Всъщност медицинският термин е сезонно афективно разстройство. Представлява форма на депресия, която настъпва през есента и зимата, като за пикови месеци се приемат октомври и ноември. Известно е, че депресивните състояния предизвикват нарушение в комуникацията между невроните, което се дължи на неравновесието на трите вида химични съединения в мозъка - норепинефрин, серотонин и допамин, които предават електрическите сигнали между клетките. За да се постави диагноза сезонно афективно разтройство, е необходимо да има присъствие на характерните симптоми през последните две години в посоченото време, като през пролетта и лятото те липсват.
През 1987 г. Американската психиатрична асоциация официално регистрира това душевно състояние като сезонно афективно разстройство.
Тази форма на депресия е свързана с дефицит на естествена слънчева светлина, което от своя страна води до намалени нива на хормоните на щастието - серотонин и ендорфин. От друга страна, в кожата ни се синтезира по-малко количество витамин D, което ни прави особено чувствителни и изнервени. Редуцираното количество естествена светлина води и до повишение на количеството на хормона мелатонин, който представлява фундаментален регулатор на цикличните ритми на човешкото тяло. Той е отговорен за съня, телесната температура и чувството за глад, с което се обяснява и повишеният апетит през есента. Малкият брой слънчеви часове и ранното здрачаване през този период стимулират секрецията на мелатонин от епифизата, която достига своя максимум при пълен мрак.
Есенната депресия ни докарва повишен апетит
