативна лъчетерапия, могат да се направят допълнителни генетични изследвания, за да се прецени кое ще е най-подходящото за него лечение. Пациенти с еднакво заболяване, в един и същи стадий, могат да дадат различни резултати в хода на лечението.
Д-р Кремена Василева
- Как реагират пациентите и семействата им на диагнозата?
-За всеки човек, както и за близките му, новината, че има рак, предизвиква шок и обърканост. Но най-важното е както пациентът, така и неговите близки да запазят спокойствие, да знаят, че лечение има. Провеждат се много проучвания за все по-нови терапии. Има огромен напредък в лечението на тези заболявания, стига да се диагностицират навреме.
- Хирургията как повлиява на речта, на дъвченето и преглъщането?
- В зависимост от стадия на заболяването зависят и хирургичните манипулации. При пациенти в по-ранен стадий, в повечето случаи провеждането на оперативно лечение не засяга говора и дъвченето, но при по-големи тумори, когато има нужда от по-голяма операция, може да бъде засегнат говорът.
- Как се отразява на външния вид? Има ли нужда от реконструкция?
- При някои локализации – например при туморите на ларинкса, хипофаринкса, където има риск от задушаване, може да се наложи поставяне на трахеостома. Тя представлява изкуствено създаден по хирургичен път отвор в предната част на шията, в областта на трахеята, като позволява проникване на въздух и извършване на дихателни движения при наличие на фактори и процеси, които затрудняват дишането. При нея се поставя специална тръбички или канюла и по този начин се осъществява нормалното вдишване. След приключване на лечението и по преценка на лекуващия лекар тази трахеостома може да се махне.
- А трябва ли да се обърне пациентът и към други специалисти - психолог, речотерапевт?
- Много хора смятат за излишно, даже и за срамно да се консултират с психолози, но хората трябва да разберат, че понякога психолозите могат да им помогнат да приемат по-лесно диагнозата и да разберат необходимостта от последващото лечение. Пациенти с операция на ларинкса, при които са премахнати гласните връзки, могат да се обучат за използването на т. нар. ларингофони и с тяхна помощ да водят разговори с околните. В тези случаи те ще могат да водят нормален начин на живот, без да се притесняват, че вече няма как да комуникират с близки и приятели.
- По какъв начин може да се преодолее всичко това?
- С огромно търпение. Пациентите трябва да разберат необходимостта от лечението, което им се предлага. Близките им трябва да ги подкрепят и да приемат, че диагнозата рак е шок за всеки, който я чуе, но с правилен подход на лечение и правилен избор на терапия, това заболяване е лечимо.
- Какви са шансовете за пълно излекуване? От какво зависят?
- Шансовете за пълно излекуване са много големи, стига всичко да е хванато навреме. Затова не трябва да се губи време и да се отлага прегледът при специалист при всяко едно съмнително подуване в областта на главата и шията, или всяко едно необичайно кървене от носа или устата, раничка в устата, които не зарастват повече от 10 дни, дрезгав глас. Появата на някой от тези симптоми не винаги означава, че има рак, при други заболявания също може да има подобни оплаквания. Когато имате оплаквания, не изчаквайте 5-6 месеца, а веднага потърсете лекар!
Марияна МАРИНОВА
