Дали е безопасен умъртвеният зъб?

Това са думи на американския д-р Джейм Хоуенстайн. Той е един от малкото учени медици, които изразяват мнението, че “лекуван” зъбен канал е винаги инфектиран, независимо от вида му и липсата на симптоми в самия зъб. И смята за абсолютна измама да се твърди, че лечението на зъбните канали е безопасна и често необходима манипулация, за да се предотврати изваждането на зъба. Предлагаме ви интересни разсъждения на тази тема, която преобръща представите на всички ни за това, че умъртвеният зъб е излекуван и безопасен.

Лечението на коренов канал се извършва, за да се спаси зъб, който иначе трябва да бъде изваден. Обикновено се прави, когато до корените на зъба се е разпространила сериозна инфекция. Кореновият канал е тесен, върви от средата на зъба до корените, които са забити в челюстната кост. В процедурата за запълване на кореновия канал в зъба се пробива дупка, за да се получи достъп до него, мъртвите или инфектирани нерви и тъкани се отстраняват, в областта на кореновия канал се почиства, стерилизира и дезинфекцира. След това вътрешността на зъба се запълва и дупката обикновено се запечатва с пломба. Всяка година се правят милиони коренови канали с очевидно ниво на успех над 90%. С други думи болка няма, а рентгеновата снимка показва, че зъбът е “излекуван”.

За съжаление това замаскира проблем, който все още съществува. Много зъболекари осъзнават, че е невъзможно да се почисти всичката мъртва тъкан и зъбът напълно да се стерилизира. Във всеки зъб има над 4,5 километра тръбички - миниатюрни каналчета, и само някой безочлив зъболекар би могъл да твърди, че е в състояние да почисти или стерилизира 100% от тези 4,5 километра тръбички. Така в зъба остават частички от некротична - мъртва тъкан, продължаващи да се разлагат и инфектират. Белите кръвни клетки на имунната система не достигат до тръбичките, нито антибиотиците могат да проникнат до тях. Затова тръбичките се превръщат в “безопасно пристанище” на всякакви микроорганизми - вируси, квасни гъбички, гъбички, плесени, бактерии и т.н. И тъй като нервните тъкани, кръвоносните съдо

Всеки „лекуван“ коренов канал е съвършеният „развъдник“ на микроби

През 1993 г. д-р Хал Хагинс изнася лекция пред обществото за контрол над рака. По почти комичен начин д-р Хагинс заявява: “След това влизаме в бизнеса с “лечението” на кореновите канали и това е най-трагичното от всичко. Няма ли нещо, което можете да поставите в средата на канала и то да е безопасно? Да, вероятно има, но не в това е проблемът. Проблемът с кореновия канал е, че зъбът е мъртъв.

Нека да направим сравнение. Да кажем, че имате спукан апендикс, затова отваряте телефонния указател и кого търсите? Да видим, намирате хирург и шлосер. На кого се обаждате? Ще полирате ли възпалението си? Точно това се прави за всеки мъртъв зъб. Поставя му се златна коронка. Всъщност, няма значение с какво се балсамира мъртвият зъб. Той е мъртъв и в него има бактерии, които живеят без кислород. При липса на кислород повечето неща умират, освен бактериите. Те претърпяват т.нар. плеоморфна промяна, нещо като мутация - научават се да живеят без кислород. Започват да произвеждат т.нар. тиоетери - някои от най-силните отрови на планетата, които не са радиоактивни”.


Между другото

Нали си спомняте, че ракът и много други болести имат афинитет към микробите? И за да се излекуват, всички микроби трябва да се унищожат, за да може имунната система да възстанови организма до нормалното му състояние. Обаче всеки “лекуван” коренов канал е съвършеният “развъдник” на микроби. Както казва д-р Хагис по-горе, някои от най-опасните от тези микроби произвеждат тиоетери, включително и диметил сулфат. Немският онколог д-р Йозеф Иселс успява да потвърди, че тиоетерите, освободени от микробите в тези коренови канали, са подобни на химическите вещества, използвани от немците по време на Първата световна война за създаване на горчичен газ. Според Агенцията за защита на околната среда диметил сулфат се класифицира като група В2 канцерогени за човека. При животни, изложени на диметил сулфат, се наблюдават тумори в назалните канали, белите дробове и гръдния кош.

Според д-р Карен Шримплин тиоетерите са токсични, защото са мастно разтворими. Затова се концентрират в мастната структура на клетката особено в митохондриите... Плеоморфните микроби, които населяват тръбичките на всеки “лекуван” коренов канал, са нормални аеробни бактерии, но когато се запечатат в зъба, тяхната среда се променя и те стават анаеробни, като започват да произвеждат токсини от рода на тиоетерите. Те преминават в останалата част от организма и увреждат митохондриите на клетките като така ги превръщат в анаеробни. Това е порочен кръг, чието начало се поставя след “лечението” на коренов канал! Анаеробните микроби, които процъфтяват вътре в кореновите канали, отделят токсични вещества от смилането на некротичната тъкан и това причинява хронична инфекция и дегенеративни болести. Помислете върху това, ако някой орган от тялото или крайник умре, ние го отстраняваме. Но не става така с мъртвите зъби. Зъболекарят д-р Франк Джеръм казва: “Идеята да се запази мъртъв и инфектиран орган в тялото се приема за добра само от зъболекарите. Зъб с “лекуван” коренов канал винаги влияе отрицателно върху имунната система”.


Яна БОЯДЖИЕВА