Хи­пер­то­ни­я­та причинява артериална тромбоза

На 73 го­ди­ни съм. Ня­мам ни­как­ви оп­лак­ва­ния, а кръв­но­то ми на­ля­га­не е ви­на­ги ви­со­ко - 190/100, ко­е­то е дос­та опасно. Не се ли­ша­вам от ни­що. Как­во да пра­вя? 

Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция оп­ре­де­ля ка­то нор­мал­но ар­те­ри­ал­ното на­ля­га­не, от­го­ва­ря­що на 140/90 ми­ли­мет­ра жи­вак. Стой­нос­ти до 150/95 ми­ли­мет­ра се оп­ре­де­лят ка­то гра­нич­ни. При стой­нос­ти 165/95 ми­ли­мет­ра мо­жем да го­во­рим за ар­те­ри­ал­на хи­пер­то­ния. Ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не оба­че се из­ме­ня пос­то­ян­но и има под­чер­та­ни ко­ле­ба­ния в те­че­ние на де­ня, как­то при нор­мал­ни, та­ка и при нап­рег­на­ти субекти. В по­ве­че­то слу­чаи при­чи­на­та за хи­пер­то­ни­я­та е не­поз­на­та, по­не при се­гаш­ното със­то­я­ние на ме­ди­цин­с­ки­те поз­на­ния. В слу­чая всъщ­ност се го­во­ри за есен­ци­ал­на хи­пер­то­ния, тъй ка­то 90  на сто от хи­пер­то­ни­ци­те при­над­ле­жат към та­зи ка­те­го­рия. За ос­та­на­ла­та част съ­щес­т­ву­ва точ­на и до­ка­зу­е­ма при­чи­на. В те­зи слу­чаи се го­во­ри за вто­рич­на хи­пер­то­ния ка­то пос­ле­ди­ца от дру­га бо­лест, нап­ри­мер за­бо­ля­ва­не на бъ­бре­ци­те - стес­ня­ва­не на бъб­реч­ни­те ар­те­рии, доброкачествени ту­мо­ри на над­бъб­реч­ни­те жле­зи или хор­мо­нал­ни сму­ще­ния.
 
ВНИМАНИЕ!
 
Ви­со­ко­то кръв­но на­ля­га­не мо­же да се ока­же опас­но, за­що­то: хи­пер­то­нич­но­то със­то­я­ние ка­ра сър­це­то да по­ла­га по-го­ля­мо уси­лие от сред­на­та ве­ли­чи­на, ко­е­то, ако е про­дъл­жи­тел­но, мо­же да до­ве­де до уде­бе­ля­ва­не и до ув­реж­да­не на са­мо­то сър­це; тъй ка­то кръв­та про­ти­ча по съ­до­ве­те с по-ви­со­ко на­ля­га­не, те са под­ло­же­ни на по-го­ля­мо из­нос­ва­не, ко­е­то мо­же се­ри­оз­но да ги ув­ре­ди. От то­ва неб­ла­гоп­ри­ят­но по­ло­же­ние сра­дат на свой ред тъ­ка­ни­те и ор­га­ни­те, оро­ся­ва­ни от за­сег­на­ти­те съ­до­ве, и по-точ­но сър­це, мо­зък, бъб­ре­ци, очи. Хи­пер­то­ни­я­та улес­ня­ва съ­що въз­ник­ва­не­то на ар­те­ри­ал­на тром­бо­за.
 
Есен­ци­ал­на­та хи­пер­то­ния мо­же да се ле­ку­ва, но не и да се из­ле­ку­ва ра­ди­кал­но. Съв­ре­мен­ни­те ле­кар­с­т­ва (ин­хи­би­то­ри, бе­та-бло­ке­ри, кал­ци­е­ви ан­та­го­нис­ти, ди­у­ре­ти­ци, съ­до­раз­ши­ря­ва­щи) мо­гат да за­дъ­ржат под кон­т­рол кръв­но­то на­ля­га­не, но ако бъ­дат пре­къс­на­ти, хи­пер­то­ни­я­та се по­я­вя­ва от­но­во. То­ва не зна­чи, че ре­дов­на­та те­ра­пия е без­по­лез­на - нап­ро­тив, до­ка­за­но е, че до­веж­дай­ки стой­нос­ти­те на на­ля­га­не­то до нор­ма­та, се из­бяг­ват вред­ни­те пос­ле­ди­ци от хи­пер­то­ни­я­та през го­ди­ни­те. Ос­вен то­ва те­зи ле­кар­с­т­ва ве­че са ши­ро­ко из­пи­та­ни и ако се упот­ре­бя­ват под ле­кар­с­ки кон­т­рол, не пред­ста­в­ля­ват риск за па­ци­ен­та. Важ­но е да се знае, че за­поч­нат ли вед­нъж да се взе­мат ле­кар­с­т­ва про­тив кръв­но, те се пи­ят цял жи­вот. Мо­же да се сме­нят с ня­как­ви ал­тер­на­тив­ни ме­ди­ка­мен­ти, в слу­чай че те­зи са по­на­ма­ли­ли ефек­та си, но е из­к­лю­че­но да се пре­къс­ват. Греш­ка е да се взе­мат са­мо при ви­со­ко кръв­но или при кри­зи.
 
По прин­цип есен­ци­ал­на­та хи­пер­то­ния не мо­же да се пре­дот­в­ра­ти. Мо­гат да бъ­дат по­лез­ни оба­че ня­кои мер­ки ка­то из­вър­ш­ва­не на пра­вил­на фи­зи­чес­ка дей­ност, под­дър­жа­не на те­лес­но­то тег­ло в нор­ма, ба­лан­си­ра­но хра­не­не, избягване на пос­то­ян­ното емо­ци­о­нал­но нап­ре­же­ние.  Кол­ко­то до сим­п­то­ми­те на ви­со­ко­то кръв­но на­ля­га­не, в дейс­т­ви­тел­ност то не пре­диз­вик­ва ни­как­во ха­рак­тер­но сму­ще­ние. В ня­кои слу­чаи мо­же да се по­я­вят гла­во­бо­лие, бръм­че­не в уши­те, свет­ли то­чи­ци пред очи­те. Тряб­ва да се знае оба­че, че съ­щи­те сим­т­по­ми мо­гат да се по­я­вят и при на­пъл­но здра­ви ин­ди­ви­ди.
 
Най-важ­но е да пи­е­те ре­дов­но ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то ле­ка­рят ще ви пред­пи­ше, да не се под­ла­га­те на стрес, да яде­те по­ве­че зе­лен­чу­ци и пло­до­ве, да на­ма­ли­те ци­га­ри­те, кон­цен­т­ри­ра­ния ал­ко­хол, чер­ве­но­то ви­но и пре­ка­ле­но со­ле­ни­те и тлъс­ти­те хра­ни. То­га­ва дъл­го­ле­ти­е­то ви е в кър­па вър­за­но.