- Д-р Темелкова, колко е сериозно заболяването остеопороза и какви са рисковете от неговото неглижиране?
- Остеопорозата прогресира с времето и хората, които страдат от нея, стават все повече. Затова трябва да накараме българите да мислят за превенция на тази болест. За остеопорозата е характерно намаляване на костната маса, влошаване микроархитектурата на костите, чупливост и риск от фрактури. Огромна част от населението познава този проблем, но не му отдава достатъчно внимание. Над 90% от жените, които са си счупили китката на 50-годишна възраст, изобщо не мислят, че това е сигнал за болест. Ако от първото счупване започне активно лечение, няма да се стигне до последващата каскада от усложнения. След счупване на китка 50% по-вероятно е да настъпят вертебрални фрактури (на прешлени), има пет пъти по-голяма вероятност от бедрени фрактури, а рискът за смърт се удвоява.
За съжаление и колегите ортопеди си свършват само тяхната тясноспециализирана част от работата, когато при тях дойде пациент с фрактура. Би трябвало след счупване на китка тази жена или този мъж да се насочи да си изследва костната плътност, за да се разбере дали има остеопороза и да се започне лечението й.
- Как се установява остеопороза?
- Измерването на костната минерална плътност, или костна маса, се прави за диагностика на остеопорозата, да се предскаже фрактурният риск, а също и за да се мониторира вече започнала терапия. Костната дезитометрия се прави по няколко начина.
Изследването DEXA е златен стандарт
Чрез двойноенергийната рентгенова остеодензитометрия (DEXA) е технически възможно да се измери плътността на целия скелет, но като световен стандарт се използва само измерване плътността на лумбалните прешлени и на едната бедрена шийка на тазобедрената става. Понякога пациентите ни молят да им изследваме лявото рамо или дясното коляно, защото боли. Това няма връзка с остеопорозата - ставните болки имат съвсем друг характер. За радост имаме все повече дензитометри, но за съжаление с тях не се работи особено компетентно.
Ултразвуковата дензитометрия имаше изключително широко приложение в предишни години със своите ползи и рискове. Защото ултразвуковите апарати като куфарчета, с които се мерят петите при всякакви кампании, са ориентировъчен скринингов метод, който се прилага само за жени в менопауза. Абсолютно погрешно с такива апарати се изследват жени на 30-годишна възраст.
Компютърната томография, или скенер, измерва стойностите на костната маса, но те са различни от критериите за остеометрия. Този метод може да се използва само за оценка на фрактурния риск, но не може да е база за диагноза. Освен това изследването със скенер е с голямо лъчево натоварване.
Изследването на костната маса на прешлените е само един от елементите на диагнозата, защото апаратите мерят само калций на квадратен сантиметър. А има хора със смачкани или ошипени прешлени. Когато прешленът се е смачкал, той става фалшиво по-плътен. Затова се случва понякога хора със смачкани прешлени, да имат счупена бедрена шийка, но да не могат да бъдат диагностицирани технически, че са с остеопороза. В такъв случай се използва измерване на предмишницата.
Критериите на СЗО за диагностика на остеопороза се базират само на изследването ДЕКСА.
+1 или 1 е нормалната костна плътност
Говорим за остеопения, или ниска костна маса, при - 1 до - 2,5. А под - 2,5 вече имаме остеопороза.
Веднага след измерване пациентите питат дали им е тежко състоянието. Но тежестта на състоянието не се установява с тези данни, а с това дали един човек има счупвания или не. Резултатът може да е -2,5 и пациентът да има три счупвания. Тогава остеопорозата е тежка. А имам пациенти с -5, които никога не са чупили. Тежката остеопороза се свързва с наличие на счупвания. От двама души с един и същ резултат от изследването трябва да се лекува този, който има родител с бедрена фрактура, тоест с наследствено предразположение. Лечението на другия пациент може да се дискутира.
- Коя е рисковата група пациенти, които трябва да се изследват?
- В общия случай това са хора над 65 години, жени в менопауза и в прехода на менопауза, при които има ниска телесна маса, предшестващи фрактури и хормонална терапия, най-често свързана с лечение на карцином на гърда.
При мъжете костната маса пада по-бавно и по-късно се развива остеопороза. Затова при тях се препоръчва изследване на възраст над 70 години. В по-млада възраст трябва да се изследват мъже с рискови фактори - ако имат предшестваща фрактура, родител със счупване на бедрена шийка, ако са пушачи, ако се лекуват за друго заболяване с кортикостероиди, ако употребяват над три единици алкохол на ден. Ролята на алкохола в генезата на остеопорозата при мъжете е изключително сериозна. Спирането на алкохола и тютюнопушенето са първите стъпки за профилактика на заболяването, въпреки че българите не са склонни да го направят. По отношение на хранителния режим трябва
да се приема калций от 1200 до 1500 мг на ден
Третата профилактична мярка е активен двигателен режим и предпазване от падане. Хлъзгавите плочки в банята и излъсканият паркет в хола крият изключително голям риск от падане и съответно от фрактури.
- Какво представлява съвременното лечение на остеопороза?
- Разполагаме с изключително голям набор от препарати за лечение на остеопороза. Но не всички медикаменти са за всички проблеми при заболяването. При проблем с прешлените се дават едни медикаменти, при проблем с бедрената шийка - други. Защото това са различни типове кости и фрактурите са различни. Има сериозни изисквания към фармацевтичната индустрия, когато вкарва лекарство за една индикация. Регистрирани са препарати за прешленни фрактури, а има и препарати, регистрирани и за двата типа фрактури - на прешлените и на бедрената шийка.
Основната група медикаменти са антирезобтивни, защото в менопауза с отпадането на половите хормони започва ускорено разграждане на костта, т.е. резорбцията е по-голяма.
Друга група са костобразуващите медикаменти - те стимулират изграждането на костта.
- До каква степен лечението на остеопорозата подобрява състоянието на пациентите?
- Основна цел на лечението е предотвратяването на фрактури от минимална травма - падане от собствен ръст. Трябва да се знае, че при хора с остеопороза едно счупване води до каскада от счупвания и до рязко падане качеството на живот, а понякога и до смърт.
Ако лекуваме пациент една година, настъпва 59% редукция на клиничните фрактури на прешлените. Ако го лекуваме година и половина, редукцията на фрактурите е вече 63%, а ако го лекуваме три години, колкото е минималният срок, можем да намалим с 90% риска от множество фрактури. Със всяка следваща година от лечението намаляват не само клиничните фрактури с болка, но и тези, които са установени случайно на рентген. При това ефектът на терапията се запазва в продължение поне на десет години.
Възрастни пациентки най-често ми споделят: “Докторке, преди колкото пъти паднех, толкова пъти чупех. Сега падам, но не чупя”. За мен това е абсолютен атестат за ефективността на лечението извън клиничните проучвания.
Лечението на остеопороза в никакъв случай не е доживотно, не е необходимо пациентите да бъдат на терапия непрекъснато до края на живота си. Продължителността на терапията е индивидуализирана спрямо конкретния пациент. Трябва да се знае обаче, че терапията е ефективна само когато се изпълнява точно по предписание на лекаря и в необходимата продължителност. Не може да се спира терапията, когато пациентът си реши сам, и да очаква ефект. Ако искаме да постигнем нещо, лекарствата трябва да се пият в дозите, в последователността и във времетраенето, както са предписани от лекаря.
Мара КАЛЧЕВА
