Действително ли гладуването може да ни освободи от шлаките в организма? Отговор на тези и още актуални въпроси откриваме в интервю с кандидата на медицинските науки доц. Едуард Туманов от Руския медицински изследователски университет “Пирогов”.
- Доц. Туманов, на въпроси за диетите популярната Мая Плисецкая препоръчвала простичък метод: “не плюскайте”. Какво ще кажете вие за гладуването?
- Винаги съм казвал, че човек трябва да яде по-малко, да не издига яденето в култ, защото в крайна сметка затлъстяването и изтощението носят едно и също наименование - това е дистрофия.
- Но като цяло безсмислено ли е гладуването? И как трябва да се храни човек, който иска да е здрав и строен?
- Гладуването е не само безсмислено, то разрушава организма. Миналата година мои добри познати ме помолиха да поговоря с дъщеря им, която за пореден път започнала да гладува, и то много твърдо. Приемала само минерална вода в определени количества. Момичето вече два пъти се беше лекувало от анорексия в психиатрична клиника. И родителите, наплашени от перспективата трети път да влезе в психиатрията, ме помолиха да поговоря с нея. Дадох си сметка, че това е напълно излишно, но от уважение към тях се съгласих да поговоря с девойката. Беше страшно да я гледа човек: косата й беше изтъняла и изтощена, ноктите се чупеха, тялото й беше цялото в пъпки - осилести, като на динозавър. Но момичето се стремеше към “идеала” - тя трябвало да свали още еди колко си килограма, за да изглежда съвсем красива. А истината е, че, както при същия този динозавър, коленете й бяха изкривени и вдлъбнати навътре, ставите й бяха разхлабени в резултат на недояждане. Но въпреки това тя се стремеше към съвършенство. И ключовата фраза, която ми каза, беше: “Едуард Викторович, разбирате ли, в гладуването
най-тежки са първите два дни
Важното е тях да издържиш, а след това, когато шлаките излязат от организма ти, усещаш как тялото ти се изпълва с лекота”.
- Що за лекота е това?
- В това отношение всичко е много банално и обяснимо. Първо, относно шлаките, ние, човеците, нямаме шлаки в организма си. Бързам да разочаровам читателите ви: през живота и практиката си съм виждал хиляди човешки черва - и отвън, и отвътре. И никъде не видях шлаки. Ние нямаме доменна пещ, че да се отлагат шлаки. А онези продукти на обмяната, които се появяват, моят и вашият организъм ги изкарва съвсем успешно. Затова в медицината никой не знае какво са шлаките. Този термин се ползва от натуропатите. Червата не се задръстват. Разбира се, сега не говорим за онези патологични състояния, когато се случва увреждане на червата, например при тромбоза или в резултат нарастване на тумор. Няма да се спираме на тези патологични състояния, говорим за това, че у здравия човек шлаки няма. Нашият епител регенерира веднъж в денонощието. Червата са покрити с дебел слой слуз, лигавица. Опитайте да прикрепите каквото и да е към тази слуз - първо трябва да я изстържете. Но няма как да се случи. Дори и да се залепи нещичко към чревната лигавица, само след ден пак ще падне в чревното пространство, защото епителът нараства. И къде ще се дене? В пространството на червата, естествено.
Затова шлаките са абсолютна глупост. За тези, които не разбират: мен много ме забавляват онези плакати, на които има нарисувани черва, и то със завъртулки, ъгли и т.н, където са написали: “местата, на които засядат шлаките”. Истината е, че човешките черва нямат такива ъгли. Това понятие е малко виртуално, защото червата постоянно перисталтират и този ъгъл се мести през цялото време ту малко насам, ту малко натам, ту малко нагоре, ту малко надясно, ту малко наляво.
- Откъде тогава се взема това чудесно чувство на лекота, което настъпва в процеса на гладуване?
- Истината е, че щом човек започне да гладува, рязко се забавя придвижването на хранителната маса по червата, защото
организмът е в паника
Защото, от една страна, си казва: “Трябва да приема храна”, а от друга страна: “Да, но храна не е постъпила”. Затова скоростта на евакуация на стомашно-чревното съдържимо рязко се забавя. И организмът започва да си взема максимум от всичко. Така се формира екскрементен камък, който след това трябва да се изкара по някакъв начин от организма. Т.е., “чудото на гладуването” винаги е свързано с клизми, задължително. Това е разбираемо. От една страна, червата не се разгъват при гладуване, т.е. произтича нарушение на моториката им. А от друга страна, тези камъни, които се формират в резултат на гладуването, трябва някак си да бъдат изкарани, трябва да се помогне на организма да ги изхвърли. По-нататък, първите ден-два организмът ще живее за сметка на запасите от хранителни вещества, които все още ги има в червата. Както и за сметка на запасите от гликоген, който се съдържа в червата и в мускулите. Но с времето тези запаси намаляват драстично. Гликогенът изчезва. А на организма му е нужна енергия за оцеляване. И най-простичкият, най-ефективният и енергийно оптимален път в тази ситуация, когато на организма му се налага веднага да получи енергия, е започването на разграждане на собствените мускули.
Мазнината се разгражда последна, най-напред започват да се разграждат мускулите. Този процес се нарича неоглюкогенеза, но той не е съвсем съвършен. В хода на глюкогенезата се образуват много странични продукти, които се наричат кетонови тела. И се развива състояние, което се нарича кетоацидоза. Вие никога ли не сте общували с хора, които са гладували четири-пет дни? Те имат тежко дишане, устата им издава неприятен дъх, защото тези кетонови тела започват да се изпаряват през белите дробове. Това са токсични вещества и организмът започва да ги изкарва през кожата, през белите дробове, с урината, с изпражненията. Но в същото време кетоновите тела действат токсично и върху централната нервна система.
- Т.е., това усещане за лекота е елемент на отравяне?
- Да. На горкия токсикоман, за да получи своята токсикоманна наслада, са му нужни минимум две неща: тубичка “отрова” (наркотик, лекарство и прочее...) и полиетиленов пакет, докато гладуващият носи всичко у себе си. Затова той се стреми още веднъж да повтори гладуването, защото както и токсикоманът, сам се докарва до това състояние. В крайна сметка той може би не си дава сметка, не разбира защо се стреми да гладува отново, но пак го прави, за да получи същите чувства на интоксикация, които вече е изпитвал.
- А вие разказахте ли всичко това на онази девойка, за която споменахте? Какво ви отговори тя?
- Тя се намираше под токсичен ефект. Критичното възприемане на живота при нея беше рязко понижено. Каквото и да й разказваш, няма да можеш да я извадиш от това състояние. Напълно безсмислено е да й разказваш каквото и да било. Опитайте да обясните на наркоман, който се намира в наслада, в еуфория, че е много лошо да се боцка. Или да обясните на алкохолика, изпаднал в опиянение, че е лошо да пие. Трябва първо да изведеш човека от това състояние, а след това да се опиташ да говориш с него.
Яна БОЯДЖИЕВА
Доц. Едуард Туманов: Гладуването е форма на токсикомания
