Десислава Димитрова: Детето ми оцеля след 8-часова сърдечна операция!

 Влади Александров е само на 5 години, но неговото детско сърце е минало през тежки изпитания. Всяка година в България се раждат около 500 бебета със сърдечни малформации. За да оцелеят, една трета от тях се оперират още в първата година след раждането, а 25% от тях - през първия месец. Какво е преживял Влади разказва неговата майка Десислава Димитрова. Тя е и член на Асоциация “Детско сърце”, която се обърна към институциите този месец с искане за цялостно покриване на разходите за лечение на децата с вродени сърдечни малформации. При сегашната система пасивите се поемат от Националната кардиологична болница в София, която единствена се грижи за малките пациенти.

- Г-жо Димитрова, кога започнаха проблемите на вашия син Влади?
- С раждането. Лежах в АГ “Шейново” под наблюдение заради малък плод. Влади се роди със секцио по медицински причини в началото на деветия месец. Тежеше само 1800 грама. Следващия ден беше преведен в Националната кардиологична болница, където му поставиха тежката диагноза - тотално аномално вливане на белодробни вени. Даваха му три месеца живот, ако не се оперира.

- Веднага ли го оперираха?
- Не, защото той тежеше само 1800 грама. Анестезиологът не може да сложи упойка на дете под 2500 грама. Отложиха операцията, а синът ми, който тогава беше само на 7 дни, беше преведен в Първа градска болница за дохранване, докато стане нужните 2,5 кг. През това време направи две пневмонии.

След 40 дни пак го върнаха в детската кардиология. Приеха ме и мен. Но му откриха бактерия в урината в деня, в който беше подготвен за операция. Върнаха го от операционната зала. Изписаха ни за лечение вкъщи. Вместо да изчезне, тази бактерия се увеличи. Пак го приеха в болница и там го излекуваха. Но два дни преди насрочената операция той се влоши и го отведох малко по-рано в детската кардиология. Не се хранеше, постоянно спеше, не познаваше ден ли е, нощ ли е. Ставаше да играе в 1 ч. през нощта. За него това беше сутрин, понеже четири месеца изкара по болници и не беше виждал естествено осветление. Беше в кувьоз или в кислородна палатка.

- Как приехте всичко това като родител?
- Четири месеца не знаехме имаме ли бебе, или нямаме. Хората не ни поздравяваха, отминаваха ни, не знаеха накъде да си извъртят очите. Никой не знаеше какво става, а и не смееше да попита - бях бременна, а после няма бебе, няма корем. Една комшийка роди след мен, изписаха я по живо, по здраво. Тя има бебе, а аз нямам. Тогава не ни даваха никаква надежда, че това дете ще оцелее. И в “Шейново”, и в Първа градска ми казваха: “Майче, отпишете го. Имате си друго дете, радвайте му се”. Но ние не се предадохме и за минута.
Ходехме на свиждане всеки ден в детската кардиология, даже ме караха да го кърмя, да се изцеждам, да събирам кърма.

След операцията го оставиха 24 часа с отворен гръден кош,

за да може да се наблюдава. Всички екипи се събраха и започнаха да му се радват, защото за първи път им се случваше да оперират толкова усмихнато дете. Обясниха ми, че винаги плачат, понеже са гладни.

Операцията му беше много тежка. Продължи близо 8 часа. Когато вкараха Влади в операционната, с мъжа ми и с по-големия ми син отидохме да запалим по една свещ за бебето. Д-р Стоян Лазаров и д-р Пламен Митев го оперираха, понеже е много сложна и се случва рядко - 1-2 пъти на 4 години. Детето имаше много голям кръвоизлив. Д-р Лазаров излезе и ме гушна: “Майче, първо седни - да си седнала и спокойна. Аз ще ти обясня какво сме направили с детето”. Апаратът бял дроб - сърце работи по време на операцията вместо тези органи. След като го свържат с белия дроб, сърцето само трябва да работи. Сърцето на Влади отказало на два пъти. На 20-ата секунда при втория опит е тръгнало. Имаше и голям кръвоизлив. Медикаментите, с които трябваше да спрат кръвоизлива, са много скъпи.

- Давахте ли пари?
- Първата ни реакция беше: “Колко пари трябва да дадем? Веднага ги имате!” Но ни казаха, че нищо не се плаща, че всичко е за сметка на болницата. Цялото лечение не ни е струвало и една стотинка. Следобяд кръвоизливът вече беше понамалял. На следващия ден му затвориха гръдния кош. Пет-шест дни лежа в реанимацията, като на третия ден го изведоха от упойка и махнаха апаратното дишане. Не можа да се справи веднага със самостоятелното дишане и още един ден стоя на апарат. Все пак беше само 3,2 кг, нищо че се беше родил преди четири месеца. На 14-ия ден ни изписаха успешно и го облякох с комплектчето дрешки, които му бях купила за изписването от родилното. Като ми показаха, че яде 120 мл мляко, не можех да повярвам на очите си. Преди операцията ядеше по 10 мл на три часа и не наддаваше. Прибрахме си се вкъщи след ходене по мъките 4 месеца и половина.

- На вас как ви се отрази всичко това?
- Побелях, изпопадаха ми зъбите от нерви. Всичко се отразява. Това е огромен шок да имаш дете със сърдечни малформации. Беше много трудно, но се преборихме.

- Добре ли е Влади сега?
- Той и сега има проблем - брадикардия (нисък пулс), и го наблюдават на няколко месеца. Водя го на санаториум в Трявна - всяка година за по 15 дни на чист въздух. Ходим и на море, отразява му се добре.

Влади спортува - тренира футбол в детската градина,

кара ролери, кара колело. Има надежда да стане голям футболист. Щом детето е с нисък пулс, то трябва да се насърчава да спортува. Непрекъснато беснее вкъщи. Не му правим забележка, напротив - насърчаваме го да е по-активен. През лятото се справяме добре, пулсът му е по-висок, понеже е постоянно в движение. Зимата закърпваме положението с други спортове.

Наистина Влади боледува повече от другите деца. Ако другите се оправят при грип с един сироп, ние се оправяме с влизане в болницата. Всички лекари го познават в детската кардиология. Миналия ноември разви пневмония, не можеше да стане. Веднага го докарахме в отделението. Три дни беше под наблюдение в интензивен сектор, с холтер. Грижите за него бяха големи.

- Има ли проблем да посещава детска градина?
- Не, няма проблем. Когато слагаме холтерите за едно денонощие, имаме пълно разбиране от страна на учителите и от страна на децата. Е, в началото им беше много любопитно и пипаха холтера, дърпаха кабелите. Но вече свикнаха. Устройството изписва колко пъти е натиснат маркерът. Първия път - преди две години - холтерът беше пипан двеста пъти за денонощие, а сега - два-три пъти.

Сега Влади е много по-добре. Но една счупена и лепена ваза винаги си остава по-крехка от здравата. Сърцето му работи на защитна честота. В период на изчакване сме. Лекарите са в готовност, ако сърцето откаже, да му поставят пейсмейкър. Проследява му се големината на сърцето, тъй като, колкото е по-бавен пулсът, толкова по-бавно се изтласква кръвта и се задържа кръв в сърцето. По този начин размерите му се уголемяват. Борбата продължава. Не се предаваме.

- На кои доктори искате да благодарите?
- На всички в детската кардиология, на двамата хирурзи д-р Лазаров и д-р Митев, на всички в реанимацията, които са се грижили цяла седмица за детето ми. В първите часове оперирано дете не се оставя само. Абсолютно винаги има човек до него. Благодарна съм и на докторите и сестрите в интензивното отделение, в детското кардиологично отделение. Всеки лекар, който ме види в коридора, ме познава. Казват ми: “Майче, доведи детето. Не искаме направление, само чукни на вратата и ние ще го прегледаме. То си е наше дете”. И наистина лекарите тук са му като втори родители...



Мара КАЛЧЕВА