Специалистите от Международната агенция за изучаване на рака твърдят, че има връзка между замърсения въздух и онкоболестите - особено при карцином на белите дробове и на пикочния мехур. Като канцерогенни са определени и твърдите частици, които замърсяват въздуха най-много. Макар че има известна разлика в степента на замърсяване на различните места по света, учените смятат, че тези изводи, които са направили в изследванията си, са валидни за цялата планета.
“Според статистиката 5-те най-запрашени български града са Пловдив, Плевен, Пазарджик, София и Перник. При тях има увеличение на фините прахови частици, в които се абсорбират вируси, полени, бактерии. Малките частици, веднъж попаднали в долните дихателни пътища, могат да проникнат в кръвообращението и много трудно могат да бъдат изчистени от него”, обясни д-р Пламен Титоренков, асистент в Клиниката по белодробни болести на ВМА.
“Шалът е механична преграда пред фините прахови частици, но в дни с повишена запрашеност е по-добре да не стоим дълго на открито. Марлените маски не бива да се носят с часове, защото концентрират замърсители”, съветва още специалистът.
“Световната здравна организация свързва замърсяването на въздуха пряко с пет от най-разпространените и влошаващи качеството на живот белодробни и сърдечносъдови заболявания. Въпреки това здравното министерство на България не събира данни за щетите върху здравето, които то нанася, нито взима мерки, защото това би трябвало да правят общините. В същото време въздухът в българските градове е сред най-замърсените в Европа и страната е на 25-о място по смъртни случаи заради това в света - мръсният въздух убива по 50 българи на ден”, коментира още пулмологът.
- Д-р Титоренков, има ли сериозно завишаване на пациентите с белодробни проблеми заради силно замърсения въздух у нас?
- В условията на сезонна повишена заболеваемост от респираторни инфекции е трудно да се прецени колко от посещенията в пулмологичните кабинети се дължат на замърсеността на въздуха и колко на инфекциозните причинители, защото дихателната ни система се очиства от навлезлите в нея замърсители чрез кашлицата.
Носенето на маски и шалове пред устата са добър начин да се предпазим от мръсния въздух, когато излизаме навън. Лошото е, че маските пазят за кратко време и трябва често да се сменят - на интервал от 20 мин до час максимум.
Вижте, въздухът се замърсява най-вече от цигарения дим, от запалени сметища, пушещите комини на къщите през зимата и др. Те са най-големият замърсител, който доброволно вдишваме всекидневно. Пораженията от цигарения дим са същите като от токсичните газове и прахови частици, за които вие питате. Замърсителите, които току-що споменах, действат през определени дни в годината, през зимата най-вече, както и в горещите летни дни, докато цигареният дим ни трови целогодишно, а проблемът с него продължава да е силно неглижиран.
Фините прахови частици, когато се инхалират продължително време, понякога с години, могат да предизвикат хронично възпаление в дихателните пътища и в крайна сметка да доведат до развитие на фиброза, или както народът ни го нарича - срастване в белите дробове. Затова кашлицата и общата отпадналост са първите признаци след пораженията на мръсния въздух.
- Какъв е ефектът от замърсяването на въздуха върху здравето ни?
- Множество заболявания са свързани със замърсяването на въздуха, тъй като примесите в атмосферата служат не само като алергени, но и като химически дразнители, които
отварят пътя и на алергените, и на инфекциозните агенти като бактерии, вируси, туберкулозни инфекции.
Когато коментираме качествата на въздуха, трябва да имаме предвид, че освен основните газове, които нормално съдържа, той може да бъде преносител и на частици. Част от тях могат да дразнят само механично, като да речем минералните частици, които може да вдишваме като прах, но освен това голяма част са и химически активни, например саждите на всички двигатели и най-вече дизеловите.
Наблюдават се интересни феномени на засилване на вредните ефекти, когато има комбинация от алергени и такива частици. Това е едно от обясненията защо в градовете има повече хора, които са алергични към полени, отколкото в селските райони. В градската среда комбинацията от дизелови сажди с поленови зърна е много по-алергизираща, отколкото са полените сами по себе си.
- Кои заболявания са доказано свързани с него?
- Във въздуха има и много други химикали и субстанции, които се изпаряват например от покритията в затворените помещения, или са свързани с промишленост. Освен това има много голям спектър от фини прахови частици - част от тях се утаяват бързо, което намалява вредата им, докато други остават смесени с въздуха, например котешкият алерген. Затова има хора, които развиват алергии срещу котки, без дори да имат домашен любимец.
- До каква степен запрашеният градски въздух влияе на белите дробове, особено при хора, които страдат от астма или алергия?
- Разбира се, че запрашеността на въздуха, който дишаме, влияе на белите дробове. Все пак всичко зависи от това какви са частиците във въздуха и каква е “настройката“ на организма.
Първото действие е дразнене върху лигавиците на дихателните пътища, проявяващо се като остър бронхит с кашлица и отделяне на храчки, което преминава след излизането от запрашената зона. Възможно е при продължително инхалиране на повишени концентрации прахови частици да се стигне до натрупването им в различни части на белите дробове. Те да реагират и да се получи заместване на нормалната тъкан със съединителна. Като пример за това може да се посочи силикозата. Тези болести се развиват, когато човек професионално е изложен на такива въздействия.
Хората със здрави бели дробове понасят прахови натоварвания по-лесно,
отколкото тези със заболявания като астма или хроничен бронхит.
- Възможно ли е да се предпазим по някакъв начин, има ли спасение за градските хора?
- Ако говорим най-общо за въздуха, който дишаме обикновено в градска среда, при нормални обстоятелства не се налага да се предприемат някакви специални мерки за защита. Колкото до домашния прах, за който се смята, че води до алергии, не е практически възможно да го избегнем и освен да го почистваме редовно, друго не ни остава. Известна е и друга дилема: или лоша хигиена и инфекции, или добра хигиена и алергии.
Човешкият организъм е произлязъл от прахта и пак в прахта отива, ако използваме библейския израз. Страхът от прах вероятно има и подсъзнателен аспект във връзка с тленността и отминаващото време. Така че не се страхувайте от прахта и от калта. Те са естествени. Нашият страх от тях е неестествен. И това е по-вероятната причина за алергиите.
Трябва да се предпазваме обаче от професионалния прах чрез използването на различни маски - от най-простите до такива подобни на акваланги, а пациентите с хронични белодробни заболявания да си вземат редовно назначените медикаменти.
Добре е да се диша чист въздух, но трябва добре да се помни, че атмосферата, в която живеем, я създаваме самите ние. Не съм срещал по-вреден фактор от самия човек. На това трябва да се обръща внимание според мен, а не на набедените прашинки.
- Кои са най-застрашените групи?
- Податливостта на здравословни проблеми в известна степен се дължи на генетични фактори - ако има белодробни болести в семейството или алергии, е желателно да се взимат по-стриктни мерки за профилактика. Иначе всички хора дишат и
всички са податливи на замърсяването,
но тъй като има кумулативен ефект, естествено, колкото по-дълго време човек е в контакт със замърсения въздух, толкова повече нараства и рискът от възникване на болест. При децата, при които още не са се натрупали големи количества по простата причина, че не са живели дълго, тези рискове се наблюдават в по-малка степен.
От друга страна, детският организъм е с доста незрели детоксикиращи функции, т.е. той реагира на много по-ниски количества вредители от възрастните. Заради това, че са по-ниски на ръст, децата са в контакт с алергените, които се утаяват, а там концентрацията е понякога доста по-висока. Затова трябва да се обърне много внимание на качествата на въздуха в помещенията, защото е за предпочитане изобщо да не възникне заболяване, отколкото да възникне и след това да го лекуваме.
- При алергичните деца каква роля играе мръсният въздух?
- При алергиите се смята, че неблагоприятната битова среда е основен фактор за алергизиране на обитателите на жилището. Така че по-скоро в голяма степен децата са алергизирани към жилищата или детските градини, в които растат. Наистина е важно да се обърне внимание на средата и да се работи за намаляване на алергенността й, особено за неща, които не са въпрос на големи усилия - например да не се претрупват с мебели жилищата, да се проветряват достатъчно, да се избират препарати, които не са силно миришещи и увреждащи дихателната лигавица, да няма мухъл. Това са неща, които лесно могат да се направят, стига човек да насочи вниманието си към тях.
Същото важи и за такива места като физкултурните салони, училищните стаи, детските градини. Те трябва да са обзаведени така, че да може да се осигури достатъчно кислород и проветряване. Неща, които наистина са важни за здравето на децата.
Доц. д-р Иво Петров: Смогът разболява сърцето
Австралийско проучване доказва недвусмислено, че замърсяването на въздуха има директна връзка с увеличаването на сърдечносъдовата заболеваемост, посочва националният консултант по кардиология доц. д-р Иво Петров.
“Атеросклерозата например е полигенно заболяване и се причинява от различни механизми, включително влиянието на различни токсини. В цигарения дим най-вредната компонента, тази, която причинява всъщност заболяването, са продуктите на горенето. По същия начин въздухът в наши дни е замърсен най-вече от продукти на горене в модерния ни начин на живот. Така че не е тайна, че продуктите на горенето в замърсения въздух са сред причините за повишената съдова заболеваемост. Макар че претендира да е модерен град, голяма част от домакинствата в София се отопляват на дърва и въглища, които допълват мъглата и влагата”, казва специалистът.
“Сърцето и белият дроб са като скачени съдове, затова е нормално замърсяването да повлиява в негативна посока едновременно и на двете системи - когато едната е нарушена, се уврежда допълнително и другата. Получават се астматични пристъпи, възпаления на бронхитите. Това е една от предпоставките за нарушаване на само на циркулацията, но и на газообмена при пациента с белодробни заболявания”, отбелязва кардиологът.
“Атеросклерозата например е полигенно заболяване и се причинява от различни механизми, включително влиянието на различни токсини. В цигарения дим най-вредната компонента, тази, която причинява всъщност заболяването, са продуктите на горенето. По същия начин въздухът в наши дни е замърсен най-вече от продукти на горене в модерния ни начин на живот. Така че не е тайна, че продуктите на горенето в замърсения въздух са сред причините за повишената съдова заболеваемост. Макар че претендира да е модерен град, голяма част от домакинствата в София се отопляват на дърва и въглища, които допълват мъглата и влагата”, казва специалистът.
“Сърцето и белият дроб са като скачени съдове, затова е нормално замърсяването да повлиява в негативна посока едновременно и на двете системи - когато едната е нарушена, се уврежда допълнително и другата. Получават се астматични пристъпи, възпаления на бронхитите. Това е една от предпоставките за нарушаване на само на циркулацията, но и на газообмена при пациента с белодробни заболявания”, отбелязва кардиологът.
Проф. д-р Тодор Попов: Алергичните болести се увеличават от замърсяването
Промяната на климата и замърсяването на въздуха са сериозни фактори, засилващи алергенността на познати досега алергени, които в естествени условия нямат тази агресия за създаване на чувствителност у хората.“Мръсният въздух, независимо дали е от битово, индустриално или друго естество замърсяване, променя структурата на алергените и най-вече на тези от растителен произход като полените. Като се промени тяхната биохимична структура, като се свържат по повърхността им различни микропрашинки от околната среда, например частиците от работата на дизеловите двигатели, те вече придобиват съвсем нови свойства. Доказано е, че точно по тази причина, ако има паркове и градини в близост до магистрали и индустриални предприятия, хората, които живеят наблизо, са по-алергични, отколкото другите”, казва проф. Попов.
“В страната ни се увеличава честотата на алергичните болести, което означава, че освен тези, които ги наследяват, се появяват и повече нови хора, които стават жертва на променения климат и замърсяването. Класическият вариант е алергията да възникне в детството, но вече и всякакви други варианти са ни познати, особено при хората, чиято професия е свързана с някакво специфично замърсяване”, коментира националният консултант по алергология и началник на отделение “Респираторна алергия и атопия” в Клиниката по алергология на Александровска болница.
Проф. д-р Коста Костов: Фините прахови частици увреждат белия дроб
Около Коледа и Нова година и последващото дълготрайно застудяване пациентите, приети с обострени хронични заболявания във Военномедицинска академия, значително са се увеличили, разказа проф. Коста Костов, национален консултант по пулмология и фтизиатрия и завеждащ на Клиниката по белодробни заболявания на ВМА.
“Подобно замърсяване е пагубно - приемаме в отделението хронично болни, които са с изострено състояние само заради излизането си навън. Дни наред преди това са били добре, но излизат и се влошават моментално. Фините прахови частици изчерпват защитните механизми на белия дроб и с времето предизвикват трайни възпаления - хроничен бронхит, астма и ХОББ. Мръсният въздух е рисков фактор и за по-страшни болести като рак на белия дроб. В дни на силно замърсяване хората с хронични белодробни заболявания задължително трябва да се обърнат към лекуващия си лекар и той при нужда да увеличи медикаментите им за овладяване на кризите.
Пациентите няма как да се предпазят, маските за лице са половинчат и несериозен метод, а не всички могат да си позволят да се затворят вкъщи и да чакат, докато облакът прах се разсее. Вместо това са необходими мерки и стратегии от държавата, като се започне оттам да се идентифицират най-големите замърсители и да бъдат спрени. Но мен никой не ме е търсил за мнение, идеи или съвет по проблема”, скептичен за решаването на проблема с мръсния въздух е известният пулмолог.
“Подобно замърсяване е пагубно - приемаме в отделението хронично болни, които са с изострено състояние само заради излизането си навън. Дни наред преди това са били добре, но излизат и се влошават моментално. Фините прахови частици изчерпват защитните механизми на белия дроб и с времето предизвикват трайни възпаления - хроничен бронхит, астма и ХОББ. Мръсният въздух е рисков фактор и за по-страшни болести като рак на белия дроб. В дни на силно замърсяване хората с хронични белодробни заболявания задължително трябва да се обърнат към лекуващия си лекар и той при нужда да увеличи медикаментите им за овладяване на кризите.
Пациентите няма как да се предпазят, маските за лице са половинчат и несериозен метод, а не всички могат да си позволят да се затворят вкъщи и да чакат, докато облакът прах се разсее. Вместо това са необходими мерки и стратегии от държавата, като се започне оттам да се идентифицират най-големите замърсители и да бъдат спрени. Но мен никой не ме е търсил за мнение, идеи или съвет по проблема”, скептичен за решаването на проблема с мръсния въздух е известният пулмолог.
Подготви Люба МОМЧИЛОВА