Проф. д-р Диана Попова е специалист по УНГ-болести в Университетска болница “Царица Йоанна - ИСУЛ” и председател на Асоциацията на лекарите по оториноларингология. Макар че все още времето е топло и не сме навлезли в активния сезон на простудните заболявания, проф. Попова ни подготвя с информация за превенция и лечение на простуда и грип. 

- Какво представлява обикновената настинка или простудно заболяване?
- Обикновената настинка или простуда е инфекция на горните дихателни пътища, причинена от вируси. Тя е едно от най-разпространените заболявания в света. Заболеваемостта е най-голяма през късната есен и зимата, когато хората се събират на закрито и по-лесно си предават вирусите един на друг. Възрастните прекарват от две до пет настинки в годината, а децата, особено тези, които посещават детски заведения - до десет настинки. Проучване във Франция показва, че почти половината деца пропускат повече от седмица от учебни занятия заради кашлица или простудно заболяване. 

И простудното заболяване, и грипът са вирусни заболявания, защото навсякъде ни атакуват над 200 вида вируси. В един момент се нарушава балансът между човешкия макроорганизъм и микроорганизмите, като вирусите стават по-силни от нашата имунна система и ние се разболяваме.  

Грипните вируси предизвикват световни епидемии и всички знаем актуалните грипни вируси за годината. 

- Кои са вирусите, които предизвикват простудните заболявания или настинките?
- Най-често през есенно-зимния сезон ни атакуват риновирусите. Те са над 10 щама и са отговорни за близо 50% от простудните заболявания. Коронавирусите са отговорни за около 10 - 16% от случаите на простудни заболявания. Същата е заболеваемостта от респираторни синцитиални вируси. Съществуват също аденовируси, парагрипни и ентеровируси. 

- Как те попадат в човешкото тяло и го разболяват?
Те попадат в носа и нозофаринкса - отворена врата за всичко, което вдишваме. От друга страна, носът е физиологичното място, където се доставя кислород за нашия организъм. Но когато носът се запуши вследствие на вирусите, ние започваме да дишаме през устата. Природата е свързала носа с други структури в главата - с носните синуси, а също и с ушите. Ето защо заболяване, което първоначално е локализирано в носа, много често може да прерасне, ако не се лекува навреме, в усложнения - в заболяване на синусите и на ушите. Те са много болезнени и хората бързо търсят помощта на лекар. 

Основната функция на носа е дихателната - снабдяване на белия дроб с кислород. Освен това има и защитна функция - да филтрира и пречисти, да овлажни и затопли вдишания въздух. Но когато сме в екстремни условия, например много студено време, с масова инвазия на вируси, не може да очакваме носът да се справи. Когато попаднат огромно количество вирусни агенти в носната кухина, те нарушават нейната функция. Като се прикрепят към протеините на мукозната мембрана на носа или фаринкса, вирусите проникват в клетките. След това започват да се размножават, което активира защитните механизми на организма. 

Най-високата концентрация на вируси е от втория до четвъртия ден след заразяването. След това те може да се развиват до 18-ия ден. Вирусната инфекция в клетките на назалния епител предизвиква остър локален възпалителен процес. Инфектираните клетки изпращат сигнали, които мобилизират възпалителните медиатори на имунната система. Нашият организъм започва да се бори срещу тази инвазия и ние усещаме резултата от тази борба. Това са общите симптоми при най-често срещаните вирусни заболявания: треска, мускулни болки, главоболие, умора, обща отпадналост. Локалните симптоми са кихане, обилна секреция (ринореа), запушен нос, кашлица, възпалено гърло. Ако пациентът е възрастен, здрав човек, общите симптоми се проявяват в по-лека степен. Обилната секреция от носа при възрастните пациенти излиза навън, докато при децата се стича назад, съответно дразни и заразява следващите структури и 

предизвиква силна рефлекторна кашлица  

Преди да усетим, че сме болни, вирусите са започнали вече да ни атакуват, имаме леко неразположение. От два до три дни след атаката на вирусите започваме да усещаме първите симптоми, които към петия - шестия ден са се развили, ако няма лечение. Един здрав организъм може да се справи с инфекцията към седмия - осмия ден. Но при хора с по-слаба имунна система заболяването продължава много по-дълго. Да не забравяме, че зад вирусите дебнат бактериите, след това и гъбичките. Навременното излекуване на вирусното заболяване ще ни предпази от следващите усложнения.



- Какво отличава простудните заболявания от грипа?
- И простудните заболявания, и грипът са възпаления на респираторните органи. Вирусите на обикновената простуда обикновено се заселват и размножават в оро- и назофаринкса, докато грипните вируси заразяват много анатомични органи, включително носната кухина, ларинкса, трахеята, бронхите и белия дроб. 

Грипните вируси атакуват около 10% от хората през зимния период. Тъй като грипните вируси са по-агресивни, те изискват по-мощна реакция на имунната система, което значително отслабва защитните сили на организма. Простудата рядко има сериозни усложнения като грипа, въпреки че той започва със същите симптоми, но много по-тежки и връхлитащи внезапно. Най-характерните симптоми на грипа са висока температура и кашлица. Усложненията на грипа са върху повече органи и системи и не са безобидни. Една пневмония след грип може да е животозастрашаваща.

- Кои са рисковите групи пациенти за развитие на усложнения след грип?
- Това са бременните жени във всички периоди на бременността, децата от шест месечна до петгодишна възраст, хората над 65 години и тези с хронични заболявания.

- Как може да се профилактират вирусните заболявания? 
- Всичко около нас допринася за съжаление за развитието на различните вирусни инфекции - независимо дали са парагрипни, грипни или обикновени вирусни инфекции. За инвазията им допринася замърсената околна среда и някои наши вредни навици като тютюнопушенето например. 

Но има и здравословни навици, които може да профилактират вирусните инфекции. На първо място това е добрият сън. Проучване от 2009 г. е доказало, че хора, които спят по-малко от седем часа на нощ, са три пъти по-склонни да се разболеят от простуда и грип, отколкото тези, които спят повече от осем часа на нощ. 

Намаляването на стреса също е превенция 

на вирусните инфекции. Изследване върху 276 здрави мъже и жени в САЩ, изложени на риновируси, показало, че подложените на стрес хора се разболявали два пъти по-често. Чрез кръвни проби е установено, че при стресираните хора е нарушена типичната връзка между кортизола и възпалението. Това показва, че стресът потиска имунния отговор на организма и повишава риска от простудни заболявания.

Понеже малките деца са по-податливи на простудни заболявания, родителите на малки деца може да се заразят лесно от допира си с тях. Затова трябва по-често да си мият ръцете. Най-разпространеният път на инфекцията е чрез контакт със заразени ръце и повърхности. Трябва да се знае, че пациентът е заразен два дни преди първите симптоми на инфекцията и остава заразен до пълното отшумяване на симптомите. Което означава, че повечето пациенти са заразни в продължение на около две седмици. 

Когато човек е болен, най-добре е да остане два - три дни вкъщи, за да оздравее по-бързо, а и за да предпази и други хора да не се заразят от него.

Назална конгестия

Назалната конгестия е един от основните симптоми за възпаление в носа от вируси, бактерии (инфекциозни ринити) или от алергени (алергични ринити). Назалната конгестия е всъщност оток, набъбване на лигавицата на носа, поради което той се запушва. Носът е свързан с околоносните кухини (синусите) и с ушите, които се дренират в носоглътката. Но когато имаме оток, не може да изтече нормално образуващият се секрет, а се натрупва и почват усложненията. Над 85% от простудните заболявания са свързани със запушен нос  през първите пет дни. Затова първо при настинка трябва да започнем да се борим е срещу отока на лигавицата на носа. Много подходящ продукт за това е продукт с алое и евкалипт, който отпушва носа до пет минути след приложението му и действа до 12 часа след впръскване в носа.
Целта ни е да не настъпи фазата на изявено заболяване и съответно да се предпазим от усложненията на вирусните инфекции. Заедно с това да не разнасяме около нас тези инфекции и да не заразяваме хората от нашето обкръжение.

Мара КАЛЧЕВА