- Доц. Кънева, могат ли децата със сърдечносъдови заболявания да водят нормален начин на живот?- Да, но с няколко уговорки. Най-общо можем да разделим децата на няколко групи. Една част са практически с нормално качество на живот. Те не се разграничават от здравите си връстници. Има деца със сериозен вроден сърдечен дефект, при който по неоперативен начин сме успели да го премахнем без операция. Те нямат белега, нямат стреса от операцията, нищо не ги различава от другите. Има други, при които е направена операция, при която е поправено нещо в сърцето, но има остатъци, които трябва да наблюдаваме. Има такива, които са с толкова сложни вродени малформации, че може да се правят само помощни операции, които подобряват качеството на живот. Изчезва посиняването, но все пак това са деца, които не могат да имат физическата активност на своите връстници. Ние се мъчим да обясняваме на родителите, на децата, когато пораснат, какво е това, за да могат все пак те да се адаптират към условията, в които живеят.
- Увеличават ли се вашите пациенти? Има ли такава тенденция - и при вродените малформации, и при придобити заболявания?
- Най-чести в детската възраст са вродените сърдечни малформации. Честотата им е фиксирана в цял свят - между 8 и 10 на хиляда живородени деца се раждат с тези дефекти. Промяната при вродените сърдечни малформации е в няколко насоки. В течение на годините възможността за оперативна корекция нарасна много и практически почти всички деца сега могат да се коригират по един или друг начин и да се подобри тяхното качество на живот, т.е. увеличават се тежко болните, пациентите със сложни вродени сърдечни малформации, които ние лекуваме и проследяваме. Напредъкът на детската кардиология и кардиохирургия води до увеличаване на относителния дял на израсналите с вродени сърдечни малформации пациенти, които стават възрастни. В цял свят е така, също и в България.
По отношение на останалата сърдечна патология - с израстването на децата, с нездравословния начин на живот, с многото компютърни игри, се увеличава значително относителният дял на пациентите с артериална хипертония. Ние
ежеседмично приемаме 5 до 7 деца с хипертония,
които трябва да изследваме. При голяма част от тях трябва да започнем лечение с медикаменти още от детската възраст. Има и по-рядка друга патология - това са ритъмни нарушения, някои възпалителни заболявания на сърцето.
- Как се борите с детската хипертония? Освен медикаментозно лечение какво друго може да се направи?
- В детската възраст първо трябва да преценим дали хипертонията е свързана с някаква друго заболяване, т.е. дали е вторична или е първична, вследствие от склонността на организма за повишено артериално налягане. При вторична хипертония лекуваме причината. При децата с първична хипертония първото нещо, което се прави, е промяна в начина на живот. Регулиране на теглото, тъй като голяма част от децата са с наднормени килограми, редуциране приема на съдържащи кофеин напитки, на солта в храната и препоръка за достатъчно аеробни спортове. Промяната в начина на живот, особено редукцията на теглото, помага при голяма част от децата да приключим с този начин на лечение и да не се налага прием на медикаменти.
- Може ли да се каже, че този нездравословен начин на живот на децата е отражение на навиците на цялото семейство?
- В голяма част от случаите има фамилност и често хранителните навици на децата са и на цялото семейство. Това, което препоръчваме, е промяната в режима на хранене и на живот да обхване цялото семейство. Защото не може да има на масата баница или торта и да казваш на детето
недей да ядеш, защото си на диета пък ние всички ще ядем.
Трябва да постъпваме както се прави при децата с диабет - има проблем, трябва да се реши, решава го цялото семейство. Което в крайна сметка е полезно за него.
- Кои са най-новите методи за лечение на сърдечните заболявания при малчуганите?
- Вродените сърдечни малформации се лекуват с операция, по неоперативен и по смесен, хибриден начин. Операциите са въведени през 50-те години на 20-и век и практически до края на 80-те години всяка вродена малформация може да се оперира по оперативен начин - било то изцяло, било то и с помощни операции.
При сърдечните операции се използва машина сърце-бял дроб, тоест в определен период от време работата на сърцето се поема от една машина, която трябва да доставя кръв, кислород и хранителни вещества на мозъка, на бъбреците, на жизненоважните органи.
В последните години много се развива неоперативно лечение на вродените сърдечни малформации. Например могат да се затварят дефекти в преградата, която разделя двете предсърдия, т.нар. междупредсърден дефект. Слагат се едни специални чадърчета, те остават на място и няма смесване на кръв. Могат да се затварят съдови аномалии. Правят се разширения на стеснени клапи с балон - т.нар. балонна валвулопластика. Поставят се специални “пружини”, стентове в стеснени съдове в белодробната артерия на аортата. Това са т.нар. интервенционални методи, при които преодоляването на сърдечната аномалия се постига без спиране на сърцето в хода на сърдечна катетеризация.
Има и трети тип лечение, който също е ефективен. При него трябва да се направи отворената сърдечна операция, но съдовата аномалия е разположена на такова място, че е трудно достъпно за хирурга и би удължило много времето на сърдечна операция. Тогава се използва хибридният подход -
хирургът отваря сърцето, машината работи
за известно време и в даден момент детският кардиолог интервенционалист поставя балон или стент на мястото. Тоест заедно, хибридно, решаваме проблемите на децата.
- След инвазивна процедура или отворена операция остават ли някакви трайни ограничения в живота?
- Децата след сърдечна операция се наблюдават почти през целия им живот през различни интервали в зависимост от заболяването и направената оперативна корекция. При различните сърдечни заболявания се извършват различни по обем и сложност оперативни корекции. При някои комплексни увреждания, при които не може да се направи пълна анатомична корекция, понякога остават последици, които налагат ограничения във физическата активност. Понякога се налага повторна операция или интервентна процедура. Но в основния процент от случаите децата се развиват и живеят напълно нормално. След инвазивна процедура обикновено не остават последици, но децата се наблюдават известно време, докато прецени детският кардиолог.
- Много родители изпитват притеснения, когато лекарят им каже, че детето им има “шум на сърцето”...
- Всъщност това е доста разпространена находка при значителна част от малките. По своя характер шумът може да бъде органичен или функционален. Когато става въпрос за органичен шум на сърцето, най-често той се причинява от повече или по-малко сериозно сърдечно заболяване - вродено или придобито.
Тези шумове най-често се дължат на преминаването на кръвта през стеснени участъци
или през патологични отвори в сърдечните прегради. Тогава шумът е силен, разпространен по гръдния кош, понякога с промени и в сърдечните тонове. При положение че детето е със сърдечно заболяване, обикновено това е известно от най-ранна възраст и тези пациенти се проследяват редовно от детски кардиолог.
- Възможно ли е да го наречем безопасен физиологичен феномен?
- Обикновено по-голяма тревога сред родителите будят т.нар. невинни шумове. Установено е, че около 50% от здравите деца са със сърдечен шум, който има много наименования - невинен, физиологичен, функционален. Важно е да се знае, че един шум е невинен, когато не е признак на сериозно сърдечно заболяване, а се дължи на причини, които не застрашават здравето на детето.
- Защо не всички лекари го откриват?
- Преди всичко трябва да знаете, че сърдечният шум е симптом, който имат около 50% от децата. И само малка част от тях имат реално сърдечно заболяване. При останалите става въпрос за т.нар. невинен шум в сърцето, който не бива да ви притеснява. В някои периоди той е много по-силно изразен, а в други почти утихва. Това е и причината някои лекари да го забележат и констатират, а други дори да не ви споменат за него.
- Кога е редно да потърсим лекар специалист?
- Ако лекуващият лекар забележи шум в сърцето на детето, то задължително трябва да го прати на кардиолог, за да му направят електрокардиограма или ехокардиография. Обикновено “опасният“ шум в сърцето е този, който може да се чуе и от гърба на детето, но дори да не е така при вас, ваше право е да изисквате да бъдете изпратени при детски кардиолог. Специалистът ще установи дали става въпрос за безобиден шум в сърцето, който ще отшуми с времето, или е резултат на сърдечносъдово заболяване.
Факти
Шумът в сърцето се дължи на несъответствието на сърдечните отвори и силата, с която кръвта циркулира. Получава се така, че сърдечният мускул израства прекалено бързо. Този симптом се засилва, когато детето се притесни или се измори физически след спорт и игра. Възможно е сърдечният шум да се засили и при рязко израстване на детето за кратък период от време.
Люба МОМЧИЛОВА
