Хи­пер­п­ла­зи­я­та се ле­ку­ва спеш­но, ина­че во­ди до рак

Искам да знам нещо по­ве­че за ди­аг­но­за­та жле­зис­то-кис­тоз­на хи­пер­п­ла­зия на ен­до­мет­ри­у­ма. Ин­те­ре­су­ва ме мо­же ли да се про­ве­де дру­го ле­че­ние ос­вен с хор­мо­ни?

Хи­пер­п­ла­зи­я­та на ен­до­мет­ри­у­ма е обем­но уве­ли­че­ние на му­коз­на­та тъ­кан по­ра­ди аб­нор­м­но на­рас­т­ва­не на броя на клет­ки­те на ли­га­ви­ца­та на мат­ка­та и при­чи­на­та за то­ва обик­но­ве­но е ­прекалено и про­дъл­жи­тел­но про­из­вод­с­т­во на жен­с­кия по­лов хор­мон ес­т­ро­ген от яйч­ни­ци­те. Чес­то има на­ли­чие на кис­та или на ту­мор на яйч­ни­ци­те, от кой­то за­ви­си пре­каленото про­из­вод­с­т­во на то­зи хор­мон.

Дру­га при­чи­на мо­же да бъ­де пред­ме­но­па­уз­на­та фа­за или ле­че­ние на ос­но­ва­та на ес­т­ро­ге­ни. Ха­рак­те­ри­зи­ра се с аб­со­лют­но не­ре­дов­ни и неп­ред­ви­ди­ми кръ­во­те­че­ния, по-чес­то от нор­мал­но­то, мо­же да се наб­лю­да­ва и пъл­на лип­са на мен­с­т­ру­а­ци­он­но те­че­ние или ле­ко оц­ве­те­но кър­ве­не до обил­ни кръ­во­из­ли­ви. Ха­рак­тер­но за хи­пер­п­ла­зи­я­та на ен­до­мет­ри­у­ма е без­бо­лез­не­но кръ­во­те­че­ние. Тя (хи­пер­п­ла­зи­я­та) съ­що та­ка мо­же да бъ­де при­чи­на за сте­ри­ли­тет, же­ни­те стра­да­щи от то­ва за­бо­ля­ва­не чес­то ня­мат ову­ла­ция и не мо­гат да заб­ре­ме­не­ят. Та­зи бо­лест се ди­аг­нос­ти­ци­ра чрез из­с­лед­ва­не на взе­та с би­оп­сия тъ­кан от ли­га­ви­ца­та на мат­ка­та. То­ва е ам­бу­ла­тор­на про­це­ду­ра и се пра­ви, ка­то се вкар­ва спе­ци­а­лен ин­с­т­ру­мент през вла­га­ли­ще­то и ший­ка­та до дос­ти­га­не до ку­хи­на­та на мат­ка­та. Про­це­ду­ра­та не е бо­лез­не­на.

При же­ни­те, пре­ми­на­ли де­те­род­на въз­раст, съ­щес­т­ву­ва опас­ност хи­пер­п­ла­зи­я­та на ен­до­мет­ри­у­ма да до­ве­де до рак на мат­ка­та, по­ра­ди ко­е­то се пре­по­ръч­ва ра­ди­кал­но ле­че­ние на бо­лест­та. Хи­пер­п­ла­зи­я­та на ен­до­мет­ри­у­ма се ле­ку­ва в за­ви­си­мост от въз­раст­та на па­ци­ен­т­ка­та, от ви­да хи­пер­п­ла­зия и от на­ли­чи­е­то или от лип­са­та на но­во­об­ра­зу­ва­ния на яйч­ни­ци­те. При мла­ди­те же­ни ле­че­ни­е­то се из­вър­ш­ва чрез ос­тър­г­ва­не и при­ла­га­не на про­гес­те­рон за сти­му­ли­ра­не на нор­ма­лен мен­с­т­ру­а­лен ци­къл.
 
При по-въз­рас­т­ни­те же­ни, осо­бе­но след ме­но­па­у­за­та, спо­ред ви­да на хи­пер­п­ла­зи­я­та ле­че­ни­е­то ва­ри­ра от прос­то ос­тър­г­ва­не до хис­те­рек­то­мия. При на­ли­чи­е­то на яйч­ник с па­то­ло­гич­ни раз­ме­ри тряб­ва да се раз­г­ле­да и въз­мож­ност­та да­ли хи­пер­п­ла­зи­я­та е свър­за­на с ту­мор на яйч­ни­ка. При те­зи слу­чаи би тряб­ва­ло да се осъ­щес­т­ви ла­па­ро­то­мия с от­с­т­ра­ня­ва­не на яйч­ни­ци­те и на мат­ка­та.
 
По­ня­ко­га хи­пер­п­ла­зи­я­та ре­ци­ди­ви­ра, по­ра­ди ко­е­то е не­об­хо­ди­мо: пов­та­рящи се ос­тър­г­ва­ния или хор­мо­нал­но ле­че­ние за про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме. Ако не е въз­мож­но да се кон­т­ро­ли­рат сим­п­то­ми­те на хи­пер­п­ла­зи­я­та, мо­же да се на­ло­жи, нап­ри­мер в слу­ча­и­те на не­кон­т­ро­ли­ра­ни кръ­во­из­ли­ви, да се осъ­щес­т­ви хис­те­рек­то­мия, до­ри на мла­ди же­ни. За щас­тие то­ва се на­ла­га мно­го ряд­ко. То­ва за­бо­ля­ва­не мо­же да до­ве­де и до ен­до­мет­ри­о­за (па­то­ло­гич­но със­то­я­ние, при ко­е­то клет­ки на ен­до­мет­ри­у­ма на мат­ка­та се на­ми­рат на не­о­би­чай­ни мес­та). Об­ра­зу­ват се кис­ти, ко­и­то съ­дър­жат теч­ност с цвят на шо­ко­лад, об­ра­зу­ва­на от стар кръ­вен ма­те­ри­ал, по­до­бен на мен­с­т­ру­ал­ния. При под­це­ня­ва­не на ен­до­мет­ри­о­за­та мо­же да се стиг­не до за­пуш­ва­не на чер­ва­та, а при дру­ги слу­чаи ен­д­ро­мет­ри­ал­ни­те кис­ти мо­гат да ста­нат тол­ко­ва го­ле­ми, че да уп­раж­ня­ват си­лен на­тиск вър­ху дру­ги­те ор­га­ни, по­ра­ди ко­е­то се на­ла­га опе­ра­ция.