Д-р Рафаел Мирчов: Мъжете страдат 2 пъти по-често от жените от камъни в бъбреците!

Д-р Рафаел Мирчов е началник на отделението по урология към болница “Вита”. Специалист е по екстракорпорална и лазерлитотрипсия на конкременти на пикочната система; конвенционално и трансуретрално ендоскопско хирургично лечение на заболяванията на пикочо-половата система. Завършил е медицина през 1997 г. в Медицинския университет - София и придобива специалност “Урология” през 2002 г. в Александровска болница. Бъбречно-каменната болест е едно от най-често срещаните урологични заболявания у нас, тъй като България попада в регион с ендемично разпространение на болестта. Над 1 милион българи ще получат поне една бъбречна криза през живота си и едва ли някой желае да изпита това преживяване отново. Всяка година най-малко 40 000 души образуват бъбречен камък. Това е повече от броя на инфарктите и инсултите за година, взети заедно.

- Д-р Мирчов, кои са най-честите причини за образуването на камъни в бъбреците?
- Причините за образуването на камъни в бъбреците са комплексни. Най-общо казано, камъните се образуват, когато нещо не достига или е в излишък в състава на урината и също така, когато не приемаме достатъчно вода. Водата е необходима, за да разтвори всички филтрирани от кръвта ни отпадъчни вещества. Понякога придобит или вроден недостиг на някои вещества потиска изкристализирането на бъбречните камъни.

- Какви са рисковите фактори, които водят до появата на камъни в бъбреците?
- Рисковите фактори за образуване на камъни в бъбреците са: наличие на много калций в урината, голямо количество оксалати в нея, наличие на много пикочна киселина в урината, намалено количество на цитрати, бактериални инфекции, цистинови камъни, недостатъчен прием на вода и малък обем урина - концентрирана урина.

- Има ли статистика в България колко са хората, които страдат от това заболяване?
- В момента в България около 600 хиляди души страдат от бъбречно-каменна болест - нефролитиаза, като това представлява около 7-8% от населението на страната. Хората, които се очаква до края на живота си да образуват бъбречни камъни, са над 800 хиляди. България се счита за ендемичен район за бъбречно-каменна болест, със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа. Моите наблюдения са, че от бъбречно-каменна болест боледуват два пъти по-често мъжете. Болестта за съжаление засяга не по-малко младите, включително и децата.

- Какви са методите за диагностика на тази болест, които се прилагат у нас? Кой е най-широко прилаганият метод от тях?
- Най-широко разпространеният и достъпен за всички метод на диагностика е ехографията. Когато чрез нея се диагностицира затруднено оттичане на урина в един от бъбреците, най-често вследствие на придвижил се камък по пикочопровода, е необходима допълнителна образна диагностика. Най-често това са: рентгенография на пикочната система, венозна урография -много ценен и информативен за уролога метод, компютърната аксиална томография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс.

Като допълнителни изследвания понякога се налага извършване на радиоизотопна нефрография и динамична бъбречна гамакамерна сцинтиграфия. Допълнителни необходими изследвания са и лабораторните: пълна кръвна картина, биохимични кръвни анализи, урина за пълен химичен анализ, седимент и микробиология. Те дават ценна информация за състоянието на пациента, за наличие на инфекции в кръвта или урината, за натрупването на отпадъчни елементи в кръвта вследствие на затруднена функция на бъбреците.

- Кои са първите стъпки в лечението на камъни в бъбреците, след като при даден пациент е диагностицирано заболяването?
- На първо място е нужна профилактика. Хората трябва да проявят желание и да осъзнаят необходимостта от ежегодни профилактични прегледи тогава, когато нямат оплаквания. Когато вече имаме диагностициран конкретен проблем, следва обсъждане с пациента на методите за справяне с него. Те биват неинвазивни или инвазивни. Най-популярният неинвазивен метод е екстракорпоралната литотрипсия -извънтелесно разбиване на камъка.

- Кои са инвазивните методи за лечение на бъбречно-каменната болест?
- Инвазивните методи, които най-често се прилагат, са няколко. При ендоскопията например урологът прониква под оптичен контрол до мястото на конкремента по хода на естествените пикочни пътища, като пристъпва към ултразвукова или лазерна деструкция на конкремента.




Между другото:

Отворената хирургия е познат инвазивен метод, при който чрез класически разрез се достига до болния орган. А минимално инвазивният метод е лапароскопският. При него през малки отвори на кожата се прониква до уретера, до пикочния мехур или до легенчето на бъбрека, където се намира конкрементът. Изборът на конкретен оперативен метод е следствие от проведена дискусия между пациента и лекаря, като преценката на уролога тук е с най-голяма тежест, тъй като понякога хирургичното и анестезиологичното време става дълго, увеличава се рискът за болния тогава, когато не е навременно преценен за отворена операция и т.н. Предимствата, когато пациентът е подходящ за безкръвна операция, са свързани най-вече с по-краткия болничен престой и по-бързото възстановяване, особено когато пациентите имат и придружаващи хронични заболявания.




Милена ВАСИЛЕВА