Вирусът на хепатит В предизвиква остра инфекция на черния дроб, която може да протече:
- напълно безсимптомно и да се докаже само чрез серологично изследване;
- като леко заболяване с неспецифична симптоматика (неразположение, гадене, липса на апетит);
- заболяване с развитие на типична клинична картина с жълтеница (пожълтяване на кожата и на лигавиците, потъмняване на урината).
Безжълтеничната и асимптоматичната форма са по-чести при децата и младежите. При 30-50 на сто от възрастните се наблюдава клинично проявена жълтеница.
След прекаран остър хепатит В съществува риск от развитие на хронична инфекция на черния дроб, който е толкова по-голям, колкото в по-ранна възраст е станало заразяването.
Диагнозата при хепатит В се поставя чрез лабораторно изследване на кръвна проба, доказваща наличието на специфични антигени и антитела в серума. Присъствието на повърхностния антиген на хепатит В вируса - т.нар. S антиген, наричан още “австралийски антиген”, може да бъде открито няколко седмици преди началото на заболяването, по време на острата фаза на инфекцията и няколко седмици или месеци след нея. Наличието му в по-късните етапи говори за възникване на хронично носителство. Хроничното носителство на вируса на хепатит В се определя като състояние, при което в серума на пациента се доказва наличието на повърхностния антиген на вируса за период, по-дълъг от шест месеца.
Хронична инфекция може да възникне след всяка една от клиничните форми на хепатит В - както след остро проявена жълтеница, така и след безсимптомна, или протекла с неспецифична симптоматика първична инфекция.
Хроничните носители на вируса на хепатит В могат да предават заразата на контактните с тях лица. Вирусът се съдържа в кръвта, в слюнката,във вагиналните секрети,в спермата и в другите телесни течности и секреции. Заразяването става при проникване на съдържащите вируса кръв и други телесни течности през кожата и през лигавиците. Най-широко разпространеният път на предаване на инфекцията е половият.
Освен сексуалните контакти, голямо значение имат и битовият контакт със заразоносител, използването на общи тоалетни принадлежности (самобръсначки, ножички, гребени, четки за зъби и др.). На повишен риск са изложени новородените от майки-носителки на вируса на хепатит В, при които заразяването става най-често по време на раждането. Най-сигурният начин за предпазване от хепатит В е имунизацията с противохепатитна ваксина, особено на контактните с носител лица, като наред с това в домакинства, в които има хроничен носител на вируса, е необходимо да се спазват стандартните предпазни мерки, ограничаващи възможностите вирусът да бъде предаден на контактните членове на семейството.
При острия вирусен хепатит не е необходимо да се прилага специална терапия. Най-доброто лечение се състои в абсолютна почивка и в подходяща диета.
Лекарствената терапия за хроничните форми се прилага преди всичко за предотвратяване на еволюирането на болестта в цироза.
И накрая, ще ви предложим една абсолютно изпитана рецепта, при ефекта на която мнозина лекари са се смайвали: корени от дива къпина - прави се отвара, прелива се в голяма бутилка и се пие като чай 2-3 пъти дневно.
Поради това, че заразяването може да става чрез кръв и кръвни продукти, хроничните носители не трябва да даряват кръв.
РИСКЪТ
Хронично инфектираните с хепатит В лица са изложени на повишен риск от развитие на хронични заболявания на черния дроб като хроничен хепатит и цироза на черния дроб. Това налага всички носители да се консултират с лекар - гастроентеролог и периодично да им се провеждат лабораторни изследвания, с които да се контролират функциите на черния дроб. Както да се определи необходимостта от спазване на определен режим или провеждането на терапия. По отношение на хроничния хепатит В съществуват възможности за постигане на продължителна ремисия при прилагане на интерферон. Доколко ще бъде ефикасна антивирусната терапия, зависи от степента на увреждане на черния дроб, от определени клинични и лабораторни показатели, които трябва да бъдат преценени от специалист по гастроентерология.
Горещи
Коментирай