Д-р Родина Несторова: Имаме бебета, родени с артрит!

„Сутрешна скованост в малките стави на ръцете, стъпалата, глезените, китките, лактите или колената. А след време тези болки завладяват рамената и тазобедрените стави. Ако сковаността отшумява след повече от час, то тялото ви дава сигнал, че може да е повалено от ревматоиден артрит.”

Това обясни ревматологът д-р Родина Несторова. Специалистката заяви, че други симптоми на тежкото заболяване са оток на меките тъкани около ставите, който обаче може да се разпознае само от лекар, както и т.нар. ревматоидни възли - кожен феномен в областта на лакътните стави, който се появява само при тази диагноза.

„У нас около 70 000 души страдат от ревматоиден, около 30 000 - от псориатичен артрит, и около 20 000 от болестта на Бехтерев - системни автоимунни заболявания, които причиняват хронично възпаление на ставите. Може да се засегнат тъканите около ставите, както и други органи и системи в човешкото тяло”, допълни д-р Несторова, секретар на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза.

- Д-р Несторова, колко са болните у нас? Навреме ли търсят медицинска помощ?
- Става въпрос за т.нар. възпалителни ставни заболявания или артрити. Пациентите трудно достигат до ревматолога навреме. Причините са няколко. Една от тях е, че ставният синдром се променя през дните - има дни, в които е по-силен, други, в които почти не се усеща. Болният свиква с болката. Дори при доказан артрит, 70% от пациентите смятат, че няма лечение и следователно няма нужда да се търси помощ. Дори пациентът да реши, че трябва да се лекува, невинаги има направления при семейния лекар и така пак не стига навреме при ревматолога.

- Какво трябва да ни се случва, за да отидем при ревматолог?
- Най-важни са симптомите на болка, оток и сутрешна скованост в ставите. При ревматоиден артрит това най-често е в китките и малките стави на ръцете. При болестта на Бехтерев сковаността и болката са най-вече в таза и гръбнака. При псориатичния артрит може да има както засягане на периферните стави, така и на гръбнака.


Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване. То води до ненормално активиране на защитната система, по този начин специфични имунни клетки преминават в ставите, лимфната тъкан и кожата. Те произвеждат антитела, които предизвикват ерозия и деструкция на ставните повърхности, т.е. при заболяването имунната система обърква собствените тъкани с чужди и ги атакува.

Болестта засяга три пъти по-често жените. Както при другите автоимунни заболявания - сред тях са псориазисът, мултипленната склероза, диабетът от тип 1 и др. -

причинителят е неизвестен

Медицината все още не може да каже какво го отключва. Предполага се, че роля играят наследствеността, вируси и др., но точен отговор няма. Затова не е открито и дефинитивно лечение.

- Пациенти споделят, че поставянето на диагнозата им е отнело по 8-10 и повече години, че често болката е смесвана с неврологична. Случва ли се това наистина, може ли да се обърка диагнозата?
- Докато пациентът стигне до ревматолог, минават месеци и години. Най-често са посещавани ортопеди и невролози. С една до три години закъснява диагнозата на ревматоидния артрит, а с шест до девет години закъснява диагнозата на болестта на Бехтерев - имаме случаи с 15 и повече години. Подобно е и при псориатичния артрит, защото не се прави връзката между кожното заболяване - псориазис - и ставния синдром.

- Какви са последиците от нелекувания артрит? Кои органи и системи най-често засяга и как?
- Тъй като се засяга основно активната възраст, закъснението на диагнозата и лечението резултира в силно понижено качество на живот на пациента, продължителна неработоспособност и в крайна сметка до инвалидизация. За 10 години над 60% от пациентите са с някаква степен на инвалидност.

Освен ставите коварно може да се засегнат белият дроб – например да получи плеврит, сърцето, съдовата система, бъбреците, очите. Те се засягат при нелекувани болни и при висока активност на имунното възпаление.

- Липсата на здравна култура у българина ли е най-честата причина за толкова „запуснати” случаи?
- По принцип - да. Но тук е мястото да подчертая ролята на пациентските организации на артритите, които допринасят изключително много за

повишаване на здравната култура

особено сред болните с артрит и техните семейства. Те организираха и деня на артрита - 12 октомври, за да може цялата общественост да научи повече за тези заболявания. Особено голяма е ролята на медиите, каквато сте и вие - на в. „Доктор”.

- Колко са заболелите млади хора?
- Нямаме такава статистика, но със сигурност артритът засяга главно активната възраст - между 25 и 50 г. Трябва да се знае обаче, че няма пощадена възраст, възможно е да бъдат засегнати хора от 0 до 100-годишна възраст. Имаме родени бебета с това заболяване!

- Защо болестта „хваща” в лапите си дори спортисти?
- Става въпрос за автоимунни заболявания. В тези случаи професията няма значение. Имунната система прави грешка и приема своите клетки като „чужди”. Натрупват се имунни клетки в ставите, които започват да изработват антитела. Така се стига до развитието на ерозии и деструкция на ставните повърхности. Развива се т.нар. ерозивен артрит, който е причината за инвалидизацията на болните.

- Каква прогноза дават лекарите на пациентите с тази диагноза?
- През годините лечението се провежда с т.нар. нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и болестомодифициращи антиревматични медикаменти. С тях постигаме добра прогноза, но при 50-60% от болните само в краткосрочен план. През последните години навлезе биологичната терапия. Става въпрос за високоактивни биологични молекули или части от тях, които атакуват имунното възпаление. Прилага се при пациенти, които са с неуспех от изброеното лечение. С биологичните средства контролираме артрита и така прогнозата става добра и в дългосрочен план.

- Може ли да се каже, че българите с артрит имат възможност да се лекуват с биологични средства?
- Да, защото това лечение се реимбурсира от Здравната каса.

Не всеки болен с артрит обаче е подходящ за биологично лечение

Преценката се прави от лекуващия ревматолог, който след подготовка на документи и изследвания насочва болния към експертна комисия. Има три такива комисии са у нас - съответно към медицинските университети в София, Пловдив и Варна. При положителна оценка на експертната комисия, документите се насочват към Здравната каса, където също има комисия. Разрешението за биологично лечение отнема около 2 месеца.

- Умира ли се от артрит?
- Артритът влошава сериозно качеството на живот на пациента, стига се до обездвижване, поради което се повишава сърдечносъдовият риск. Продължителността на живота се скъсява средно с около 10 години.

- А как да се предпазим? Диета, добавки, храна - кое е най-доброто?
- Не знаем точната причина за възникване на артрита, затова няма как да се предпазим със сигурност. Въпреки това, ето някои съвети:

• Цигарите са доказан рисков фактор за артрит. Според различни статистики между 70 и 85% от пациентите с артрит са пушачи.

• Всяко огнище на възпаление в организма - инфекции на гърлото, горни и долни дихателни пътища, черва, зъби и т.н., може да отключи развитието на артрит.

• Много е важно всекидневното физическо натоварване. По-леко протича артритът при пациентите, които спортуват.



Люба МОМЧИЛОВА