Когато говорим за артритни заболявания, за костни нарушения и прочее от тази голяма група заболявания, винаги асоциираме с възрастта. И сякаш забравяме, че и децата за съжаление могат да развият такива болести. За най-честите ревматологични заболявания в детска и юношеска възраст разговаряме с доц. д-р Стефан Стефанов от Клиниката по детска ревматология в Педиатрията в София.
- Д-р Стефанов, преди няколко месеца направихме за нашите читатели много полезно интервю за детския ревматоиден артрит. Сега ми се ще да поговорим и за другите ревматологични заболявания в детска и юношеска възраст. Кои са най-често срещаните?
- Искам да започна с това, че много заболявания протичат със ставни болки или с някаква симптоматика от страна на ставите - куцане, отказ от движение и други проблеми. Под чисто ревматологични заболявания разбираме тези, които са израз на възпаление, засягащо ставите. И вече от групата на тези заболявания най-чести са т.нар. реактивни артрити, които винаги са провокирани от някаква инфекция - било то на гърлото, на червата или на уринарния тракт. И не на последно място - вирусен артрит, съответно развил се след вирусно заболяване.
- Какво е типичното за различните форми на реактивния ревматоиден артрит?
- Типичното е това, че те са бързопреходни. За разлика от хроничния ревматоиден артрит при децата, за който разговаряхме предишния път - той е хронично, дълготраещо заболяване с продължително лечение.
- Тук е мястото да ви попитам какви са симптомите?
- Симптомите са болка, оток на ставите, накуцване, но веднага бързам да кажа, че са бързопреходни - преминават в рамките на няколко седмици.
- Като ви слушам, излиза, че те са с по-добра прогноза от хроничния ревматоиден артрит?
- Да, с по-добра прогноза са. Както ние казваме, реактивните артрити са “хрема на ставата”, т.е. не остават трайни поражения, не водят до ерозия и разрушаване на хрущяла, не водят до костни и структурни аномалии. Нито до изкривяване на крачетата, както често се случва при другите хронични и продължителни артрити.
- И въпреки това налагат лечение, предполагам. Как ги лекувате?
- Естествено, че изискват лечение - то е с противовъзпалителни средства. И веднага добавям - нужно е лечение на основното заболяване, което е отключило артрита. Т.е., ако детето е имало вирусна инфекция, която е минала и заминала. Или бактериална инфекция, която е минала и заминала, тогава прибягваме до лечението, което ви посочих - с болкоуспокояващи и противовъзпалителни. Съществуват и локални процедури - например охлаждане на ставата е една от тях.
- На какво да обърнат внимание родителите?
- При най-малките деца един от първите признаци е отказ от движение, тъй като по-често се увреждат долните крайници и по-рядко - горните. Освен това - накуцване - при малките това означава, че те много внимават с едното краче, т.е. не го включват в движението, сякаш го щадят. Променят и походката си било то при тичане, било при ходене. Изпитват сутрешна скованост и болка. И ако на фона на този типичен признак се появи оток на някое място, подуване на ставата, тогава вече почти няма съмнение, че става дума за артрит. Освен че е подута, ставичката е и по-топла при опипване. Не е изключено тези признаци и симптоми да са съпроводени с температура, както не е изключено зачервяване на това място. Искам още нещо да отбележа - при най-малките деца - бебенцата, болестта се проявява с това, че те пищят силно, когато им поставят памперса, което значи, че изпитват болка в едното краче.
Яна БОЯДЖИЕВА
Д-р Стефан Стефанов: Инфекция провокира реактивния артрит при децата!
Най-често той се причинява от възпаление на гърлото, на червата или на уринарния тракт
