Откриха ми диабет тип 2?
При хората със захарен диабет тип 2, които имат и микроваскуларни (на малките съдове) и макроваскуларни (на големите съдове) усложнения, директните разходи за лечение скачат над 250 на сто. Стигат до 360 на сто при голямо сърдечносъдово събитие и до 771 на сто при напреднала диабетна нефропатия в сравнение с диабетиците, които не са развили усложнения.
Усложненията са тези, които имат чувствително отражение върху директните медицински разходи, свързани с диабет тип 2. Лечението на пациентите с диабетни последици струва средно на здравната система 3,5 пъти по-скъпо в сравнение с това на пациентите без усложнения на заболяването. Честите и продължителни хоспитализации на хората с диабет тип 2 поради лош метаболитен контрол и напреднали усложнения увеличават многократно разходите за управление на заболяването.
Добрият дългосрочен контрол на кръвната захар и кръвното налягане при ДТ2 е единственият изпитан и недвусмислено доказан начин за избягване на скъпоструващите хронични последици или поне за забавяне на тяхната прогресия във времето.
Диабет тип 2 не е “леко” заболяване. Той е “биологична” бомба със закъснител - лошият метаболитен контрол води до ускорена проява и до прогресия на усложненията, които имат висока цена - човешка, здравна и социална.
Двама от трима диабетици стават жертва на сърдечносъдово заболяване поради лошо управление на кръвната глюкоза и на кръвното налягане.
От всички директни разходи за управление на ЗB2 антидиабетните перорални средства, с които се лекуват около 60 на сто от хората с това заболяване, заемат най-малък дял - едва 4 на сто (с инсулина - 7 на сто). Болничното лечение изсмуква средно 55 процента от целия диабетен бюджет (между 30 и 65 процента в различните европейски държави). Амбулаторните грижи поглъщат около 21 процента.
От всички директни медицински разходи на здравеопазването, свързани с диабет тип 2, лекарствата за домашно управление на кръвната захар заемат скромния дял от 7 процента спрямо 76 процента, отиващи за доболничната и за болничната помощ.
ВНИМАНИЕ!
От общата стойност на лекарствата, назначавани и употребявани от хората със ЗB2 за таблетки отиват 13 процента и за инсулин 11 процента - общо 24 процента. Останалите дялове до 100 процента се разпределят между сърдечносъдовите и липидопонижаващите медикаменти - 42 и другите видове лекарства - 34 процента.
Според европейските препоръки хората със ЗB2 трябва да поддържат ниво на гликиран хемоглобин (HbA1с)=<6,5, но реално едва една трета успяват да го постигнат.
С ПРОБНАТА ДИЕТА СЕ ИЗСЛЕДВА ВЪГЛЕХИДРАТНИЯТ БАЛАНС
Пробната диета за диабетиците е балансът, на който болните се поставят в повечето клиники. Съдържа около 100 г белтъчини, 100 г мазнини, 300 г въглехидрати и дава на организма 2500 калории. Състои се от 400 г хляб, 100 г сирене, 250 г мляко, 150 г месо, 50 г маслини, 100 г картофи, 20 г фиде, 10 г грис и 800 г зеленчуци.
При изчисление на калорийните нужди трябва винаги да се съобразяваме с тежестта и с формата на заболяването. На пълни диабетици, при които теглото е значително над нормалното, трябва да се дава по-ниско калорийна храна, за да отслабнат и да се доближат до нормалното тегло.
Обратно, на слаби диабетици трябва да се дава по-високо калорийна храна, за да напълнеят и да се доближат до нормалното тегло.
Ако един болен, поставен на такава пробна диета, задържа нормалното си тегло, намалява концентрацията на захарта в кръвта и в урината, той може да се остави за постоянно на тази диета, като взима приблизително същите количества храни. Ако обаче диабетикът започва да слабее, да чувства глад и да дава ацетон в урината, е необходимо да се увеличат въглехидратите на 350 г и белтъчините на 120 г. При нужда може да се прибегне и до даване на инсулин.
Когато при тази пробна диета диабетикът губи 50 г захар чрез урината, а използва 250 г, ще бъде необходимо да се намалят въглехидратите на 250 г и да се увеличат съответно белтъците и мазнините.
Целта на диетата е да се постигне нормализиране на концентрацията на кръвната захар и болният трябва да престане да отделя захар с урината. Ако обаче болният и при тази диета отделя ацетон чрез урината, това говори, че е налице недоимък от въглехидрати и организмът започва да изгаря усилено мазнините, като образува повече ацетон. В такива случаи е необходимо да се повиши количеството на въглехидратите, да се дадат инсулин и специална антикетогенна диета, или да се назначи специална млечно-плодова диета.
Какво трябва да бъде съотношението между отделните видове мазнини в диетата на диабетиците? Кои мазнини са за предпочитане? От кои храни могат да се набавят?
Хората, страдащи от диабет, са изложени на повишен риск от сърдечносъдови заболявания. Рискът е още по-голям, когато диабетиците са с наднормено тегло, страдат от затлъстяване, имат липидни нарушения. Тези пациенти трябва да бъдат много внимателни към диетата си и особено към мазнините, които приемат.
Хранителните мазнини са три типа - наситени, полинаситени и мононаситени. Към наситените спада маслото, свинската мас и говеждата лой. Полиненаситени мазнини са традиционното за българина слънчогледово олио и по-малко предпочитаното царевично олио. Мононаситени мазнини съдържа маслиненото олио (зехтин) и авокадото. Най-здравословни за всички хора, и особено за диабетиците, са мононенаситените мазнини.
В състава на диетата на диабетика наситените мазнини трябва да представляват под 10% от общите калории за деня, а ако болният е с висок холестерол те трябва да са още по-малко - под 7%. Около 10% трябва да бъдат и полиненаситените мазнини, а мононаситените до 15% при хората, които не страдат от наднормено тегло.
При такова съотношение на трите типа мазнини обмяната на веществата протича при най-добри резултати, а оттам - и състоянието на кръвоносните съдове е добро.
Най-високо съдържание на мононаситени мазнини има в маслините и в произведеното от тях олио -зехтин, а така също и в малко познатия и консумиран у нас плод авокадо.
Въпреки, че зехтинът е най-здравословния тип мазнина, не трябва да се забравя, че той съдържа много калории - 1 грам = 9 калории. А свръхприемът на калории води до наддаване на теглото.
КОПРИВАТА ПОНИЖАВА КРЪВНАТА ЗАХАР
Билката подобрява обменните процеси. Освен че понижава нивото на захарта в кръвта, тя действа усилващо, противовъзпалително и кръвоспиращо. Благоприятства регенеративните процеси, стимулира епителизацията и гранулацията и ускорява зарастването на раните, включително и на язвени ниши. Действа обезболяващо при жлъчни, при чернодробни и при ревматични заболявания, увеличава млякото на кърмачките.
Копривата е добра билка за диабетиците. Може да се използва и при общо изтощение, разширени вени и варикозни язви, бавно зарастващи рани, безапетитие, кръвотечение, жлъчно-чернодробни оплаквания и др.
НАЧИН НА УПОТРЕБА: Около две супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода. Киснат около 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка три пъти дневно.
ЛЕКАРСТВОТО НЕ СЕ ИЗБИРА КАТО МАРАТОНКИ
Подходът при изписване на лекарства е спазване на медицинските показания и противопоказания за тяхното прилагане, а не гледане кое е по-евтино и кое - по-скъпо.
Тезата на някои пациенти, че лекарите им изписват по-евтини лекарства, за да намалят медицинските разходи, не е вярна. Изписването на лекарство не е като избор на предмет за всекидневна употреба, дали да си купиш примерно маркови маратонки или български.
Изборът на лекарство не е нито по желание на лекаря, нито по желание на пациента. Лекарствата се изписват единствено по медицински показания, а не като се гледа дали лекарството е скъпо или евтино.
Понякога се налага лекарят да сменя едно лекарство с друго или да включва втори или дори трети препарат. Това се налага по много причини. Понякога тя е с недостатъчна ефикасност на използвания до момента препарат (изчерпване на действието му), друг път - търсене на синергизъм (благоприятно усилване и допълване на ефектите). Причина може да бъде и непонасяне или странични действия на използвания медикамент. Едно лекарство може да бъде предпочетено пред друго и поради допълнителните предимства, които дава по отношение на придружаващите диабета заболявания като артериална хипертония, отклонения в липидите, склонност към кръвосъсирване и т. н.
БОЛНИТЕ ОТ ДИАБЕТ СА В ПОСТОЯНЕН СТРЕС
Диабетиците тип 2 страдат по-често от депресия и от тревожност и имат по-лошо качество на живот в сравнение с останалото население на същата възраст. Те са в постоянен стрес. Причината за това е страх от бъдещи сериозни и инвалидизиращи здравни последици, които могат да доведат до нарушения в социалната и в семейната функция и до зависимост от околните, включително от останалите членове на семейството.
Горещи
Коментирай